Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 264238 от 23.06.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1932/2021
Вид
Решение № 264238
Подписан
23.06.2021
В сила
04.05.2022
Състав
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА ГОСПОДИНОВА, МИРОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЦАРСКА-ПАНТЕВА, НЕЛИ БОЙКОВА АЛЕКСИЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш

Е Н И Е гр. София, 23.06.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,

VI -17 състав, в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 1932 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК и по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК вр. чл. 278 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от Л.П.П. и М.Г. К.-П., в качеството им на длъжници в производството по изп.д.

№ 20168400400707 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 в КЧСИ, с район на действие СГС, срещу разпределение от 13.11.2020 г. на сума, събрана в резултат на проведена публична продан на движими вещи, представляващи колекция от монети. Жалбоподателят счита, че разпределението е незаконосъобразно, тъй като е извършено преждевременно – преди влизане в сила на постановлението за възлагане на продадените движими вещи, както и преди влизане в сила на постановлението за разноски, които са включени в изготвеното разпределение и за тяхното погасяване са отнесени част от събраните парични средства.

От длъжниците Л.П.П. и М.Г. К.-П. е подадена и втора жалба, с която се обжалва акта на частния съдебен изпълнител, с който е определил размера на дължимите от длъжниците разноски, постановен по изп.д. № 20168400400707 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 в КЧСИ, с район на действие СГС, който е обективиран в изготвеното разпределение от 13.11.2020 г.

Взискателят К.Н. Белазелков заявява, че подадената жалба срещу изготвеното разпределение е неоснователна, тъй като влизането в сила на постановлението за възлагане на продадената вещ не е условие за извършване на разпределение на събраната от продажбата сума, а е условие само за формиране на неговата изпълнителна сила, като то ще бъде изпълнено само след като постановлението за възлагане влезе в сила. Счита, че отделното обжалване на разноските по изпълнението от самото разпределение е недопустимо.

В изложените мотиви по подадената жалба частният съдебен изпълнител посочва, че жалбата, с която се оспорват разноските, които са включени в разпределението е недопустима, тъй като не е подадена в законоустановения 3-дневен срок за обжалване на изготвеното разпределение.

Счита, че жалбата срещу разпределението на събраната сума е неоснователна, тъй като в закона няма въведено процесуално правило, което да обуславя възможността за неговото изготвяне от влизане в сила на постановлението за възлагане.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

По частната жалба, подадена срещу акта на съдебния изпълнител, с който в тежест на длъжника се възлага заплащането на разноските в изпълнителното производство:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, а именно акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението, който е обективиран в изготвеното на 13.11.2020 г. разпределение на събрани суми. Основанието и размерът на разноските, направени в хода на едно изпълнително производство, за които в тежест на длъжника възниква задължение за възстановяване, трябва да бъдат определени с надлежен акт на органа по изпълнението. Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително по изпълнителното дело именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист. Ето защо и този акт представлява пряко изпълнително основание. Той може да бъде постановление за определяне на разноските, но произнасянето по дължимите от длъжника разноски може да се съдържа и във всеки един друг акт или документ по делото, изготвен от съдебния изпълнител, включително в протокола, с който се документира извършеното от него изпълнително действие или в разпределението на събрани по изпълнителното дело суми, както е в настоящия случай /в тази насока са задължителните указания, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г., постановено по тълк. д. № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС/. Всяко произнасяне по дължимите разноски може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК и в срока, предвиден в чл. 436, ал. 1 ГПК, а не в срока за обжалване на действието на съдебния изпълнител, чието извършване е документирано в същия документ, когато той е различен, както е при срока за обжалване на разпределението, предвиден в чл. 462, ал.2 ГПК. Следователно срокът за подаване на жалба срещу акта на частния съдебен изпълнител, с който е определил размера на дължимите от длъжниците разноски, постановен по изп.д. № 20168400400707 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 в КЧСИ, с район на действие СГС, обективиран в изготвеното разпределение от 13.11.2020 г., е този, посочен в чл. 436, ал. 1 ГПК, а именно двуседмичен и тече от датата, на която посоченият акт е съобщен на длъжниците, което е станало с предявяването на изготвеното разпределение – на 13.11.2020 г. Установява се, че жалбата е подадена преди изтичане на този срок за обжалване, поради което и доколкото изхожда от лица, които има право и интерес от обжалването, каквито са жалбоподателите, които има качеството на длъжници по изпълнението в производството по изп.д. № 20168400400707 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 в КЧСИ, тя е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

В чл. 79, ал. 1 ГПК е предвидено, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи.

Таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ се събират за извършването на изпълнителни действия и на други действия в производството по принудително изпълнение в размери, определени от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/, представляват разноски по изпълнението и са в тежест на длъжника.

При тълкуване на нормата на чл. 70, ал. 1 ГПК заедно с тази на чл. 70, ал. 2 ГПК, в която е предвидено, че когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника, се налага изводът, че разноските по заплащане на таксите по изпълнението винаги се възлагат в тежест на длъжника, без значение дали тези такси са платени авансово от взискателя или не. Отговорността на последния за разноските за заплащане на дължимите по изпълнението такси, обаче, може да бъде ангажирана само ако се установи, че определено действие е реално извършено. Извод в тази насока се налага по аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 ГПК, която изрично изключва отговорността на длъжника за разноски за изпълнителни действия, които са изоставени от взискателя или са отменени от съда, т.е. такива, които не са извършени или са признати за незаконосъобразно извършени. Произнасяне в този смисъл е направено и в мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, има обективен характер и е ограничена до размера на реално извършените в производството разноски, които са направени във връзка с изпълнението и са били необходими за принудителното реализиране на вземането. В тълкувателното решение е налице произнасяне и за това, че длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи, както и за разноските, които са направени във връзка с изпълнителни способи, насочени върху имущество, което не е съществувало в патримониума му към момента на предприемане на изпълнението, когато тази липса е обективна, т. е. не е вследствие на негово действие или поведение, което е непротивопоставимо на взискателя.

С оглед на горното в случая се установява, че само част от разноските за начислени такси по ТТРЗЧСИ, които съдебният изпълнител е определил като дължими в изготвеното разпределение, са такива, които следва да бъдат възложени в тежест на длъжниците по изпълнението Л.П.П. и М.Г. К.-П.. Това са тези за следните начислени такси: 1) такси за връчване на книжа на страните във връзка с проведената продажба на движими вещи, представляваща колекция от монети, в размер на 48 лв. с ДДС; 2) такса за налагане на запор върху посочените движими вещи без извършване на опис в размер на 18 лв. с ДДС; 3) такса за извършване на опис на движими вещи, представляваща колекция от монети, в размер на 60 лв. с ДДС и 4) такса за изготвяне и предявяване на разпределение се събира такса 36 лв. с ДДС. Действията, за които са начислени описаните такси се установява, че към момента са реално извършени от съдебния изпълнител, били са необходими, като се констатира и това, че размерът на начислените за тях такси съответства на този, определен в т. 5, т. 9, т. 13 и т. 20 ТТРЗЧСИ.

Общият размер на тези такси е 162 лв. с ДДС.

В тежест на длъжника трябва да се възложат и разноските за заплатени от взискателя възнаграждения за назначено вещо лице, извършило оценка на продадените движими вещи и за ключар, които се доказва, че са направени за реално извършени от съдебния изпълнител действия, които са били и необходими, за да бъде удовлетворено паричното вземане, което е предмет на събиране по образуваното изпълнително дело. Те са в размер на 440 лв.

Останалите начислени от съдебния изпълнител такси не могат да се възложат в тежест на длъжника. Tова са тези такси, които видно от изготвената сметка за разноските от 11.11.2020 г., са такива за начисляване на още пет такси по т. 5 ТТРЗЧСИ, извън тези, които съдът приема за дължими, които са в размер на 100 лв. без ДДС съответно 120 лв. с ДДС. В т. 5 ТТРЗЧСИ е предвидено, че съдебният изпълнител събира такса в размер на 20 лв. за извършване на следните действия: за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК.

При тълкуване на тази разпоредба се налага изводът, че посочената в нея такса се начислява само за действия, извършвани от съдебния изпълнител по изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение, книжа или призовки на страните по делото и на лицата, които имат право да участват в определени изпълнителни действия или да обжалват някои от постановените в хода на изпълнението актове. От наличните по изпълнителното дело документи и изготвените от съдебния изпълнител мотивите по подадената от длъжниците частна жалба срещу акта му за определяне на размера на дължимите от тези лица разноски не може да се установи за връчване на какви документи по делото са начислени тези такси и оттам да се направи обоснован извод, че такива действия са извършени. Тези такси няма как да са начислени за връчване на изготвеното разпределение, тъй като за действията по изготвяне и предявяване на разпределение се събира друга такса по ТТРЗЧСИ, която е различна от таксите по т. 5 ТТРЗЧСИ и е в точно определен размер.

Предвид изложеното актът на съдебния изпълнител за определяне на разноските, които се възлагат в тежест на длъжниците Л.П.П. и М.Г. К.-П., който е обективиран в изготвеното разпределение от 13.11.2020 г., трябва да бъде отменен в частта, с която на тези лица е възложено заплащането на разноски за пет такси по т. 5 ТТРЗЧСИ в размер на 120 лв.

По частната жалба, подадена срещу изготвено в изпълнителното производство рапределение на събрани суми:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 462, ал. 2 и чл. 463 ГПК и от лица, които имат право и интерес от обжалването, каквито са жалбоподателите, които имат качеството на длъжници по изпълнението в производството по изп.д. № 20168400400707 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 в КЧСИ. Поради изложеното жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.