Решение № 92 от 26.02.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Несебър, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20252150100155 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, рн Триадица, бул. „България“ № 81В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, с пълномощник юк. Б. Т. против М. Р. Х. - Я., ЕГН **********, с постоянен настоящ адрес: с. Т., ул. „Х.“ № 16, ет. 2.

Иска се да бъде прието за установено, че ответника М. Р. Х. - Я., ЕГН **********, с постоянен настоящ адрес: с. Т., ул. „Х.“ № 16, ет. 2 дължи на ищеца сума в общ размер на 574.93 лева, формирана както следва: 400 лева - главница, 174.93 лева - законна лихва за забава върху главницата за периода от 13.03.2022г. до 23.01.2025г., ведно със лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, за вземането на които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 974/2024г. по описа на Районен съд - Несебър.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че между „Стик Кредит“ АД и М. Р. Х. бил сключен Договор за потребителски кредит № 803857 от 12.03.2022г., по силата на който ответницата е получила сумата от 400 лева, срещу което се съгласил да върне 6 броя вноски от по 151.36 лева в срок до 13.09.2022г., при фиксиран лихвен процент в размер на 36 % и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %, като пояснява механизма за сключване на кредит по реда на ЗПФУР.

Счита договора за действителен съгласно чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.Твърди се, че ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по договора. Съгласно 1

Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024г. „Стик - Кредит“ АД прехвърлило своите вземания към ответницата по процесния договор на ищеца, за което ответната страна била уведомена надлежно. В случай, че съдът приеме, че ответницата не е била уведомена за извършената цесия, се моли уведомлението да се приеме за връчено с исковата молба. С тези доводи от съда се иска да уважи предявените искове за посочените в исковата молба суми. Представят се писмени доказателства. Претендират се направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения на ответницата адв. Н. Х. от АК - Бургас, с който исковете се оспорват като недопустими и неоснователно. Изтъкват се доводи, че същите са предявени от нелегитимирана страна. Твърди се, че няма доказателства за уведомяване на ответницата за извършената цесия. Развиват се съображения за нищожност на договорите, по които „Стик - Кредит“ АД е страна. Навежда се нищожност на основание чл. 143, т. 3, т. 5, т. 9, т. 10, т. 12 и т. 18 от ЗЗП в клаузи на договора за кредит. В тази връзка се цитира практика на Съда на ЕС. Изтъкват се доводи за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като се прави възражение за нищожност на договора на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 от ЗПК и чл. 146, ал.

1 вр. чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП. Акцентира се, че „Стик - Кредит“ АД нарушило изискванията на чл. 143, т. 18 вр. чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и чл. 59, ал. 2 от ЗКИ. Счита се, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона. В условията на евентуалност се сочи нищожност на клаузите на чл. 17 и чл. 27 от договора поради противоречието им със закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави и неравноправност на клаузите. Предвид гореизложеното се моли от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Съдът, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От материалите на приобщеното ч.гр.д. № 974/2024г. по описа на Районен съд Несебър се установява, че е издадена заповед № 450 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 21.08.2024г., с която е разпоредено М. Р. Х. - Я. да заплати на „АПС БЕТА България“ ЕООД сумата от 400 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 803857 от 13.03.2022г., сключен между „Стик кредит“ АД и длъжника, вземането по който е прехвърлено на „АПС 2

БЕТА България“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението - 19.08.2024г., до окончателното му изплащане, сумата от 50.82 лева, представляваща договорна лихва за периода от 13.03.2022г. до 13.09.2022г., сумата от 174.93 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 13.09.2022г. до 05.08.2024г., както и сумата от 80.66 лева, представляваща направените по делото разноски, от които 30.66 лв. за платена държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, с оглед на което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.

В тази връзка от ищеца са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По така предявените претенции ищецът следва да докаже, че между „Стик Кредит“ АД и М. Р. Х. - Я. е сключен валиден договор за потребителски кредит № 803857 от 12.03.2022г., че ищецът е изправна страна по него, както и съответствието между правата и задълженията на кредитодателя и правата и задълженията на кредитополучателя по клаузите, изключващо неравноправност в отношенията, както че клаузите по договорите са индивидуално уговорени. Също така ищецат следва да докаже, че в годишния процент на разходите са включени всички компоненти по ЗПК и по член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, вкл. че предвидената с договора за кредит неустойка няма отношение към действителните разходи по този кредит, сключването на валиден договор за цесия между „Стик - Кредит“ АД и ищеца относно процесните вземания, както и че ответницата е уведомена за цесията. При доказване на горното, в тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнила задълженията си по договора или че не дължи изпълнение на посочените в отговора основания. Тежестта на доказване е указана на страните с определение № 1307 от 01.12.2025г. по настоящото дело /л. 86 – 88/.

Със същото определение съдът е указал на страните, че на основание чл. 7, ал.

3 от ГПК следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Представен е по делото Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 803857 от 12.03.2022г. със страни „Стик - Кредит“ АД и М. Р. Х. – Я., в който е посочено, дружеството е предоставило на ответницата потребителски кредит под формата на паричен заем в размер на 400 лева, която сума следвало да бъде върната в срок от 6 месеца, ведно с дължимата лихва при лихвен процент при кредита 3

36 % и годишен процент на разходите 42.58 % /л. 6 – 10 по дело/.

По делото липсват доказателства, които да установяват, че е налице подаденото заявление от страна на кредитополучателя за посочения кредит.

Представените към договора приложения, представляват изходящи от кредитодателя формуляри. Не се установява да е извършено кандидатстване за кредит на интернет адрес /сайт/ на "Стик Кредит" АД, нито предоставяне на Стандартен европейски формуляр и препис от ОУ на кредитополучателя по реда на чл.8 и чл.9 от Общите условия на хартиен носител. Доколкото липсва доказване на подадено такова искане в съответната форма, съдът приема, че не може да бъде за установено, че автор по смисъла на чл. 4 от ЗЕДЕУ на някакво електронно изявление и документ за кандидатстване е ответникът, а адресат /чл. 5 от ЗЕДЕУ/ на същото да е "Стик Кредит " АД.

Според нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗЕДЕУ "потвърждаване на получаването на електронно изявление не е необходимо, за да се смята, че е получено от адресата, освен ако страните са уговорили друго".

По делото няма доказателства за получаването на електронно изявление за кандидатстване, което да е обработено от кредитодателя и той отново по електронен път /чрез имейл/ или по телефон с електронни изявления да е изпратил проекта на договора за кредит и погасителния план на кандидатстващия за кредит.

По делото не се установява, и че ответникът е приел за окончателен проекта на договора за кредит, ведно с изготвения погасителен погасителен план по см.на чл.32 от Общите условия-предоставени на хартиен носител и подписани на всяка страница.

Съгласно разпоредбата на чл.16 ЗЗД, когато предложението за сключване на договор включва общи условия, то приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение на ОУ.

Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора като Законът за предоставяне на финансови услуги от разстояние не изисква поставяне на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис, дефинирани в чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕДЕУ и чл. 3, т. 11 и т. 12 от Регламент /ЕС/ № 910/2014, за да е валиден електронния документ.

С оглед на гореизложеното се налага и извода, че между страните кредитодател и кредитополучател не е налице сключен договор за кредит, доколкото липсват доказателства за постигнато съглашение между посочените страни с посочения в исковата молба предмет.

В разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Посочено е, че това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на 4 финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Законът изрично регламентира и тежестта на доказване при тези договори, която е изключително за доставчика, т. е. кредитодателят. Съгласно нормата на чл. 18 ЗПФУР, при сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже следните юридически факти: изпълнение на задължението си за предоставяне на информация на потребителя; спазване на сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2 ЗПФУР, свързани с правото на отказ на потребителя от сключване на договора; получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. В ДР на ЗПФУР са дадени определение на "финансова услуга" - всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги и "средство за комуникация от разстояние" - всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Според настоящия съдебен състав не са изпълнени изцяло изискванията на чл.

18, ал. 2 от ЗПФУР и по - конкретно ищецът не е доказал, че е било налице съгласието на потребителя за сключване на договора със "Стик Кредит" АД, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 3 от ЗПФУР. Представените писмени доказателства не доказват наличието на валидна облигационна връзка между кредитодателя и ответника. С оглед спецификата на сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, са въведени изрични правила, разписана в нормата на чл. 18 ЗПФУР. По делото липсват доказателства, проследяващи хронологията на развитие на процедурата по сключване на договорното правоотношение - от включването на ответника потребител в сайта до завършването й с подписан електронен договор, финалният елемент на който завършек е изявление на потребителя за изпращането на съгласие/потвърждение до дружеството-кредитор /в.т.см. решение № 287/08.02.2013 г. по гр. д. № 472/2012 г. по описа на второ г. о. на ВКС и решение № 314/13.07.2012 г. по гр. д. № 899/2011 г. по описа на четвърто г. о. на ВКС./