Решение № 332 от 12.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20251001000070 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 264822/26.02.2024 г. от С. Б. Г., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, бул. „***“, № *, вх. *, ет. *, ап. * срещу Решение № 260026/15.01.2024 г., по гр.д. № 3880/2019 г., на СГС, ГО, I-24 с., с което е обявена относителната недействителност на Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 12.12.2018 г., рег. №№ 20760 и 20761/12.12.2018 г., на Нотариус рег. № *** на НК. по силата на който С. Б. Г. (с предходни имена – Й. Е. Г.) е продал на „УниГио“ ЕООД, собствените си 10000 дяла, всеки с номинална стойност от по 10 лв. от капитала на „Ремотекс М“ ООД, ЕИК 203208745, за сумата 100000.00 лв., на по иска с пр. осн. чл. 135 ЗЗД, предявен от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“, № 52-54 срещу С. Б. Г., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, бул. „***“, № *, вх. *, ет. *, ап. * и „УНИГИО“ ЕООД, ЕИК 203798317, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Кольо Ганчев“, № 62, ет. 2, ап. 2.3.

Въззивникът оспорва решението като недопустимо и неправилно.

Посочва, че банката не притежава вземания в размерите и на основанията, посочени в исковата молба. Сочи, че е налице висящо производството по отмяна на влязло в сила решение, по която е било образувано т.д. № 1149/2022 г., І ТО на ВКС, по което нямало постановен влязъл в сила съдебен акт. Поради това счита, че спорът между страните продължава и вземанията, с които ищецът се легитимира като кредитор не са безспорно установени. Отделно твърди, че в атакуваното решение не било посочено, че изслушаното 1 заключение на ССЕ е изцяло оспорено, тъй като при неговото изготвяне изобщо не е било съобразено, че дружеството „Ремотекс М“ ЕООД е обявено в несъстоятелност. Още излага, че с решението за откриване на производството по несъстоятелност е определена начална дата на неплатежоспособността 03.10.2017 г., т.е. атакувания договор е сключен повече от година по-късно, при което нелогично било да се твърди, че дружествените дялове от финансово затруднено дружество могат да имат цена 342000 лв. или 471000 лв., както е приел съда на база на оспореното заключение на експертизата.

Настоява, че прехвърлянето е извършено не с намерение да бъде увреден кредитора, а с намерение да бъде направен опит за стабилизиране на дружеството. Счита, че за ищеца не е налице правен интерес от водене на производството, тъй като независимо от изхода на делото няма да може да реализира каквито и да било действия по принудително изпълнение, тъй като „Ремотекс М“ ЕООД има задължения към кредитори с приети вземания в особено голям размер (над 10000000 лв.), които задължения следва да бъдат удовлетворявани по реда на чл. 722, ал. 1 ТЗ. По същество моли за обезсилване на постановеното решение като недопустимо и прекратяване на производството, евентуално за неговата отмяна като неоснователно и необосновано. Релевира искане за спиране на настоящото производство до приключване на производството по отмяна пред ВКС.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕИК 131134023 депозира отговор вх. № 285289/18.12.2024 г., в който твърди, че е носител на вземания от въззивника, с произход разноски по гр.д. № 1446/2014 г. на СГС, възникнали преди прехвърлянето на дружествените дялове. Вземанията за разноски произтичат от влезли в сила съдебни решения и определение, постановени в производството по гр.д. № 1446/2014 г. на СГС и са възникнали преди сключване на процесния договор.

На следващо място твърди, че наличието на молба за отмяна на влязло в сила решение не води до възстановяване висящността на спора или до спиране изпълнението на влязлото в сила решение. Не оспорва, че към момента пред ВКС е висящо т.д. № 1149/2022 г. на ВКС, по което е било постановено решение за оставяне без уважение на молбата в една част и без разглеждане в друга част, като последната е предмет на инстанционен контрол. Сочи, че в настоящото производство вече е било отправяно искане за спиране по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, което е било прието за неоснователно с Определение от 26.11.2020г., по ч.гр.д. № 3847/2020 г. на САС.

Отделно настоява, че има правен интерес от иска, тъй като обявяването в несъстоятелност на дружеството, част от капитала на което са прехвърлените дружествени дялове, е неотносимо към настоящия спор. Счита, че предмет на доказване в спора са фактическите елементи на Павловия иск, като не следва да се доказва на каква стойност е прехвърленото имущество и може ли да се изпълнява върху него и по какъв начин и ред. Правният му интерес счита да изхожда от това, че се цели промяна на действителното правно положение - с прогласяване на недействителност на увреждащата сделка да се внесе промяна в правната сфера на ответника. Сочи, че в същия смисъл са Решение № 131/16.06.2014 г., по гр.д. № 4996/2013 г., на ВКС, III ГО, Определение № 60589/08.07.2021 г., по гр.д. № 925/2021 г., на ВКС, III ГО и др. При уважаване на иска спрямо ищеца ще се счита, че те не са напускали патримониума на първия ответник и ще може да се насочи изпълнение срещу тях.

2

Излага коментар на възприетото в събраните специални знания по делото досежно стойността на дяловете. Счита, че доводите за причината за сключване на сделката и последващите вписвания по партидата на „Ремотекс М“ ЕООД са ирелевантни, а отделно се въвеждат едва с въззивната жалба.

Правилно е било възприето от СГС, че дори да се приеме, че сделката е възмездна, то приложима е презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Сочи съдебна практика досежно приложението на чл. 135, ал. 2 ЗЗД - Решение № 163/27.07.2011 г., по гр.д. № 672/2010 г., на ВКС, I I I ГО и Решение № 219/17.02.2010 г., по т.д. № 752/2009 г., на ВКС, II ТО. Претендира разноски.

В съдебно заседание, въззивникът и необжалвалия задължителен другар – „УниГио“ ЕООД не се явяват и не се представляват.

Въззиваемият, чрез процесуален представител, поддържа отговора на въззивната жалба.

Съставът на Софийски Апелативен Съд по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. № 38004/20.03.2019 г. на „Ти би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 срещу С. Б. Г., ЕГН ********** (с предишни имена Й. Е. Г.) и „УниГио“ ЕООД, ЕИК 203798317, с която е предявен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на Договор за продажба на дружествени дялове по чл. 129 ТЗ, рег. №№ 20760 и 20761/12.12.2018 г., на Нотариус № ***, по силата на който С. Г. е продал на „УниГио“ ЕООД, собствените си 10000 дяла от капитала на „Ремотекс М“ ООД, за сумата 100000.00 лв.

Ищецът е твърдял да е кредитор на първия от ответниците, по силата на влязло в сила Решение от 11.12.2017 г., по гр.д. № 529/2017 г., на САС, което не било допуснато до касация с Определение от 19.11.2018 г., по т.д. № 1159/2018 г., на ВКС. Със съдебните актове в негова полза били присъдени разноски за първа, въззивна и касационна инстанции, възлизащи общо в размер на 721921.88 лв. За посоченото вземане му бил издаден изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело № 998/2018 г., по описа на ЧСИ А. Б..

Твърди, че първия ответник е узнал за вземането най-късно на 22.11.2018 г., когато подал молба за поправка на ЯФГ и изменение в частта за разноските пред ВКС. Излага, че след узнаване за вземането първия ответник предприел разпоредителни действия, с които целял избягване удовлетворяването му, в полза на втория ответник, чийто законен представител бил първия ответник.

Така на 12.12.2018 г. бил сключен процесния договор за продажба, с който притежаваните от първия ответник дружествени дялове били прехвърляни, като прехвърлянето било вписано и в ТР на 14.12.2018 г. Твърди, че с посоченото действие първия ответник го е увредил като е намалил и затруднил възможността той да събере вземанията си. Още излага, че към заявлението за вписване в търговския регистър не са представени доказателства за заплащане на продажната цена, поради което сделката следвало да бъде възприемана като безвъзмездна. На следващо място сочи, че дружествените дялове са продадени много под реалната им пазарна цена, тъй като дружеството „Ремотекс М“ ООД е извършвало дейност, реализирало приходи и притежава активи. Като допълнителен довод сочи, че съдебната практика приема, че увреждане е налице дори и когато за отчужденото имущество е получена като насрещна престация налична сума (Р № 149/12.11.2013 г., т.д. № 422/2012 г., на ВКС, I ТО). Твърди, че освен с 3 дружествените дялове, първия ответник е отчуждил и притежаван от него недвижим имот, в полза на своя малолетен син. От посоченото извежда намерение за увреждане на кредитора.

Още излага, че в случай, че увреждащата сделка бъда възприета като възмездна, приложение следва да намери презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД предвид свързаността между двамата ответници, първия от които представляващ по закон втория.

В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът „УниГио“ ЕООД депозира отговор вх. № 117475/30.09.2019 г., в който поддържа, че предявения иск е недопустим, неоснователен и недоказан. Счита, че предпоставките за уважаване на иска не са налице, като на първо място оспорва качеството кредитор на ищеца и твърди, че срещу решението, на което основава правата си ищеца е предмет на производство по молба за отмяна. Сочи, че атакуваната сделка е била надлежно изпълнена от страните, т.см. налице била еквивалентна насрещна престация.

В границите на срока по чл. 367 ГПК , ответникът С. Г. депозира отговор вх. № 135041/04.11.2019 г., който в съществената си част е идентичен по съдържание с отговора на отв. „УниГио“ ЕООД.

В границите на срока по чл. 372 ГПК , ищецът депозира допълнителна искова молба вх. № 159503/27.12.2019 г., в която поддържа твърденията си в исковата молба. В допълнение сочи, че наличието на депозирана молба за отмяна не се отразява на качеството кредитор на ищеца, тъй като този въпрос не е предмет на разглеждане в това производство.

Репликира и останалите възражения в отговорите на ответниците.

В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът С. Г. депозира допълнителен отговор вх. № 2443/24.02.2020 г., в който сочи, че с Решение № 366/20.02.2020 г., по т. д. № 2214/2019 г., на СГС, VI-8 с. е открито производство по несъстоятелност на „Ремотекс М” ЕООД и същото е обявено в неплатежоспособност. Поддържа и останалите доводи и възражения, изложени в депозирания отговор.

В границите на срока по чл. 373 ГПК , ответникът „УниГио“ ЕООД депозира допълнителен отговор вх. № 24435/24.03.2020 г., в който поддържа, че увреждане не е налице и, че спрямо дружеството „Ремотекс М“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност с начална дата 03.10.2017 г., от което извежда, че към датата на атакуваната сделка финансовото състояние на дружеството е било нестабилно, а дяловете му са били обезценени.

Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:

По реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК за признати и ненуждаещи се от доказване са приети фактите: - че между ищеца и първия ответник е било образувано гр.д. № 1446/2014 г., на СГС; - че между ищеца и първия ответник е било образувано гр.д. № 529/2017 г., на САС, както и т.д. № 1159/2018 г., на ВКС; - че е сключен договор за продажба на дружествени дялове на 12.12.2018 г., с нотариална заверка на подписи и съдържание, съгласно който първият ответник прехвърлил на втория ответник собствените си 10000 дружествени дяла от капитала на „Ремотекс М“ ЕООД, всеки с номинална стойност 10.00 лв. или с обща цена – 100000.00 лв, както и – че двамата ответници са 4 свързани лица, съгласно изрично заявеното признание на този факт от пълномощника на ответниците в съдебно заседание на 06.04.2022 г.