Решение № 155 от 11.05.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Пазарджик, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20225200500163 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №260000 от 07.01.2022г., постановено по гр.д.№1291/2020г. по описа на РС- Пазарджик е признато за установено, на основание чл.422 от ГПК, че ответниците АНГ. АТ. К., ЕГН ********** и П. Т. К., ЕГН ********** и двамата с настоящ адрес: гр.Пазарджик, ул.„Г.Б.“ №135, ет.4, ап.8, дължат на ищеца „П.И.Б.“ АД, ЕИК: 831094393, седалище и адрес на управление: грС., бул.„Д.Ц.“ №37, следното вземане по пера:

8767,43евро- главница; 7927,77евро- възнаградителна лихва; 846,56еврозаконна лихва за забава, начислена върху просрочената главница за периода 04.10.2016г.- 08.09.2019г.; 60,88евро- законна лихва за забава, начислена върху просрочената главница за периода 09.09.2019г.- 03.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 04.10.2019г. до плащането, дължимо по договор за банков кредит №046LD-R-000609 от 10.09.2012г., за което вземане е издадена заповед №2248 от 07.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена ч.гр.д. №3984/2019г. по описа на PC - Пазарджик, като е отхвърлен иска за главницата за разликата над 8767,43евро до предявения размер от 1

8944,84евро; иска за договорната лихва за разликата над 7927,77евро до предявения размер от 8005,82евро; иска за наказателна лихва за разликата над 846,56евро до предявения размер от 3152,12евро; иска за законна лихва за разликата над 60,88евро до предявения размер от 62,12евро; иска за дължими разходи за връчване на покана за предсрочна изискуемост в размер на 48лв., както и искането за солидарна задълженост на ответниците по отношение на признатото вземане.

Осъдени са ответниците АНГ. АТ. К., ЕГН ********** и П. Т. К., ЕГН **********, да заплатят на ищеца „П.И.Б.“ АД, ЕИК: 831094393, съдебни разноски по делото размер на 1385,34лв. и съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №3984/2019г. по описа на PC- Пазарджик в размер на 732,11лв.

Осъден е ищецът „П.И.Б.“ АД, ЕИК: 831094393, да заплати на ответниците АНГ. АТ. К., ЕГН ********** и П. Т. К., ЕГН **********, съдебни разноски по делото размер на 230,08лв. и съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№3984/2019г. по описа на PC- Пазарджик в размер на 205,08лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „П.И.Б.“ АД, представлявана от Ч.Г.З. и С.А.П., в качеството им на изпълнителни директори, чрез пълномощника им юриск.В. Г. Д., в частта с която е отхвърлено искането на ищеца за солидарно осъждане на двамата ответници.

Изразява се несъгласие с тази част на решението, като мотивите за това се извеждат от цитирани в жалбата Решение №309/13.11.2018г., постановено по в.т.д.№425/2018г. по описа на Апелативен съд- Пловдив и Решение №146/06.06.2011г. на ВКС по гр.д.№1127/2010г., ІІІг.о.

Приема се, че от тези цитирани решения следва да се има предвид намерението на договарящите се, а не дали в текста на договора или в общите условия е употребен израза „солидарно“.

Твърди се, че дори в отговора на исковата молба, двамата ответници не твърдят, че дължат сумите разделно; тези суми, които те дори признават, че дължат. Те не твърдят това, защото им е било ясно, че както и двамата са получили сумата по договора за кредит, така и двамата солидарно я дължат.

Визира се, че доказателство за намерението на страните по договора за кредит за солидарна отговорност на кредитополучателите е наличието на 2 погасителен план. В този погасителен план за всяка месечна вноска е определена една сума за главница и една сума за лихва. Няма определени за всеки поотделно от двамата кредитополучатели суми за главница и суми за лихва, които всеки кредитополучател поотделно да плаща, за да може, ако единият от двамата кредитополучатели не си плаща, банката да има право да предяви иск само срещу него, тъй като евентуално другият кредитополучател може да бъде изряден.

Искането е да се отмени обжалваното решение, в частта му, с която е отхвърлено искането на ищеца за солидарно осъждане на двамата ответници, като се постанови решение, с което да се осъдят последните двама да заплатят солидарно на ищеца сумите описани в Решение №260000 от 07.01.2022г., постановено по гр.д.№1291/2020г. по описа на РС- Пазарджик.

Моли се за присъждане на направените разноски по настоящото въззивно производство в размер на 100лв.

В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- АНГ.

АТ. К. и П. Т. К., чрез пълномощника им адвП. К..

В него се изразява становище, че въззивната жалба е допустима, но изцяло неоснователна.

В този смисъл се излагат подробни съображения.

Искането е да се потвърди решението, като правилно, законосъобразно, издадено съобразно материалния и процесуален закон, както и със константната практика на ОСГТК на ВКС.

Моли се за присъждане на направените съдебно- деловодни разноски за настоящата инстанция.

В съдебно заседание, жалбоподателят „П.И.Б.“ АД, редовно призован, законен представител не се явява. От страна на процесуалния му представител- юриск.В.Д. е постъпило писмено становище в което се заявява, че се поддържа подадената въззивна жалба, като се моли да се постанови решение, съобразно исканията и мотивите, изложени във въззивната жалба.

Моли се за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответниците по жалбата- АНГ. АТ. К. и П. Т. К., редовно призовани, не се явяват. За същите се явява процесуалния им представител- адв.Л.К.. От страна на последния се оспорва подадената въззивна жалба. Искането е да се 3 остави изцяло решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на разноски.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Пред първоинстанционният съд по реда на чл.422 ГПК са предявени кумулативно съединени искове по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1, ал.2, чл.92, ал.1, чл.86 изр.1 и чл.86 изр.2 вр. чл.82 ЗЗД за съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, включващо следните задължения по пера: 8944,84 евро- главница по договор за потребителски кредит; 8005,82 евро- възнаградителна лихва за периода 05.01.2013г.08.09.2019г.; 3152,12 евро- наказателна лихва за забава, начислена върху просрочената главница за периода 05.01.2013г.- 08.09.2019г.; 62,12 еврозаконна лихва за забава, начислена върху предсрочно изискуемата главница за периода 09.09.2019г.- 03.10.2019г., 48 лева- разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда на 04.10.2019г. до плащането, което вземане ответниците дължат солидарно;

Твърди се от страна на ищецът „П.И.Б.“ АД, че е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответниците АНГ. АТ. К. и П. Т. К., произтичащо от договор за банков кредит №046LD-R-000609, сключен на 10.09.2012г., по който ищецът е изпълнил задължението да предостави на ответниците потребителски кредит в размер на 9050 евро, при годишна лихва в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за кредити в евро, който към момента на сключване на договора е бил 7,99%, увеличен с надбавка от 10,01 пункта и при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 20,61 %, формиращи общо задължение по договора в размер на 19897,15 евро. Крайният срок за връщане на кредита е 05.09.2022г., съгласно погасителен план, включващ 120 месечни погасителни вноски.

Твърди се, че ответниците не са изпълнили точно задължението да върнат кредита и да платят уговорената възнаградителна лихва, просрочвайки 80 погасителни вноски по главницата с общ размер 8944,84 евро и 76 погасителни вноски по лихвата с общ размер 8005,82 евро. Поради допуснатото неизпълнение, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 09.09.2019г., а за ответниците е възникнало задължението да 4 заплатят мораторна неустойка /наказателна лихва/ по т.10, раздел II от договора за кредит в размер на 3152,12 евро, представляваща надбавка към възнаградителната лихва в размер на законната лихва за забава, начислявана върху всички просрочени главници от датата на техния падеж до датата на предсрочната изискуемост.

Визира се, че ответниците дължат и обезщетение за забава в размер на 62,12 евро, представляващо законната лихва за забава, начислена върху предсрочно изискуемата главница по кредита за периода от 09.09.2019г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 04.10.2019г.

Сочи се, че за събиране на горното вземане, ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, издадена по ч.гр.д. №3984/2019г. на PC- Пазарджик, срещу която ответниците са подали възражения по чл.414 ГПК.

Искането е, да се установи съществуването на вземането в размера по заповедта за изпълнение. Претендира се присъждане на разноски в исковото и в заповедното производство.

В подаден в срок писмен отговор, ответниците не оспорват сключването на договора за кредит и неговото получаване. Същите оспорват наличието на предсрочна изискуемост поради неясно съдържание на писменото изявление на кредитора за нейното обявяване. Предявяват възражение за погасяване по давност на вземането за главницата от 1-ва до 25-а месечна погасителните вноски и на вземането за договорна лихва до 50-а месечна погасителна вноски вкл.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Видно от представения в копие договор за банков кредит №046LD-R000609 от 10.09.2012г., се установява, че ищецът- „П.И.Б.“ АД се е задължил да предостави на ответниците А. и П. К.и банков кредит в размер на 9050 евро, при годишна лихва в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за кредити в евро, който към момента на сключване на договора е бил 7,99%, увеличен с надбавка от 10,01 пункта и при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 20,61 %, формиращ общо задължение по договора в размер на 19897,15 евро. Крайният срок за връщане на кредита е 05.09.2022г., съгласно погасителен план, включващ 120 месечни погасителни 5 вноски с падеж 5-то число на месеците от 05.10.2012г. до 05.09.2022г. вкл.

Видно от представените от ищеца две писмени покани, същият е уведомил ответниците, че са в забава, както и за размера на тяхното задължение. Във всяка от поканите е посочен размерът на цялото задължение по договора и каква част от него е просрочена, включително размера на посочената главница и на просрочената договорна лихва.

Ответниците са поканени да изпълнят в 7-дневен срок от връчването и са предупредени, че при неизпълнение в този срок кредиторът ще счита кредитът за изцяло предсрочно изискуем. Поканите са получени от ответниците на 22.08.2019г., а срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 29.08.2019г. От приетото заключение на съдебно- икономическата експертиза се установява, че на 10.09.2012г. по банковата сметка на ответника П. Т. К. е постъпила сумата от 9050 евро, а за основание на превода е посочено:

„усвояване на кредит на А.К.“. Ответниците са погасили част от главницата на кредита в размер на 282.57 евро и част от договорната лихва в размер на 1283.94 евро. Последното плащане е направено на 08.12.2014г. Към 03.10.2019г.- денят преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда, непогасената главница по кредита, в т.ч. и предсрочно изискуемата, възлиза на 8767.43 евро. Размерът на начислената възнаградителната лихва до 08.09.2019г.- денят преди осчетоводяването на кредита за предсрочно изискуем, възлиза на 7927.77 евро.

Видно от заключението на вещото лице, което е допълнило в съдебно заседание на 16.12.2021г., размерът на законната лихва за периода от 04.10.2016г. /три години преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда/ до датата на предсрочната изискуемост 09.09.2019г. е 845.56 евро.