Решение № 1331 от 22.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1331 гр. Пловдив, 22.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330100718 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен осъдителен иск от „ХАЙ ЛЕВЕЛ ЛИМИТЕД“ ЕООД срещу „БИТТЕЛ“ ЕООД за заплащане на сума в размер на 3168.00 лева с включен ДДС, представляваща стойност на извършен ремонт на закупени от ответника стоки, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по повод договор за покупко-продажба на движими вещи, по силата на който ищецът е закупил от ответното дружество 48 броя метални столове. Излага се, че след кратък период на използване на вещите са се проявили съществени недостатъци, изразяващи се в дефектиране на конструкцията и разпадане на съединителните елементи, което ги прави негодни за обичайното им предназначение.

Ищецът сочи, че своевременно е уведомил ответника и е направил рекламации, но същите не са били удовлетворени в пълен обем, като ответникът е отказал да отстрани дефектите или да замени стоката.

Поради това ищецът е възложил ремонт на столовете на трето лице и е 1 заплатил сумата от 3168.00 лева, която претендира да му бъде възстановена от ответника като продавач, носещ отговорност за недостатъците на продадената вещ.

Ответникът, редовно призован, е подал отговор, с който оспорва иска като неоснователен, като поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му или че недостатъците не са такива, които да обуславят търсената отговорност.

Съдът е събрал писмени доказателства, приел е представените фактури, кореспонденция между страните и снимков материал, както и е допуснал и разпитал свидетели, чиито показания кредитира при условията на вътрешно убеждение и съобразно останалия доказателствен материал.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за търговска продажба, по силата на който ответникът е доставил на ищеца 48 броя метални столове. Не се спори между страните относно извършената доставка и заплащането на цената.

Установява се по безспорен начин, че в сравнително кратък срок след доставката са се проявили недостатъци в закупените вещи, като същите са свързани с конструктивни дефекти, водещи до разхлабване и отделяне на елементи от конструкцията на столовете. Тези обстоятелства се доказват както от писмените доказателства и снимковия материал, така и от свидетелските показания, които съдът намира за логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.

Съдът приема, че установените дефекти представляват съществени недостатъци по смисъла на закона, тъй като съществено намаляват годността на вещите за тяхното обичайно предназначение и създават риск при използването им. Налице е хипотезата, при която вещта не притежава качествата, които купувачът може да очаква с оглед естеството и уговореното между страните.

Доказано е също така, че ищецът е изпълнил задължението си да уведоми продавача за недостатъците в разумен срок, като е отправил рекламации и е предоставил възможност на ответника да изпълни задълженията си по отстраняване на дефектите или замяна на вещите. От събраните доказателства се установява, че ответникът не е предприел адекватни действия за 2 удовлетворяване на претенциите на ищеца, като е отказал да поеме отговорност за по-голямата част от дефектиралите стоки.

При тези обстоятелства съдът намира, че за ищеца е възникнало правото да упражни предоставените му от закона възможности, включително да отстрани недостатъците за сметка на продавача. Именно в изпълнение на това свое право ищецът е възложил ремонт на трето лице и е заплатил стойността му, която е в пряка причинна връзка с неизпълнението на задълженията на ответника.

Не се установява твърдение или доказателство, което да обори презумпцията, че недостатъците са съществували към момента на предаването на вещите или произтичат от тяхното качество. Ответникът не е доказал, че дефектите са резултат от неправилна експлоатация или други обстоятелства, за които не носи отговорност.

С оглед изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на сумата, представляваща стойността на извършения ремонт, като пряка и непосредствена последица от доставянето на вещи с недостатъци.

Предявеният иск се явява основателен и доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен изцяло. Като акцесорна претенция следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

На основание изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски.

РЕШИ:

ОСЪЖДА „БИТТЕЛ“ ЕООД да заплати на „ХАЙ ЛЕВЕЛ ЛИМИТЕД“ ЕООД сумата от 1625 евро с включен ДДС, представляваща стойността на извършен ремонт на 48 броя столове, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „БИТТЕЛ“ ЕООД да заплати на „ХАЙ ЛЕВЕЛ ЛИМИТЕД“ ЕООД направените по делото разноски в размер на 933,99 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4