Решение № 465 от 04.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. Пловдив, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330111996 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът Р. С. Й., ЕГН: **********, от град П., ул. „**********” № ****, чрез пълномощник адв. С. П., е предявил против „С.Г. Груп“ ЕАД, ЕИК: 20594217, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петров- Казанджията“ № 4, ет. 6, представлявано от изпълнителния директор К. П., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 460 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени врединаправени разходи за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 24.08.2022 г. в производството по изп. дело № ****/ ***** г. по описа на ЧСИ ********* *******, рег. № *****.

В исковата молба е посочено, че срещу ищеца било образувано от ответника изп. дело № ******** г. по описа на ЧСИ ******** *********, рег. № *****, въз основа на издаден в полза на „Банка ДСК“ ЕАД изпълнителен лист от 04.09.2012 г. по частно гр. дело № 13538/ 2012 г. на ПРС, V гр. с-в, по силата на договор за текущо потребление № **********/ 16.04.2009 г., сключен с наследодателите на ищеца. С договор за цесия от 15.12.2015 г. банката прехвърлила вземанията си на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК:

200644029, който образувал на 11.05.2016 г. изпълнителното дело, като в хода на производството взискателят от своя страна прехвърлил с последващ договор за цесия от 07.03.2019 г. вземането към ответника. С влязло в сила решение по гр. дело № 10293/ 2022 г. на ПРС, II гр. с-в, било признато за установено, че ищецът не дължи сумите по заповедното дело. По образуваното изпълнително дело ищецът ползвал професионална адвокатска 1 защита и по договор за правна защита и съдействие от 24.08.2022 г. заплатил на адвоката си сумата от 460 лева. Адвокатът след постановяване на решението по установителния иск поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 7 от ГПК, както и присъждане на разноски, но последното му било отказано. Същият имал право на разноски, които претендирал с настоящия иск, във връзка с възстановяване на платения адвокатски хонорар по изпълнението за представителство и защита пред ЧСИ. Претендира се обезщетение за тези имуществени вреди, като се търсят още и разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява, но пълномощникът й представя писмено становище.

Представя се и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор, в който признава иска, но прави възражение за прекомерност на разноските в изпълнителното производство. Твърди се още, че ответникът не бил дал повод за завеждане на делото, като в по- ранен момент ищецът не бил поискал доброволно заплащане на хонорара на пълномощника му или извънсъдебно уреждане на тези отношения, поради което разноските в случая не следвало да се възлагат на ответника. Моли за постановяване на решение при признание на иска, като прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца. В с.з. страната също не се явява и не се представлява, но не взема и становище.

Постъпило е писмено становище от пълномощника на ищеца, който заявява, че в случая признанието било направено под условие, защото се правело възражение за прекомерност, поради което не се прави искане за постановяване на решение при признание на иска. Твърди се, че ответникът имал достъп до материалите по изпълнителното дело и можел да се запознае с исканията на ищеца за присъждане на разноски за адвокатски хонорар. Като не бил заплатил същия, а той бил дължим, се считало, че ответникът е дал повод за завеждане на делото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила на 15.12.2023 г. решение по гр. дело № 10293/ 2022 г. на ПРС, II гр. св, е признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи поради изтекла давност следните суми: 211, 65 лева, представляваща 1/40 част от задължението в общ размер на сумата от 3 205, 71 лева- главница, дължима по договор за текущо потребление № ********** от 16.04.2009 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД; 3 163, 45 лева- лихва върху главницата за периода 31.08.2012 г.- 19.05.2022 г.; 353, 57 лева- неолихвяема сума, представляваща присъдени разноски по частно гр. дело № 13538/ 2012 г. по описа на Районен съд- Пловдив, V гр. с-в.

Въз основа на изпълнителен лист от 04.09.2012 г., издаден по частно гр. дело № 13538/ 2012 г. на ПРС, V гр. с-в, „Фронтекс Интершешънъл“ ЕАД като частен правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД, придобил вземането по листа с договор за цесия от 15.12.2015 г., е образувал изпълнително дело № ******** г. по описа на ЧСИ *********** **********, рег. № *****, от банката срещу Р. Д. А., ЕГН: **********- длъжник по листа и 2 наследодател на ищеца. С последващ договор за цесия от 07.03.2019 г. „Фронтекс Интершешънъл“ ЕАД е прехвърлил на „С.Г. Груп“ ООД съответното вземане. С разпореждане на ЧСИ от 23.08.2022 г. изпълнителното производство е спряно, поради издадена обезпечителна заповед по гр. дело № 10293/ 2022 г. на ПРС, II гр. с-в. С молба от 30.08.2022 г. пълномощникът на длъжника- адв. С. П. е представил договор за правна защита и съдействие, по който му е заплатен хонорар за представителство по делото в размер на 460 лева. С молба от 29.05.2024 г., подадена от пълномощника на длъжника, е поискано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, поради влязлото в сила решение по отрицателния установителен иск, както и прекратяване на делото. С постановление на ЧСИ от 06.06.2024 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 7 от ГПК.

Приложено е копие от изпълнителното дело.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа страна следното:

В настоящия случай се претендират имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищеца разходи в хода на водено срещу него като наследник на починал длъжник изпълнително производство. Доколкото липсва конкретна процесуална норма, която да урежда начина за възстановяване на извършени разходи в изпълнението (тъй като разпоредбата на чл. 79 от ГПК регламентира въпроса само за исковия процес), единственият път за защита е тези разноски да се претендират по общия ред, под формата на вреди от непозволено увреждане. В този смисъл и правната квалификация на предявения иск е по чл.

49, вр. чл. 45 от ЗЗД.

Фактическият състав на тази деликтна отговорност изисква да се установи наличието на следните предпоставки- виновно и противоправно поведение, от което са причинени вреди, същите да са причинени от лице, на което е възложена конкретна работа, като вредите да са предизвикани при или по повод изпълнението на тази работа.

Няма спор в случая, че ответникът се явява частен правоприемник по издаден срещу наследодателя на ищеца изпълнителен лист по заповедно производство, като след придобиване на вземането по листа новият кредитор е образувал изпълнително дело срещу длъжника. Само по себе си образуването на едно изпълнително дело с цел защита на правата на кредитора не представлява противоправно действие, освен ако не е свързано със злоупотреба с права, каквато тук не се установява към момента на представяне на изпълнителен лист за принудително събиране, нито пък този на придобиване на вземането.

От значение е само, че молбата за конституиране на новия взискател (ответникът) е подадена от юрисконсулт, с приложено пълномощно, който е натоварен по силата на изпълняваната от него функция при ответника да го представлява и в изпълнителни дела. В този смисъл е налице възлагане на работа по чл. 49 от ГПК от законния представител на дружеството и оттук- възложителят носи гаранционно- обезпечителна отговорност при виновно и противоправно поведение на своите служители. Именно това следва да бъде проверено по 3 делото- дали има такова поведение, от което да са настъпили вреди за длъжника, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.

Принципно отговорността за разноски по чл. 79 от ГПК е обективна, безвиновна и тя не произтича от противоправно поведение на някоя от страните в процеса, напротивразноските са законна последица от изхода на делото и се понасят от загубилата страна или пък от тази, която е дала повод за завеждане на делото. Както вече по- горе се посочи, в изпълнителния процес не е уреден въпросът относно отговорността на разноските на взискателя спрямо длъжника, който не може да бъде репариран за извършените от него разходи в изпълнителния процес, защото произнасянето по въпроса не е в компетентността на ЧСИ. Затова и тук се предявява самостоятелен иск за тези имуществени вреди, като следва да се докаже от ищеца, че взискателят/ натовареното от него лице в изпълнението, комуто са възложени представителни права, със своето поведение е предизвикал настъпването на вредите за длъжника.

Видно от мотивите на решението на ПРС по установителния иск, изпълнителният лист е бил издаден против несъществуващ правен субект (починало лице преди образуване на производството по издаване на изпълнителен лист), поради което изначално той не е можел да произведе действие нито спрямо лицето, срещу което е издаден, нито спрямо наследниците му. Това именно е и противоправното поведение на служителя на ответникбездействие, изразяващо се в поддържане (след цесията) на образувано изпълнително производство, което е изначално недопустимо против починал преди това длъжник. От кредитора се изисква активно поведение по отношение на длъжника за събиране на вземането, като в противен случай при образуване на изпълнително дело се засягат правата на длъжника- наследник, който за защита на правата си се явява принуден да потърси адвокатска помощ, в която връзка е направил и разходи за заплатен хонорар на пълномощника си. Именно в това се изразява и причинно- следствената връзка между противоправното поведение на бездействащия служител на ответника и настъпилата имуществена вреда (разходите за адвокат). Без никакво значение е обстоятелството каква точно правна работа е бил извършил този адвокат, имало ли е необходимост от ангажирането му, прекомерен ли е размерът на възнаграждението му и т.н., които проблеми не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Те са относими към нормата на чл. 79 от ГПК за разноските в исковия процес и се явяват неприложими в изпълнителния, за който е от значение това, че в следствие на поведението на ответника ищецът е направил разходи. Такива нямаше да бъдат сторени, ако взискателят преди ангажиране на адвокатската защита на длъжника беше прекратил образуваното изпълнително дело против наследодателя. Точно, за да се защити срещу поведението на кредитора, длъжникът е потърсил адвокатска помощ, която е заплатил и тези разходи следва да му бъдат възстановени изцяло.

В заключение се налага изводът, че ищецът по делото доказва наличието на всички елементи на деликта, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за настъпилите имуществени вреди. Оттук- претенцията е основателна и следва да се уважи 4 в пълния й размер.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 50 лева, както и такса за изискване на изпълнително дело от ЧСИ в размер на 24 лева, а също и адвокатско възнаграждение на пълномощника си в минималния размер по чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. от 400 лева, които суми следва да му се възстановят от ответника, като законна последица от решението.

Не могат да бъдат споделени съображенията в отговора за освобождаване на ответника от разноски на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК, доколкото именно с поддържането на образуваното изпълнително дело срещу несъществуващ правен субект и непрекратяването му взискателят е предизвикал както разноските по изпълнителното дело, така и воденето на настоящия процес. Длъжникът няма задължение доброволно да урежда отношенията си относно платения хонорар на пълномощника си, за да се приеме, че образуването на делото е с цел злоупотреба с права, точно обратното- това е единствената законова възможност за защита на страната, за да си получи тя направените разноски, които е била принудена да стори, предвид поведението на кредитора.