Акт от 14.07.2021, Административен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 27 гр.Русе, 14.07.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд-Русе, 7-ми състав, в открито заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ:

Йълдъз Агуш при секретаря Мария

Станчева като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 219 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Ц.Д.А. ***, против ревизионен акт № Р-03001820005159-091-001/14.01.2021 г., издаден от Н.И.Б., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и от Б.Т.Б., заемащ длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция, ръководител на реизията, с който са установени задължения, за данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, за следните данъчни периоди:

1/за 2016г. главница –

31815.00лв. и лихва – 13528.29лв.,

2/за 2017г. главница –

32269.00лв. и лихва – 10622.72лв.,

3/за 2018г. главница – 32153.00лв. и лихва – 5582.56лв.

В жалбата и депозираната писмена защита се развиват подробни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания РА.

Жалбоподателят сочи, че не оспорва установените факти и обстоятелства в хода на ревизионното производство. Твърди, че установените факти за посочените три години, относно получени доходи от наем /рента/ на земеделски земи, са подробно, правилно и точно установени по години, платци и получени суми, поради което не е налице спор за факти и обстоятелства.

В жалбата се релевира твърдението, че на основание чл.13. ал.1. т.24 от ЗДДФЛ не са облагаеми доходите, получени от рента, аренда или друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя.

Твърди, че не може да бъде приравнен на едноличен търговец по смисъла на чл.26. ал.7 от ЗДДФЛ, тъй като отдаването под наем, рента и аренда на земеделска земя не е включено в понятието „търговски сделки" по чл.1. ал.1 от ТЗ и не е образувал „предприятие".

Счита, че не може да бъде приравнен на ЕТ по чл.29а, ал.7 от ЗДДФЛ за целите на прилагането на чл.13, ал.5 от ЗДДФЛ, защото за целите на облагането по чл.29а, ал.7 от ЗДДФЛ възмездното предоставяне на ползване на земеделски земи не е дейност на земеделски стопанин или земеделски производител.

Твърди, че не може да бъде приравнен на едноличен търговец по смисъла на чл.26. ал.7 от ЗДДФЛ, тъй като отдаването под наем, рента и аренда на земеделска земя не е включено в понятието „търговски сделки" по чл.1. ал.1 от ТЗ и не е образуват „предприятие".

Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждането на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция "ОДОП“ – Варна, чрез процесуалния си представител, намира депозираната жалба неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, след обжалване на ревизионния акт по административен ред, при което той е бил потвърден , поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството, по което е издаден обжалвания ревизионен акт, е започнало със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001820005159-

020-001/27.08.2020г., издадена, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от Н.И.Б., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна.

Със заповедта са определени ревизиращите органи, периода на ревизията – от 01.01.2016г. до 31.12.2018 г., вида на ревизираните данъчни задължения – годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, както и срока за извършване на ревизията – два месеца от датата на връчване на ЗВР.

С т.11 от заповед № Д-2273/20.12.2018 г., на основание чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, считано от 02.01.2019 г., Н.И.Б., в качеството на началник сектор „Ревизии“, е надлежно оправомощена от директора на ТД на НАП – Варна да издава заповеди за възлагането на ревизии. ЗВР е връчена на жалбоподателя на 31.08.2020 г., по електронен път в ИС „Контрол“, като това обстоятелство е удостоверено чрез активиране на електронната препратка към документа, както и неговото изтегляне от посочените IP адрес и електронна поща, съгласно чл.30, ал.6 от ДОПК.

Ревизионният доклад № Р-03001820005159-092-001/12.11.2020г. е издаден в законоустановения срок и от ревизиращия екип, на който е била възложена ревизията –Б.Т.Б.– главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Т.В.Н. – главен инспектор по приходите. Докладът, заедно с приложените към него документи, също е връчен по електронен път на жалбоподателя - на 17.11.2020 г. В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК жалбоподателят не е подал възражение срещу него.

Въз основа на доклада е издаден оспореният ревизионен акт Р-03001820005159-091-001/14.01.2021 г.

Същият е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК - от Н.И.Б. – на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и Б.Т.Б., на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция, ръководител на ревизията, чиято длъжност е сред посочените в чл.113, ал.6 от ДОПК вр.чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП.

Ревизионният акт е връчен на жалбоподателя по електронен път на 15.01.2021г.

Последният е подал жалба срещу него, като РА е потвърден изцяло, с решение № 23/25.03.2021 г. на Светлан Христов Петков – директор на дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП.

Актовете в хода на ревизионното производство са съставени чрез Информационна система „Контрол“ на НАП като електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ вр. чл.3, т.35 от смисъла на чл. 3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 и представляват текстов запис, съхраняван в електронна форма. На основание чл.184, ал.1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, ответникът по жалбата е представил същите в заверен препис на хартиен носител.

Посочените електронни документи са подписани с квалифициран електронен подпис от органите по приходите, посочени във всеки от тях като техни издатели, като това обстоятелство е проверено в съдебно заседание от 14.06.2021 г. чрез визуализация, в присъствието на процесуалните представители на страните, на файловете, записани на представения от ответника по жалбата и приет по делото оптичен носител. Според чл.25, т.2 от Регламент (ЕС) № 910/2014, правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Следва да се приеме, че всички актове – заповедта за възлагане на ревизията, ревизионният доклад и ревизионният акт, съдържат подпис на органа, техен издател, като задължителен реквизит, предвиден и в чл.117, ал.1, т.10 от ДОПК и чл.120, ал.1, т.8 от ДПОК.

Всички актове са връчени по предвидения в чл.29, ал.4 от ДОПК ред – по електронен път като това е удостоверено чрез активиране на наличната електронна препратка и изтегляне на изпратените файлове – чл.30, ал.6 от същия кодекс.

По тези съображения съдът намира, че ревизионният акт, както и останалите актове в хода на ревизионното производство, са издадени от компетентни органи по приходите и в кръга на техните правомощия.

Ревизионният акт е издаден в писмена форма и има задължителното съдържание, регламентирано в чл.120 от ДОПК. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби.

По делото не се спори между страни по отношение на установените факти, за посочения период на ревизията, относно получени доходи от наем /рента/ на земеделски земи, като в жалбата се прави изявление от жалбоподателя, че са подробно, правилно и точно установени, по години, платци и получени суми, поради което не е налице спор за факти и обстоятелства.

В хода на ревизионното производство са установени следните релевантни за правния спор факти, които не са спорни между страните:

Оспорващият не е регистриран като едноличен търговец. Регистриран е като земеделски производител. Собственик е на капитала и представляващ на „ДИЧИЯ" ЕООД, ЕИК *********. Управител е на „ШАНС 97" ЕООД, ЕИК *********, като е регистриран по ЗДДС, считано от 14.05.2008 г.

Ц.Д.А. е подал декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, за ревизирания период, както следва:

За

2016 г., с вх. № 1800И0172021/25.04.2017 г., с декларирани:

В

Приложение № 1 - Доходи от трудови правоотношения с данъчна основа – 13421.62 лв.; В Приложение № 2 - Доходи от стопанска дейност по чл.29а, ал.1 от ЗДДФЛ на физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин с данъчна основа – 73132.34 лв. В Таблица № 1 и 2 към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 2016 г. върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗОВ лицето е посочило осигурителен доход върху който се дължат осигурителни вноски – 2410.00 лв. месечно от м. Януари до м. Август включително и 2600.00 лв. месечно от м. септември до м. декември включително.

За

2017 г. вх. № 1800И0238148/11.12.2018 г. с декларирани:

В

Приложение № 1 - Доходи от трудови правоотношения с данъчна основа 36583.71 лв.; В Приложение № 2 - Доходи от стопанска дейност по чл.29а, ал.1 от ЗДДФЛ на физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин с данъчна основа – 0.00 лв. В Таблица № 1 и 2 към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 2017 г. върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗОВ лицето е посочило осигурителен доход върху който се дължат осигурителни вноски – 2600.00 лв. месечно от м. януари до м. декември включително.

За

2018 г. Вх. № 1800И0281525/30.09.2019 г. с декларирани:

В

Приложение № 1 - Доходи от трудови правоотношения с данъчна основа 41347.96 лв.; В Приложение № 2 - Доходи от стопанска дейност по чл.29а, ал.1 от ЗДДФЛ на физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин с данъчна основа – 0.00 лв. В приложение № 3 - Доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения с данъчна основа – 955.50 лв. В Таблица № 1 и 2 към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 2018 г. върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗОВ лицето е посочило осигурителен доход върху който се дължат осигурителни вноски – 2600.00 лв. месечно от м. януари до м. декември включително.

При извършена проверка в база данни на НАП от подадените справки по чл.73 от ЗДДФЛ от платци на доходи, се установени данни за изплатени доходи, както следва:

Год ина