Определение № 3517 от 28.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3517 гр. София, 28.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20261100604117 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава 22 от НПК.

Образувано е по постъпила жалба от частния тъжител П. К. Н., чрез адв. Ж.Й. от САК, срещу Разпореждане № 5843 от 04.05.2026г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 131-ви състав по НЧХД № 182/2026г., с което наказателното производство по делото е прекратено на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК.

С въззивната жалба се иска отмяна на атакувания акт като неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Навеждат се съображения, че са коментирани въпроси, които би следвало да се решат с провеждане на съдебно следствие, като спорът относно истинността на твърденията не може да се реши в закрито заседание, както и че неправилно е прието, че се касае само до „право на сигнал“, а в действителност е налице разгласяване по смисъла на чл.147 от НК. Посочва се, че след дадени указания на районния съдия, същите са били изпълнени, поради което съдът не е имал основание за прекратяване на производството. В заключение се изтъква, че тъжбата съдържа всички необходими реквизити, за да бъде изградена рамката на предмета на доказване и се иска връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

Въззивният съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото, намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното разпореждане – потвърдено, по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано на 08.01.2026г. по тъжба на частния тъжител Н. срещу П.С.С., в която е посочено, че въпросното лице е наклеветило тъжителя чрез подадени две докладни записки пред ръководството на БНБ и „Монетен двор“ ЕАД, в които разпространило неверни и позорящи обстоятелства относно тъжителя, както и му е приписало престъпление.

С разпореждане от 27.02.2026г. на районния съд, тъжбата на П. Н. е оставена без движение с мотиви, че същата не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК, като са били дадени указания за конкретизиране деятелността на физическото лице, което според тъжителя следва да бъдат привлечен за подсъдим, а именно посочване на позорящите изрази, изразите, с които се приписва престъпление и уточняване за всяка от инкриминираните дати какви твърдения и по какъв начин са разпространени. В изпълнение на дадените указания на 03.04.2026г. е депозирано Уточнение по частната тъжба.

В атакуваното разпореждане от 04.05.2026г. районният съд е приел, че така описаните и конкретизирани от П. Н. претендирани деяния на С. не описват признаците на престъпление, включително и на състава на „клевета“ по НК. Съдията-докладчик посочва, че подаването на сигнали и жалби до институции и държавни органи, в които се съдържа искане за оказване на съдействие от държавен орган за защита на лични субективни права, не е годно действие, с което може да се осъществи състава на престъпление по чл.147 от НК. Това е дало основание на съдията-докладчик от СРС да прекрати наказателното производство поради това, че в частната тъжба не се съдържат фактически обстоятелства, сочещи на осъществен състав на престъпление от частен характер.

За да бъде осъществен от обективна страна състав на престъпление по чл.147, ал.1 от НК – клевета, е необходимо деецът да е извършил едно от изпълнителните деяния – да разгласи позорно обстоятелство за другиго или да му припише престъпление, което не отговаря на истината, т.е. да бъде доведено до знанието на трети лица на твърдения за съществуването на определен факт, свързан с личността на пострадалия. За да бъде 2 квалифицирано едно обстоятелство като „позорно“, то следва да визира личността на наклеветения, описвайки го в отрицателна светлина в контекста на изискванията на морала и добрите нрави. Втората възможна форма на изпълнително деяние, инкриминирана в разпоредбата на чл.147, ал.1 от НК – приписване другиму на извършено престъпление, се осъществява чрез довеждане до знанието на трети лица, от страна на сочения престъпен деец, на твърдения, че пострадалият е извършил конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил, т.е. отново е налице отрицателно влияние върху доброто му име. От субективна страна е необходимо, деецът да е съзнавал неверността на своите твърдения и техния „позорящ“ характер, да е предвиждал техния вредоносен ефект върху доброто име на наклеветеното лице и да цели именно неговото дискредитиране сред другите членове на обществото.

С разпоредбата на чл.81, ал.1 от НПК, законодателят е определил императивни изисквания към формата и съдържанието на частната тъжба, за да бъде тя процесуално годна да породи търсеното от частния тъжител правно действие, едно от които е частната тъжба да съдържа данни за обстоятелствата на претендираното престъпление от частен характер. Това изискване на законодателя може да бъде изпълнено, ако тъжбата съдържа пълно, конкретно, недвусмислено и непротиворечиво фактическо описание на всяко едно и на всички съставомерни обстоятелства на конкретното престъпление от частен характер, както от неговата обективна, така и от субективната му страна. Тези очаквания към съдържанието на частната тъжба не са самоцелни, а са породени от процесуалните цел, ефект и значение, които НПК й е придал, в частност на акт, с който се повдига съответно обвинение.

Частната тъжба е този процесуален документ, който е предназначен да определи предмета на делото, а оттам насочеността и обема на усилията, които подсъдимият е принуден да предприеме в своя защита.

Поради това, след като има процесуалното задължение да предаде на съд само обвинения в престъпление и то такова, което се преследва по тъжба на пострадалия, съдията-докладчик е овластен, в зависимост от резултатите от проверката на редовността на тъжбата в частта относно данните на престъплението, да й даде ход или да прекрати наказателното производство по реда на чл.250, ал.1 от НПК.

3

Законодателят изрично е предвидил правомощие на съдията-докладчик да прекрати наказателното производство в случай, че описаното в тъжбата не съставлява престъпление, което от своя страна означава, че съдията-докладчик е длъжен да провери дали в тъжбата се твърди престъпление, респективно дали твърдяното престъпление се преследва по този процесуален ред – по инициатива на пострадалия.

В конкретния случай, в депозираната от П. Н. частна тъжба не се съдържат фактически данни, които да описват ясно, конкретно и в достатъчен обем съставомерните обстоятелства на претендираното престъпление.

Коректното цитиране на изразите на С., съдържащи се в горепосочените докладни записки, които според тъжителката са довели до разгласяване на позорящи за нея обстоятелства и приписване на престъпление, не е достатъчно, за да изпълни частната тъжба изискванията на чл.81, ал.1 от НПК, тъй като самите докладни записки са отправени към длъжностни лица с цел упражняване на субективни права, пред вид което по този начин не могат да се разпространяват твърдения, увреждащи честта и доброто име на конкретно лице, поради което не може да се приеме и че е осъществено изпълнително деяние „разгласяване“ по смисъла на чл.147 от НК, тъй като сезирането на държавен орган с молба за извършване на действия за защита на права е извън обхвата на разгласяването, в смисъла, който законодателят е вложил в това понятие в нормата на чл.147 от НК. Лицето, срещу което е насочена тъжбата, е подало докладни записки до Директора на Дирекция „Банкова сигурност и ЗКИ“ – БНБ и до Изпълнителния директор на „Монетен двор“ ЕАД, с което е упражнило правото си да сезира държавен орган с искане за коригиране на нередност, която е считал, че съществува. В инкриминираните в частната тъжба докладни записки липсват твърдения за факти и обстоятелства, които да са позорящи за честта и достойнството на тъжителката, а има оценка за нейната работа и начина, по който соченият за извършител я е възприел. Тази оценка е в резултат на вътрешни преживявания и възприятия на лицето.

Установеното по делото поведение на П. С. е израз на правото му на свободно изразяване на мнение, поради което не е противоправно и престъпно и изследването на въпроса за умисъла в действията му се явява безпредметно.

Правилно първоинстанционният съд е посочил, че с това действие не може да се осъществи престъплението „клевета“, доколкото пред държавните 4 органи, при упражняване на права, в кръга на тяхната компетентност, не могат да се разпространяват твърдения, увреждащи честта и доброто име на конкретното лице. Държавният орган е неперсонифициран субект и той не може да възприеме казаното или написаното по начина, по който това може да стори физическо лице, поради което и възраженията в жалбата в тази насока се явяват несъстоятелни (В този смисъл Реш. № 104/2013г. на ВКС, ІІІ н.о., Реш.

№ 179/2017г. на ВКС, І н.о., Опред. № 2371/2025г. на СГС, 14-ти възз.с-в).

Районният съд правилно е посочил, че в случая става въпрос за реализиране на възможността определено лице да подаде информация за съмнение относно извършени неправомерни действия от длъжностно лице, поради което и е приел, че в тъжбата не се съдържа описано деяние, което да покрива признаците на престъплението „клевета“. Така констатираните от съда непълноти в съдържанието на депозираната от П. Н. частна тъжба и поконкретно това, че описаното деяние не съставлява престъпление, не й позволяват да определи в минимално необходимия обем предмета на делото и поставят П. С. пред невъзможност да разбере фактите, срещу които е принуден да се защитава.

Тези обстоятелства, чието описание се изисква от разпоредбата на чл.81, ал.1 от НПК, преди да бъдат предмет от съществото на делото, се явяват въпрос от процесуално естество, тъй като съставляват съставомерните признаци от състава на всяко престъпление от частен характер от Особената част на НК, включително и на „клевета“ и би следвало да намерят своето пълно, ясно и конкретно фактическо описание в тъжбата, поради което и възражението, че в атакуваното разпореждане са коментирани въпроси, които би следвало да се изяснят с провеждане на съдебно следствие, е неоснователно.

Предвид посочените съображения, въззивният съд намира, че в депозираната тъжба не се излагат твърдения за престъпление от частен характер, доколкото липсват факти и обстоятелства, с които да се описва състав на престъпление по текст от НК, поради което и направените правни изводи от първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни правилно районният съдия е приел, че описаното в тъжбата деяние не покрива признаците на престъплението „клевета“ и на каквото и да е престъпление изобщо.

5

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден изцяло.

Така мотивиран, Софийски градски съд, VI I-ми въззивен състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 5843 от 04.05.2026г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 131-ви състав по НЧХД № 182/2026г., с което наказателното производство по делото е прекратено на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6