Определение № 660 от 27.10.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 660 гр. Плевен, 27.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря АНА Д. ИВАНОВА в присъствието на прокурора В. Д. Ф. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Частно наказателно дело № 20264400200803 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.64 от НПК

Постъпило е искане от Окръжна прокуратура - Плевен за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия Х. Д. Д., обвинен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. Второ, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК.

В съдебно заседание представителят на ОП Плевен – иф окръжен прокурор В. Ф., поддържа искането и излага пространно съображенията си за наличие на кумулативно предвидените в чл. 63, ал. 1 НПК предпоставки.

Позовава се на събраните доказателства в тази съвсем ранна фаза на процеса протоколите за оглед, свидетелските показания и заключението на автотехническата експертиза, които счита, че обосновават предположение за авторството на инкриминираното деяние. Акцентира върху изключително високата обществена опасност на престъплението, обусловена от грубото нарушение на правилата за движение, значителното превишаване на допустимата скорост и настъпилия тежък престъпен резултат -смъртта на четири млади лица.

По отношение на опасността от укриване се позовава на презумпцията по чл. 63, ал. 2, т. 3 НПК, предвид предвиденото за престъплението наказание 1 лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години. Счита, че рискът се подкрепя и от личното положение на обвиняемия, който е млад, неженен, без деца и без трудова заетост, поради което според обвинението не разполага с достатъчно устойчиви семейни и трудови ангажименти, които да възпрепятстват евентуалното му укриване.

Относно здравословното състояние на обвиняемия прокурорът признава наличието на сериозни травматични увреждания, но изтъква, че след проведеното болнично лечение същият е изписан с подобрение и необходимото долекуване може да бъде осигурено и в условията на следствения арест. Поддържа, че тежестта на обвинението, високата обществена опасност на деянието и установените според него рискове обуславят необходимостта от най-тежката мярка за неотклонение.

Упълномощенията защитник адв. Г. М. оспорва основателността на прокурорското искане и настоява за определяне на по-лека мярка за неотклонение „домашен арест“, чието изпълнение да се контролира чрез електронно наблюдение. Не оспорва наличието на обосновано предположение за съпричастността на обвиняемия към инкриминираното деяние, като оспорва наличието на квалифициращият признак „особено тежък случай“.

Счита, че отсъстват конкретни обстоятелства, установяващи реална опасност от укриване или извършване на престъпление. Изтъква, че тежестта на обвинението, размерът на предвиденото наказание и обществената чувствителност към подобни престъпления не могат сами по себе си да обосноват необходимостта от задържане под стража, доколкото мярката за неотклонение не представлява предварителна наказателна санкция. Позовава се на младата възраст на обвиняемия, чистото му съдебно минало, липсата на предходни криминални прояви, положителните характеристични данни и обстоятелството, че е редовен студент в Медицински университет - Плевен, издържан и подкрепян от родителите си. Счита, че отсъствието на трудова заетост, съпруга и деца е обяснимо с възрастта и образователния му статус и не следва да се интерпретира като индиция за опасност от укриване.

Допълнително сочи, че спрямо обвиняемия вече са наложени забрана за напускане пределите на страната и принудителна административна мярка, свързана с отнемане на свидетелството му за управление на МПС, които според защитата ограничават възможностите за укриване и извършване на 2 ново транспортно престъпление.

Настоява да бъде обърнато съществено внимание на тежкото здравословно състояние на обвиняемия вследствие на произшествието, претърпените оперативни интервенции, обездвижването и ограничената подвижност на горните крайници, които затрудняват самостоятелното му обслужване и налагат чужда помощ и последващо лечение. Оспорва възможността необходимите грижи да бъдат осигурени в достатъчна степен в следствения арест.

По тези съображения поддържа, че мярката за неотклонение „домашен арест“ с електронно наблюдение би осигурила постигането на процесуалните цели, без да се налага непропорционално ограничаване на личната свобода на обвиняемия.

В правото си на лична защита обвиняемият Х. Д. се позовава на адв. М., отказвайки да упражни предоставената му възможност да даде обяснения.

Съдът, като съобрази искането на прокурора и становището на защитата, въз основа на представените доказателства по досъдебното производство, прие следното:

Съгласно чл.63, ал.1 НПК най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ се взема тогава, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с „Лишаване от свобода“ или друго по-тежко наказание и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност той да се укрие или да извърши престъпление.

Съгласно чл. 63, ал. 2, т. 3 НПК при първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража, реалната опасност по ал. 1 е налице, когато лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, освен ако от доказателствата по делото не се установява противното.

Като съобрази процесуалните основания в закона и въз основа на доказателствата в досъдебното производство, като изслуша становищата на страните, съдът прие следното:

Обвиняемият Х. Д. е привлечен с постановление от 27.10.2026 г. на 3

Окръжна прокуратура - Плевен в качеството на обвиняем за това, че на 08.10.2026 г., на общински път PVN1151, км 9+500, в област Плевен, в близост до моста на река Вит, при управление на лек автомобил марка *** модел ***, с регистрационен ***, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като не съобразил скоростта на движение с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и превозното средство, характера и интензивността на движението и конкретните условия на видимост, така че да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и да намали скоростта или да спре при възникване на опасност за движението, като по непредпазливост причинил смъртта на четири лица - В.В.А. К.В.Ж., П.Я.П. и В.С.П., като случаят е особено тежък.

Деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, предложение второ, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 342, ал. 1 НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години.

Налице е обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е привлечен като обвиняем – освен че деянието не се оспорва от защитата, в тази насока са налице и доказателства, годни да убедят съда за нуждите на настоящото производство, че обвиняемият е съпричастен към причиняването на смъртта на четиримата пострадали. Огледът на местопроизшествието и фотоалбума към него, при който са фиксирани следите по пътната настилка, уврежданията и деформациите по двете МПС, участвали в ПТП, скоростомера на автомобила, управляван от обвиняемия, Съдебната автотехническа експертиза (предварително становище), изготвена от експерта Н.П., показанията на свидетеля С.Н. – автоконтрольор, пристигнал първи на произшествието, описват механизъм на настъпване на произшествието, в който участието на обвиняемия като водач на лекия автомобил ***, подкрепя обвинителната версия.

При преценката за наличието на обосновано предположение съдът съобразява, че досъдебното производство се намира в съвсем начална фаза, поради което не се изисква окончателно установяване на всички обстоятелства, относими към правната квалификация на деянието, включително към квалифициращия признак „особено тежък случай“ по смисъла на чл. 93, т. 8 НК. За нуждите на настоящото производство и с оглед 4 изричното оспорване от страна на защитника адв. М., че този признак не е установен, следва да се посочи, че е достатъчно събраните доказателства да предоставят обективна фактическа основа за разумно подозрение, че обвиняемият е извършил престъпление, като предварителната оценка на неговата правна квалификация подлежи на последващо уточняване в хода на разследването.

В конкретния случай съдът намира, че събраните до момента доказателства позволяват, поне на настоящия етап, да бъде възприета и квалификацията на деянието като особено тежък случай.

Този извод не се основава единствено на настъпилия изключително тежък престъпен резултат - смъртта на четири лица, а на комплексната оценка на обстоятелствата, характеризиращи поведението на обвиняемия при управление на моторното превозно средство.

Според наличните доказателства обвиняемият е управлявал автомобила със скорост, надвишаваща 170 км/ч, при въведено ограничение от 70 км/ч.

Данните за скоростта се извеждат както от положението на блокиралия скоростомер, така и от извършеното експертно изследване. Управлението е осъществено около 23 часа, в тъмната част на денонощието, по пътен участък с неравна и напукана настилка, без пътна маркировка и с последователни завои. При тези обективни условия избраната скорост е надвишавала повече от два пъти разрешената, като съществено е ограничавала възможностите за своевременна реакция и запазване на контрол върху превозното средство.

Автоекспертът е посочил (л. 136), че при излизането от дъгата на завоя управляваният от обвиняемия автомобил се е движил с скорост от 170,64км/ч – скорост, близка до критичната скорост за устойчиво преминаване завоя (около 173,73 км/ч). При тази скорост резервът от напречно счепление е бил минимален.

При съдебната преценка на деянието и на дееца, съдът отдаде съществено значение на обстоятелството, че обвиняемият не е пътувал сам, а е превозвал още две лица в управлявания от него автомобил. Следователно предприетото поведение е създавало непосредствена опасност не само за самия водач, но и за живота и здравето на неговите спътници, които са били ясно отразени в съзнанието на обвиняемия като лица, намиращи се купето на автомобила, които също са изложени на огромния риск от вече описаните 5 физични процеси, настъпващи поради движението по неравна настилка, в завой, със скорост над 170 км/ч.

Именно съвкупността от тези обстоятелства обосновава предварителен извод за изключително високата степен на обществена опасност на конкретното поведение на водача.

При оценката на обществената опасност на дееца съдът отчита, че обвиняемият е неосъждан и че установените предходни нарушения на правилата за движение не се отличават със значителна тежест. Тези обстоятелства несъмнено имат благоприятно за него значение и не позволяват да бъде направен извод за трайно утвърдено противоправно поведение като водач.

Същевременно обществената опасност на дееца не може да бъде преценявана изолирано от особеностите на самото инкриминирано поведение.

Изборът да се управлява автомобил с такава скорост при посочените пътни условия и в присъствието на пътници представлява проявление на изключително висока степен на пренебрегване на изискванията за безопасност на движението. Това поведение позволява предварителна оценка на личната обществена опасност на обвиняемия, независимо от липсата на тежки предходни нарушения и криминални прояви.

При това положение положителните характеристични данни, чистото съдебно минало и сравнително ниската тежест на предходните административни нарушения не са достатъчни сами по себе си да изключат възможността конкретното деяние да разкрива изключително висока степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца.

Затова и без да предрешава въпроса за окончателната правна квалификация на престъплението, съдът приема, че на настоящия съвсем начален етап от разследването са налице достатъчно фактически основания за предварителното възприемане на квалифициращия признак „особено тежък случай“.