Решение № 574 от 31.10.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 574 гр. Благоевград, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно гражданско дело № 20231200500859 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК .

Производството по делото е образувано по жалба с вх. № 6375/13.07.2023 г., депозирана от адв. П.К., пълномощник на Г. К. Д., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, със съдебен адрес /адрес/ срещу Резолюция на ЧСИ Г.С. от 09.06.2023 г., с която е отказано прекратяване на изпълнително дело № 224/2018 г. по описа на ЧСИ Г.С. с район на действие района на ОС Благоевград.

В жалбата се твърди, че ЧСИ Г.С. на 09.06.2023 г. е отказала прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 224/2018 г. по описа на същия ЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и този отказ е неправилен, тъй като в преклузивния две годишен срок визиран в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК - за периода от 21.01.2019г. до 19.05.2021 г. /т.е. над 2г./ не са извършвани никакви реални изпълнителни действия, като и взискателят не е искал извършването на такива в този период, съгласно дадените разяснения в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което е настъпила перемпция и изпълнителното дело следвало да бъде прекратено.

1

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК не е постъпило писмено възражение от взискателя по изпълнителното дело.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие съгласно които намира жалбата за допустима, но неоснователна, тъй като в посочения период взискателят е искал не само извършване на справки за имуществото на длъжника, а и конкретни изпълнителни действия, както и че е извършено конкретно изпълнително действие от ЧСИ – налагане на запор – видно от запорно съобщение с изх. № 3179/19.05.2021г.

Жалбата е допустима: подадена в срок и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 436, ал. 4 вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Осъществена е процедурата по връчване препис по чл. 436, ал. 2 от ГПК. Не са постъпили писмени възражения от взискателя по изпълнителното дело.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения.

Изпълнително дело № 224/2018 г. по описа на ЧСИ Г.С. с район на действие района на ОС - Благоевград е образувано на 01.06.2018 г. и още с молбата за образуване на делото взискателят е посочил изпълнителен способ – налагане на запор върху вземанията по банкови сметки на длъжника.

На 27.06.2018г. е постъпила молба от взискателя до ЧСИ Стойнева за извършване на справки в НАП и при установяване на трудово правоотношение на длъжника, налагане на запор върху същото, както и справка в КАТ и при установяване на собствено на длъжника МПС, налагане на запор, опис, оценка и продажба на същото, каквито справки са направени.

Правени са и други такива справки по искане на взискателя до 21.01.2019г. – началото на сочения от длъжника двугодишен период по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В сочения от длъжника – жалбоподател в производството период – 21.01.2019г. – 19.05.2021г. са депозирани молби от взискателя за извършване на справки в НАП и искания при установяване на трудово правоотношение на длъжника, налагане на запор върху същото и справки за притежаваните от длъжника банкови сметки и при наличие на такива искания за налагане запор 2 върху тях на следните дати: 03.06.2019г.; 21.11.2019г; 14.04.2021, като по молбата от 14.04.2021г. от взискателя и извършване на справка от ЧСИ, на основание чл. 507 от ГПК е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника със запорно съобщение от 19.05.2021г. Молба с аналогично съдържание за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника е депозирана от взискателя и на 21.05.2021 г., на която съдебният изпълнител е посочил, че запор върху трудовото възнаграждение на длъжника вече е наложен със запорно съобщение от 19.05.2021г. до „ПИМК“ ООД, с.

Марково, м. „Захаридово“ № 43 А. След 21.05.2019г. молби за справки за налично имущество и банкови сметки са депозирани от взискателя на 07.04.2022г.; 10.01.2023г.

В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ / - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на 3 всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/ или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.

Анализът на практиката на ВКС до този момент сочи, че е даден приоритет на активността на взискателя и за поддържане висящността на изпълнителното дело е от значение единствено и само фактът на предприемане на действия от негова страна, защото активната страна в изпълнителното производство е именно взискателят. Да се обвърже негативният резултат от поисканите от взискателя и предприети от съдебния изпълнител действия със санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК би означавало взискателят да бъде лишен от възможността да реализира вземането си, макар и в един по-късен момент, независимо, че не е преустановил активността си по водене на изпълнителното дело и въпреки демонстрираното желание да получи изпълнение. От друга страна длъжникът пък би черпил права от собственото си неправомерно поведение и би бил толериран от закона да не плаща при наличието на законно закрепена възможност за това.

Въззивният съд споделя становището на голяма част от останалите съдилища в страната, че за начало на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК следва да се счита последното отправено до съдебния изпълнител от взискателя искане за предприемане на изпълнително действие без оглед на това дали то ще бъде изпълнено и дали ще бъде резултатно.

В конкретния случай в сочения от длъжника в жалбата период давността е прекъсвана от взискателя чрез подаване на молби за извършване на изпълнителни действия на 03.06.2019г.; 21.11.2019г . и 14.04.2021, съответно на 19.05.2021 г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и и към момента на постановяване на отказа за прекратяване на изпълнителното дело не е изтекъл двугодишен срок от последното поискано изпълнително действие, за да бъде прекратено 4 изпълнителното дело, поради перемпция.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, депозирана от адв. П.К., пълномощник на Г. К. Д., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, със съдебен адрес /адрес/ срещу отказа на ЧСИ Г.С. от 09.06.2023 г. за прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на изпълнителното производство по изпълнително дело № 224/2018 г. по описа на ЧСИ Г.С. с район на действие района на ОС – Благоевград, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5