Решение № 11961 от 19.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11961 гр. София, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20241110157034 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Т. С. ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. С...., общ. Столична, обл. София (столица), представлявано от А. А.Изпълнителен директор и И. Е.- Председател на Управителния съвет срещу М. Д. Х. с ЕГН:

********** и адрес: гр. С....., общ. Столична, обл. София (столица), представляван от адвокат Д. С. и Д. Д. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С....., общ. Столична, обл. София (столица), представляван от адвокат А. С. с която се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат сумите във връзка с доставена топлинна енергия както следва:

За М. Д. Х.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С....., аб.№ ****** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 71,68 BGN (седемдесет и един лева и 68 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 03.06.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2022г. до 09.05.2024 г. в размер на 9,94 BGN (девет лева и 94 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 9,66 BGN (девет лева и 66 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 03.06.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 09.05.2024 г. в размер на 2,19 BGN (два лева и 19 стотинки).

За Д. Д. Х.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия доставена до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С....., аб.№ ****** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 215,04 BGN (двеста и петнадесет лева и 04 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 03.06.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2022г. до 09.05.2024 г. в размер на 29,80 BGN (двадесет и девет лева и 80 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 28,98 BGN (двадесет и осем лева и 98 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 03.06.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 09.05.2024 г. в размер на 6,57 BGN (шест лева и 57 стотинки).

Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици на процесния имот, са клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, 1 всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на настоящите искове. Претендира разноски

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили два идентични отговора от ответниците с които оспорват исковете като недопустими в условията на евентуалност като неоснователни.

Оспорват заповедта за изпълнение като нищожна, оспорват качеството си на потребители, правят възражение за неравноправни клаузи, оспорват реда за изчисляване на количеството топлинна енергия, правят искане за спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване. Правят възражение за изтекла погасителна давност.

В хода на производството е починал Д. Д. Х. с ЕГН: ********** и на негово място е конституиран М. Д. Х. на основание чл. 227 ГПК.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

По отношение на допустимостта на производството.

Неоснователни са възраженията на ответниците и техния процесуален представител Д. С. за недопустимост на производството.

Пороци на издадена в заповедното производство заповед за изпълнение не подлежат наизследване от съда, разглеждащ иска за съществуване на вземането, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Само за пълнота трябва да се посочи, че процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 33380/2024 год. по описа на СРС, ГО,168 с-в, не е нищожна, тъй като е подписана от съдията докладчик, с което е потвърдена волята на същия за издаването .

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването 2 на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума;

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.

07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Не се твърди в исковата молба и не се установява по делото да е налице писмен договор за доставка на топлинна енергия между страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Ето защо установяването на качеството на потребител на ответника зависи от установяването на обстоятелството, че той е собственик или вещен ползвател на процесния 3 топлоснабден имот.

От представения по делото нотариален акт №155 от 20.12.2010г. е видно, че Д. Д. Х. и К. Д. Х.а придобили процесния топлоснабден имот.

По отношение на искът предявен срещу М. Д. Х. с ЕГН: ********** в лично качество съдът намира, че не се установява, че той е бил собственик на процесния имот към исковия период.

По делото е представено съдебно удостоверение от 07.07.2022г. от което е видно че същият се е отказал от наследството на К. Д. Х.а, починала на 11.01.2022г.

Ето защо по отношение на задължението претендирано от него в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот и от там в качеството му на клиент на топлинна енергия подлежи на отхвърляне.

По отношение на исковете по които М. Д. Х. е конституиран на мястото на Д. Д. Х. съдът намира че е налице първата предпоставка.

Както беше посочено по горе на база на цитирания нотариален акт Д. Д. Х. е станал собственик на процесния недвижим имот и като такъв се явява клиент на топлинна енергия.

Действително за част от периода К. Д. Х.а е била жИ. но доколкото не се спори а и се установява, че са били съпрузи с Д. Д. Х., а задължението попада в кръга на задълженията по чл. 32, ал.2 СК според която съпрузите отговарят солидарно за задължения за задоволяване на нужди на семейството.

Ето защо съдът намира, че е налице първата предпоставка.

На следващо място съдът намира, че от изслушаното по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, което въпреки оспорването съдът кредитира като пълно подробно съответно на доказателствата по делото, се установява, Абонатната станция топлозахранва един вход Б в процесната сграда. Общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.нар. „терминал“ се снема показанието на ТЕ в 0.0 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление (имот и сградна инсталация) и БГВ. В табл. към т.1. са приложени справки от ТР"Земляне", в които са дадени показанията на топломерите, като в отделни графи са нанесени старо и ново показание, технологичните разходи приспаднати от топлорайона за сметка на ищеца и топлинната енергия за разпределение. ТЕ за отопление, отдадена от сградната инсталация, е определена като разлика между общото количество ТЕ за отопление минус сумата от показанията на индивидуалните топломери в отделните имоти и ТЕ за БГВ. Същата се разпределя пропорционално на отопляемите обеми по проект (съгл. т.7.2. от приложение към чл.61, ал.1 от методиката за дялово разпределение на ТЕ в СЕС от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.). Процесният имот е тип мезонет с отопляема кубатура 213.22 куб.м. за 1-во ниво и 62.06 куб.м. за 2-ро ниво, общо 275.28 куб.м. СТЕ счита, че изчисленията, извършени от „Т. С.“ ЕАД, са съгл. действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.