Решение № 5155 от 22.11.2019, Районен съд - Варна

Р

Е Ш Е

Н И Е

№

5155 гр.Варна, 22.11.2019год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ-ти състав, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА при секретаря

ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №16733 по описа за 2018год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал.4 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК , чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.266,ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът „Б.Б." ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, , представлявано от управителя Д. И. Д.дължи на ищеца „Д.П." ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес: ***, представлявано от управителя Д. П. Д., чрез адвокат К.Д.Т. от Адвокатска колегия - гр. Варна с личен № *, GSM: *; адрес за съобщения: *; тел. *, сумата от 1440.00 лв. / хиляда четиристотин и четиридесет лева/, представляваща дължимо общо възнаграждение по фактура № **********/28.05.2018г. за 840 лв. и фактура № **********/17.05.2018г. за 600 лв. /шестстотин лева/, съгласно договор за монтаж на интериорни услуги от 17.02.2018г. сключен от „Б.Б." ООД, ЕИК: *, представлявано от управителя Д. Д., в качеството на възложител - длъжник и „Д.П." ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес: ***, представлявано от управителя Д. П. Д., в качеството на изпълнител - кредитор, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК - 05.09.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата от 42,31лв. /четиридесет и два лева и тридесет и една стотинки/, представляващи МОРАТОРНА лихва за забава, както следва: сумата от 18,70 лв. /осемнадесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща лихва за забава върху вземането от 600 лева, дължимо съгласно фактура №**********/17.05.2018г. за периода от 17.05.2018г. до 04.09.2018г; както и сумата от 23,61 лв. /двадесет и три лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща лихва за забава върху вземането от 840 лева, дължимо съгласно фактура №**********/28.05.2018г.,за периода от 28.05.2018-04.09.2018г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и е образувано ч.гр.д. № 13536/2018г. по описа на ВРС - XI състав.

Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски в това число и адвокатско възнаграждение.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

На 05.09.2018 г. ищеца подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред ВРС срещу длъжника „Би Ел БГ" ООД, ЕИК: *. По него е образувано ч.гр.д. № 13536/2018 г. по описа на ВРС, XI състав. Съдът уважава искането и издава Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Тъй като длъжникът е подал възражение срещу заповедта, същата не е влязла в сила, съответно до този момент не е заплатил на ищеца сумата от 1 440.0 лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лева/, дължима сума съгласно фактури съответно с № **********/17.05.2018г. и **********/28.05.2018г. и предмет на заповедното производство.

На 05.09.2018г. получава съобщение и указания за възможността в едномесечен срок да предяви иск срещу длъжника. Ето защо, е принуден да предявя иск срещу длъжника за установяване на вземането си - на основание чл. 422, ал.

1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК в преклузивния едномесечен срок.

Вземането произтича от следните обстоятелства:

Фирма „Д.П." ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от управителя Д. П. Д., в качеството на изпълнител е сключила с „Б.Б." ООД, ЕИК: *, представлявано от управителя Д. Д., в качеството на възложител, ДОГОВОР ЗА МОНТАЖ НА ИНТЕРИОРНИ ВРАТИ, на дата: 17.02.2018г. Договорът има следния предмет: извършване на монтаж на 250 броя интериорни врати от страна на изпълнителя в обект: хотел О., находящ се в курортен комплекс „**", срещу синалагматичното задължение на възложителя, изразяващо в заплащане на възнаграждение в размер на 8750 лева.

Договорена била и единична цена в размер на 35 лева.

Страните се споразумяват възложителят да заплати авансово 10 % от общата стойност за 250 броя врати или по-точно сумата от 875 лв./осемстотин седемдесет и пет лева/ без ДДС в срок до три дни от подписване на договора, което било извършено, видно от фактура № **********/22.02.2018г.

/която надлежно прилага като доказателство към настоящата искова молба/. Също така била включена и уговорка следващите плащания да се осъществяват съответно за брой монтирани врати до три дни след приключване на монтажните работи и подписване на приемо-предавателен протокол.

След сключване на договора и заплащане на авансовото плащане, изпълнителят предприел необходимите действия по изпълнение на поетите с горепосочения договор задължения, както и за осъществяването на определения в договора резултат, а именно монтажа на интериорни врати в обекта, посочен от възложителя.

Плащането се осъществявало за брой монтирани врати, както било уговорено между страните в горепосочения договор, а именно първоначално се подписвал двустранен приемо-предавателен протокол, а след това се изготвяла съответната фактура и в три дневен срок от подписване на съответния протокол се превеждала сума по банковата сметката на изпълнителя. Приемо-предавателните протоколи се подписвали от архитект-проектант Д. М., който следял за това дали всичко отговаряло на критериите за монтиране на интериорни врати с оглед предварително договорен между страните по договора за монтаж на интериорни врати линеен график за СМР на обекта, а след това и от управителя на „Б.Б."

ООД, ЕИК: *, който след като се уверявал, че всичко е извършено съгласно утвърдените изисквания за качество и съгласно линейния график за СМР на обекта, според изричното одобрение на Дамян Митев, подписвал протоколите за приемане на съответното количество интериорни врати. С това си действие приемал извършената работа и се задължавал да плати съответстващото й възнаграждение - съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 99 от

11.07.2017 г. по т. д. № 2483 /2016 г. на Върховен касационен съд. 1-во тър. отделение, в което се приема, че задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението за изпълнената работа възниква след приемането й. За горепосочените твърдения по-долу прилага съответно Протокол от 23.04.2018г., както и фактура **********/24.04.20118г., Приемо-предавателен протокол от 16.04.2018г., както и фактура № **********/18.04.2018г.; Приемо-предавателен протокол от 16.04.2018г., както и фактура № **********/10.05.2018г.

Изпълнителят „Д.П." ЕООД, след като изпълнил част от договорното си задължение, изразяващо се в: монтиране на съответно 21 броя врати входни за партер, 3 броя врати бани за I етаж, съгласно приемо-предавателни протоколи от 16.04.2018г. и фактура № **********/28.05.2018г. за 840 лв /осемстотин и четиридесет лева/., както и монтиране на 8 бр. врати - ГРТ, 8 бр. каси - ГРТ, 4 бр. врати - камериерски офис, 4 бр. каси - камериерски офис, съгласно приемо-предавателен протокол от 16.04.2018г. и фактура № **********/17.05.2018г. за 600 лв /шестстотин лева/, придобил вземане по договора от 17.02.2018., общо за двете фактури в размер на 1440 лева. Сумата от 840 лева по фактура № **********/28.05.2018г. била дължима и следвало да бъде платена на падеж: 01.06.2018г., а сумата от 600 лв /шестотин лева/ била дължима на падеж 21.05.2018г.

Сумата от 1440 лева се дължи на „Д.П." ЕООД, от една страна като задължение на възложителя „Б.Б."

ООД, за заплащане на възнаграждение за извършената и приета работа, а от друга като право на изпълнителя да получи заплащане на всички видове работи, предмет на сключения между съконтрахентите договор за монтаж на интериорни врати от 17.02.2018г.

След настъпването на изсискуемостта на двете задължения, Изпълнителят, в качеството си на кредитор, не получил дължимата му престация, изразяваща се в изплащане на дължимото от възложителя на изпълнителя възнаграждение. Носителят на горепосоченото вземане не е получил плащане и след изпращане на покана за доброволно изпълнение, получена от дружеството - длъжник на 02.08.2018г., видно от приложената към настоящата искова молба, като доказателство обратна разписка по товарителница: № **********/01.08.2018г. на куриерски услуги „Е.".

Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. На обезщетяване по правилата на договорната отговорност подлежат само имуществени, не и неимуществени вреди, предвид изричното лимитиране на отговорността по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД. Елементите на фактическия състав на договорната отговорност включват неизпълнение на задължението по двустранен договор по причина, която може да се вмени във вина на длъжника и изправност на насрещната страна. Отговорността по чл.82 ЗЗД е обусловена от настъпването на вреда, която да е в причинна връзка с неизпълнението. Договорната отговорност за обезщетяване на вредите от неизпълнението е ограничена до преките и предвидими вреди. Това са вредите, настъпили като безусловен или закономерен резултат от неизпълнението, и които нормалният и здрав човешки разум би трябвало да допусне при пораждане на задължението. В конкретния случая са изпълнени всички предпоставки, които са изискуеми, за да бъде основателен иска, а именно: 1 /поведение, изразяващо се в неизпълнение на договорно задължение за заплащане на уговорено възнаграждение по договор за извършване на строителство и обекти, посочени по-горе; 2/ противоправност, изразяваща се в нарушаване на правилото "Pacta sunt servanda"-неосъществяване на дължимия резултат, неудовлетворяване на кредиторовото относително право

- в случая правото на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ; 3/настъпила е реална вреда, довела да негативна промяна в имущественото състояние на „Д.П." ЕООД, ЕИК: *, представлявано от управителя Д. Д., довела до намаляване на имуществената сфера на дружеството с работната сила, изпратена на конкретния обект, изплащането на средствата, които са били необходими за осъществяване на монтажа на интериорни врати, която е изчислима в лева и неувеличаване на имущественото състояние, което следвало да бъде пряка последица, ако е било заплатено дължимото възнаграждение; 4/ Вредата е в пряка причинна връзка с неизпълнението на длъжника, в случаят, изразяваща се в неизпълнение на задължение от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ, което се е дължало предвид престирането, полагането на труд.

Ответникът подава в срок отговор на исковата молба.

Намира предявените искове за допустими и неоснователни.

Излага становище и прави възражения по обстоятелствата, на които се основава иска в следния смисъл:

Не оспорва, че на

17.02.2018 г. е сключен договор за монтаж на интериорни врати между страните в настоящото производство "Д. п." ЕООД и "Б.Б." ООД. Съгласно този договор "Д. п." ЕООД се е задължил да монтира 250 бр. интериорни врати в обект х-л О.», КК «**». Между страните е била договорена единична цена за монтаж на един брой интериорна врата в размер на 35,00 лева. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение по договор за изработка възниква след приемане на работата (в този смисъл Решение № 209 от 20.02.2018 г. по т. д. № 1096 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение;

Определение № 332 от 27.04.2016 г. по т. д. № 105 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение и др.)

Съгласно т.3.2 от договора възложителя „Б.Б." ООД удостоверява приемането без забележки на свършената работа, чрез подписване на двустранен приемо-предавателен протокол. Едва след това за него възниква задължение за плащане на свършената работа.

Ищецът обосновава твърдението си, че му се дължи сума в размер на 1440,00 лева чрез издаване на 2 бр. фактури, а именно Фактура № 39/17.05.2018 ( на стойност 600лв) и Фактура № 41/28.05.2018 (на стойност 840лв). Фактура No

41/28.05.2018 (на стойност 840лв) е издадена на основание 2 бр. приемо-предавателни протоколи от 16.04.2018г. (в единия протокол са описани входни врати, партер - 21 бр., а в другия врати за баня - 3 бр.). Тези 2 протокола обаче не могат да послужат като валидно основание за издаване на процесната фактура поради следните причини: И в двата протокола за предаващата страна "Д. п." ЕООД се е разписало лицето Д. М. Същият не е служител на "Д. п." ЕООД (поне доколкото ни е известно Д. М. е служител на «И.» ООД - дружеството, което доставя вратите на ответника "Б.Б." ООД) и съответно не е имал право да подписва протоколите от името на "Д. п." ЕООД. Поради това не е налице легално подписан от двете страни приемо-предавателен протокол, който да обоснове завършена и приета работа и съответно налично задължение за плащане. Протоколът, в който са описани входни врати, партер - 21 бр., не е подписан от представител на възложителя, поради което трябва да се приеме, че от страна на "Б.Б." ООД не е приета описаната в този протокол работа.

Разпечатката съдържа 41 от 124 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1add1842-3d62-4dd8-8b12-eae95577d1ab