Решение № 160 от 10.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. София, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20211110215837 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. С. С. срещу наказателно постановление/НП/ № 21-4332-013532/02.07.2021г., издадено от началник група към СДВР, О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания лишаване от право на управление на МПС за срок от шест месеца и глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

НП се атакува като незаконосъобразно и неправилно. Поддържа се, че констатациите в НП не отговарят на действителната фактическа обстановка и нарушението не е извършено виновно. Жалбоподателят сочи, че е само водач на МПС, а не негов собственик, като не е знаел, че автомобилът не е регистриран по съответния ред. Моли се за отмяна на НП.

В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят се явява и се представлява от адв. М, която моли съда да приеме, че жалбата е основателна. Сочи, че жалбоподателят не е извършил виновно деянието.

1

Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Лек автомобил „Х С“ с ДК № Т е регистриран в ОПП-СДВР на името на Е В В. Към 10.03.2021г. лекият автомобил бил собственост на св. Р О, който не бил регистрирал автомобила в ОПП-СДВР, с оглед на което от 18.10.2020г. автомобилът бил със служебно прекратена регистрация. Жалбоподателят Т.

С. С. проявил интерес да закупи горепосочения лек автомобил, като за целта искал да го изпробва. Св. О предоставил за ползване на Т. С. лекия автомобил, като не го уведомил, че лекият автомобил е със служебно прекратена регистрация.

На 10.03.2021г. Т. С. С. управлявал л.а. С“ с ДК № в гр. София по бул.

„Царица Йоанна“ с посока на движение от бул. „Тодор Александров“ към бул. „Д-р Петър Дертлиев“, като около 23.19 часа на кръстовището с ул. „707ма“ бил спрян за полицейска проверка. В хода на проверката св. Ц. С. установил чрез информационната система на ОПП-СДВР, че управляваният от Т. С. лек автомобил е със служебно прекратена регистрация от 18.10.2020г. на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Св. С. съставил на Т. С. АУАН № 374124/10.03.21г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Образувана е пр.пр. № 23041/21г. по описа на СРП, като на 02.06.2021г. е издадено постановление за отказ от образуване на наказателно производство, като прокурорът е приел, че деянието не е извършено умишлено, с оглед на което не е извършено престъпление от общ характер.

Препис от постановлението и от АУАН са изпратени на ОПП-СДВР за преценка за ангажиране на административнонаказателна отговорност.

Издадено е обжалваното НП № 21-4332-013532/02.07.2021г., с което на Т. С. С. са наложени глоба в размер на 300 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Видно от заповед № 8121к-13180/23.10.2019г. Г Б към датата на издаване на процесното НП заема длъжността началник група в ОПП-СДВР.

2

Видно от заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи административнонаказващият орган е компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП, а актосъставителят – да издаде АУАН.

Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на свидетелите Ц. С. и Ричард Омански, както и въз основа на писмените доказателства, приобщени към материалите по делото.

Съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите. Св. Ц. С. с показанията си изяснява обстоятелствата, при които е съставил процесния АУАН, място, време, констатации в хода на полицейската проверка, които напълно съответстват с фактите, съдържащи се в АУАН. Съдът се довери и на показанията на св. Р О, от които се установяват обстоятелствата, при които лекият автомобил на процесната дата е бил във фактическа власт на жалбоподателя Т. С., както и липсата на знание у жалбоподателя, че автомобилът не е регистриран в ОПП-СДВР.

Събраните по делото писмени доказателства, преценени в съвкупност с гласните, допринасят за изясняване на фактическата обстановка, като съдът кредитира доказателствената съвкупност в цялост.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП п о пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

В настоящия случай се доказа, че на 10.03.2021г. Т. С. С. е управлявал л.а. „ХС“, който е бил със служебно прекратена регистрация.

От обективна страна е изпълнен съставът на вмененото административно нарушение, но не се доказва, че деянието е извършено виновно от наказаното лице.

Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е основателна и НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. Не се доказа от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят, който е санкциониран на основание чл.

3

175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, е извършил от субективна страна нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

В постановлението за отказ от образуване на наказателното производство прокурорът изрично е посочил, че основанието за отказ да се образува наказателно производство е недоказаност на деянието от субективна страна, тъй като водачът Т. С. не е знаел, че управляваният от него лек автомобил е със служебно прекратена регистрация. Доказва се, че водачът С., който е бил спрян за полицейска проверка, не е собственик на управлявания от него автомобил, а е взел същия само за да го изпробва с цел бъдещо закупуване. Последният на 10.03.2021г. е управлявал л.а. „Х С“ с ДК № без знанието и съзнанието, че управлява МПС, чиято регистрация е прекратена, респективно липсва субективна страна на деяние, което да бъде съставомерно по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Поради факта, че не се доказа жалбоподателят да е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на присъждане на разноски, тъй като е бил представляван от адвокат в съдебното производство.

Въззиваемата страна СДВР следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за защита и съдействие, служещ и за разписка, а именно – 300 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-013532/02.07.2021г., издадено от началник група към СДВР, О”ПП”-СДВР, с което на Т. С. С. са наложени административни наказания лишаване от право на управление на МПС за срок от шест месеца и глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на Т. С. С. 300 лева разноски за адвокатско възнаграждение за съдебното производство.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5