Решение № 18691 от 06.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18691 гр. С.., 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.А ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от В.А ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110154943 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от И. И. И. срещу Б....

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че между него и ответното сдружение е било налице валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на срочен трудов договор, сключен на 2.. г., по който е постъпил на работа на 01.04.2024 г. на длъжност „старши треньор“. Страните уговорили основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2 859,07 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година трудов стаж, като към момента на сключване на договора ищецът имал 14 години трудов стаж, поради което му се дължало допълнително възнаграждение в размер на 8,4 % върху основното трудово възнаграждение.

Поддържа, че е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения през периода от 01.04.2024 г. до 20.12.2024 г., но работодателят не му изплатил нито едно трудово възнаграждение. След подадена от него жалба до Изпълнителна агенция „Г.. по труда“ била извършена проверка, при която било установено, че трудовите възнаграждения са начислени в счетоводството на ответника, но липсват данни да са изплатени. Твърди, че за периода от 01.12.2024 г. до 20.12.2024 г., през който е отработил 16 работни дни, му се дължи трудово възнаграждение в общ размер на 2 479,39 лв., от които 2 287,26 лв. основно трудово възнаграждение и 192,13 лв. допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. За процесното вземане ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано 1 ч.гр.д. № 1161/2025 г. по описа на Районен съд – Тетевен и е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът подал бланкетно възражение, поради което в срока по чл. 415 ГПК е предявил настоящия иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземането. При тези твърдения моли съдът да се произнесе с решение с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 2 479,39 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец декември 2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и сумата 205,20 лв. обезщетение за забава за периода от 31.01.2025 г. до 24.09.2025 г., за които суми е издадена заповедта за изпълнение. В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В проведеното на 28.09.2026 г. първо открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се е явил и не е изпратил представител, като не е направил искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие. На ответника са били указани последиците от неподаването на отговор и от неявяването му в първото заседание по делото.

С молба вх. № 296056/28.09.2026 г. ищецът е поискал делото да бъде разгледано в негово отсъствие, поддържал е предявените искове и изрично е поискал постановяване на неприсъствено решение.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените към исковата молба писмени доказателства и като съобрази процесуалното поведение на страните, намира следното:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК, обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва: иск с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ за присъждане на сумата от 2 479,39 лв. – главница, представляваща трудово възнаграждение по трудов договор от 2.. г., дължимо за м.12.2024 г., както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 205,20 лв. обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода 31.01.2025 г.

24.09.2025 г.

Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не е изпратил свой представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

Съобразно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и искът е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

В случая от данните по делото е видно, че са налице формалните предпоставки по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като ответникът, който е редовно уведомен, не е представил в законоустановения едномесечен срок отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, не е ангажирал доказателства и не е изпратил представител в първото по делото съдебно заседание, без да е налице искане 2 за разглеждане на делото в негово отсъствие, като изрично са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. Същевременно, съдът намира, че в случая е налице и другата кумулативно предвидена предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – вероятна основателност на предявените искове, с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.

Предвид горното, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковата претенция. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество.

По разноските.

При този изход на спора, право на разноски възниква единствено за ищеца. Процесуалното представителство на ищеца е осъществено от адв. В. П. при условията на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., като е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за сумата от 222,02 евро за заповедното производство и 290,65 евро за исковото производство, което е основателно.

Доколкото производството е по иск, произтичащ от трудово правоотношение, ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по силата на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК. При уважаване на предявените искове дължимата държавна такса следва да бъде възложена на ответника на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, поради което в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата от 51,13 евро.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Сдружение „Б...“, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С.., бул. „В.....“ ...., дължи на И. И. И. , ЕГН **********, с адрес: гр. Ш..., ул. „Ц....“ .. сумата от 1 267,69 евро, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец декември 2024 г. по трудов договор от 2.. г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2025 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 104,92 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 31.01.2025 г. до 24.09.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.

№ 1161/2025 г. по описа на Районен съд – Тетевен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Сдружение „Б...“, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С.., бул.

„В.....“ ...., да заплати на адв. В. П. от ШАК, личен номер .., сумата от 222,02 евро - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ч. гр. д. № 1161/2025 г. на Районен съд – Тетевен, както и сумата от 290,65 евро адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото исково производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Сдружение „Б...“, ЕИК ....., 3 със седалище и адрес на управление: гр. С.., бул. „В.....“ ...., да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 51,13 евро - държавна такса за настоящото исково производство.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4