Определение № 998 от 06.11.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 998 гр. Габрово, 06.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500663 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ „ЕАД , подадена чрез адв.Н. срещу разпореждане №1347/16.10.2025г. по ч.гр.д.№605/2025г. на РСДряново , с което е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК за сумата от 1263,13лв., включваща неустойка по договор за мобилни услуги от 142,81лв., неустойка по договор за услуга интернет за дома от 102,03лв., неустойка по договор за услуга от 138,28лв.; сумата от 741,01лв. за предоставено за ползване устройство, начислена на основание т.11 ,б“б“ от договор за услуга интернет за дома и сумата от 139 лв., начислена на основание чл.12,б“б“от договора за услуга Yettel TV с номер на услугата ***.

В жалбата се излагат доводи, че неустоечната клауза , предвиждаща че неустойките не могат да надвишават трикратните размери на месечните абонаменти, не е неравноправна по смисъла на ЗЗП. Поддържа се ,че е налице основанието, на което е начислена дължимата сума за невръщането на предоставеното оборудване. За начислените суми за предоставени мобилни устройства се твърди , че представляват паричната равностойност на полученото от потребителя устройство и е посочена във фиксиран размер в договора, с която стойност потребителят е бил запознат към момента на сключване на договора, както и за обстоятелствата, при които се дължи. Потребителят не е върнал предоставеното оборудване на оператора , въпреки неизпълнението на договорните си задължения и неплащане на цената за същото.

Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане и да се уважи искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за процесните суми.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил искането на „ЙЕТТЕЛ 1

БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против Ц. К. Й. В ЧАСТТА за сумата 142,82 лв. (сто четиридесет и два лв. и осемдесет и две ст.) – неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, начислена поради неизпълнение по договора на основание т.9, б. (а) от същия, ведно със законната лихва, считано от 14.10.2025г. до окончателното изплащане, сумата 102,03 лв. (сто и два лв. и три ст.) – неустойка по Договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер на услугата ***, начислена поради неизпълнение по договора на основание т. 11, б. (а) от същия, ведно със законната лихва, считано от 14.10.2025г. до окончателното изплащане, сумата 138,28 лв. (сто тридесет и осем лв. и двадесет и осем ст.) – неустойка по Договор за услуга Yettel TV с номер на услугата ***, начислена поради неизпълнение по договора на основание т. 12, б. (а) от същия, ведно със законната лихва, считано от 14.10.2025г. до окончателното изплащане, сумата 741,01 лв. (седемстотин четиридесет и един лв. и една ст.) – сума за устройство марка ZTE 5G Indoor router MC801A1, начислена на основание т. 11, б.

(б) от Договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер на услугата *** и представляваща паричната равностойност на предоставеното оборудване и сумата 139 лв. сума за устройство марка ZTE STB B866V2H01 with RCU Tech4Home, начислена на основание т. 12, б.(б) от Договор за услуга Yettel TV с номер на услугата *** и представляваща паричната равностойност на предоставеното оборудване, ведно със законната лихва, считано от 14.10.2025г. до окончателното изплащане, както и за разноски за разликата над 48,90 лв. до пълния претендиран размер от 503,78 лв. Съдът е приел, че че неустоечните клаузи от приложените към заявлението договори, по силата на които на длъжника е начислена неустойка в размер на три месечни абонаментни такси, са вероятно нищожни като противоречащи на закона и добрите нрави поради това, че така уговорените неустойки нямат присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а се явяват възможност за неоснователно обогатяване на оператора, който получава правото да претендира три месечни абонаментни такси в увеличен размер, който е по-висок от уговорения с договора без същевременно да предоставя насрещната услуга за тях. Налице е и обоснована вероятност посочените клаузи да са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.

1, вр. ал. 2 т. 5 от ЗЗП. Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни абонамента е необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял. По отношение на претендираната сума за неустойка поради невръщане на устройството в представените със заявлението договори не се съдържа информация за стойността на предоставено оборудване – 741,01 лв. – сума за устройство марка ZTE 5G Indoor router MC801A1 и 139 лв. – сума за устройство марка ZTE STB B866V2H01 with RCU Tech4Home, която потребителя би дължал към момента на прекратяване на договора в случай, че оборудването е невърнато, която да формира размера на неустойката. Поради което приема, че вероятно е налице нарушение по чл. 143, т. 18 от ЗЗП, тъй като потребителят е в невъзможност да прецени икономическите последици от сключването на договора. Дължимото обезщетение за невърнато оборудване винаги е абсолютна стойност, която не може да бъде променена в зависимост от срока на договора, оставащият срок на неговото действие и обемът на неизпълнението на 2 задължението на потребителя. Поради което е налице и обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправна клауза съобразно разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, с която се задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение. В разпоредбата на чл. 47 от ЗЗП е предвидено задължение на търговеца за предоставяне по ясен и разбираем начин информацията, свързана с определянето на крайната цена на стоките и услугите, с включени всички данъци и такси, съответно начина на нейното изчисление. В решенията по дела на СЕС С-26/13 и С96/14, Van Hove, се приема, че „изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точния механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии, произтичащите за него икономически последици“. Независимо от посочените в договорите цени с абонаментен план и без абонаментен план начина, по който се формира неустойката, остава неясен за потребителя. В процесните договори и представените приложения към тях не се съдържа ясна информация относно дължимия размер на неустойката, която потребителят би дължал към момента на прекратяване на договора и как се формира размера на неустойката. Дължимата неустойка винаги е абсолютна стойност, която не може да бъде променена в зависимост от срока на договора, оставащият срок на неговото действие и обемът на неизпълнението на задължението на потребителя. Поради това е налице обосновано предположение за наличие на неравноправна клауза по смисъла на чл.

143, ал. 2, т. 5 и 15 от ЗЗП, въз основа на която се претендира заплащане на неустойка в размер на парична равностойност на невърнато оборудване.

Обжалваното разпореждане е законосъобразно и обосновано.

Договорените неустоечни клаузи, на които заявителят основава процесните вземания ,от съдържанието на представените към заявлението документи не може да се изведе, че са индивидуално договорени с потребителя. Включените клаузи, които предвиждат, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца;

В случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, Потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и найвисокия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и 3 заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора - тези неустоечни клаузи не съдържат ясно и разбираемо формулиране на евентуално дължимата неустойка при прекратяване на договора по отношение на нито един от компонентите, което е в противоречие с изискването на чл. 147, ал. 1 ЗЗП. Посочен е начинът на изчисляване, но реално конкретна преценка за нейния размер не би могла да се извърши. Така се създава неяснота за потребителя и същият се поставя в положение, в което не може да съобрази икономическите последици от сключването и прекратяването на договора с доставчика, което води до извод за обоснована вероятност неустоечните клаузи да са неравноправни на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Освен това предвиждането към неустойката да се дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент и разликата в стойността на устройството, обосновава и наличието на вероятност така уговорената в полза на доставчика неустойка да е договорена в необосновано висок размер, извън присъщите функции обезщетителна и санкционна, поради което искането за нейното заплащане да се основава на неравноправна клауза, която противоречи и на добрите нрави. Няма яснота и как е формирана претендираната неустойка за невърнато оборудване.

Предвид изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърден.

На основание изложеното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1347/16.10.2025г. по ч.гр.д.№605/2025г. на РСДряново.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 998 гр. Габрово, 06.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500663 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ „ЕАД , подадена чрез адв.Н. срещу разпореждане №1347/16.10.2025г. по ч.гр.д.№605/2025г. на РСДряново , с което е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК за сумата от 1263,13лв., включваща неустойка по договор за мобилни услуги от 142,81лв., неустойка по договор за услуга интернет за дома от 102,03лв., неустойка по договор за услуга от 138,28лв.; сумата от 741,01лв. за предоставено за ползване устройство, начислена на основание т.11 ,б“б“ от договор за услуга интернет за дома и сумата от 139 лв., начислена на основание чл.12,б“б“от договора за услуга Yettel TV с номер на услугата ***.

В жалбата се излагат доводи, че неустоечната клауза , предвиждаща че неустойките не могат да надвишават трикратните размери на месечните абонаменти, не е неравноправна по смисъла на ЗЗП. Поддържа се ,че е налице основанието, на което е начислена дължимата сума за невръщането на предоставеното оборудване. За начислените суми за предоставени мобилни устройства се твърди , че представляват паричната равностойност на полученото от потребителя устройство и е посочена във фиксиран размер в договора, с която стойност потребителят е бил запознат към момента на сключване на договора, както и за обстоятелствата, при които се дължи. Потребителят не е върнал предоставеното оборудване на оператора , въпреки неизпълнението на договорните си задължения и неплащане на цената за същото.