Решение № 803 от 25.10.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 803 гр. Добрич, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20223230102588 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616 с адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул.‘Московска“19, чрез упълномощения ю.к. Б. Н., с вх. рег.

№15104/01.09.2022г., с която против О. Р. О. с ЕГН ********** с адрес с.Б., общ.Д., ул.“***“№***, са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №609/2022г. на ДРС заповед по чл. 417 от ГПК №277 от 02.03.2022г., а именно: 6916.47 лв. / шест хиляди деветстотин и шестнадесет лева и 47 ст. / - дължима главница по Договор за кредит и текущо потребление от 09.06.2017г. , заедно със законната лихва от датата на заявлението - 25.02.2022г. / дата на пощенско клеймо/ до окончателното плащане; -355,39 лв. / триста петдесет и пет лева и 39 ст. / - неплатена договорна /възнаградителна/ лихва за периода 07.04.2021г. - 20.01.2022г.;

25,57 лв. / двадесет и пет лева и 57 ст. / - лихвена надбавка за забава за 1 периода 07.05.2021г. - 20.01.2022г.; 67,24 лв. / шестдесет и седем лева и 24 ст.

/ - обезщетение за забава/законна лихва преди подаване на заявлението / за периода 21.01.2022г. - 25.02.2022г..

При отхвърляне на установителните искове поради ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост на вземането на банката по договора за кредит преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, ищецът предявява осъдителни за същите суми, на същото основание и за същите размери.

Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

Исковата молба се основава на следните обстоятелства: Ответникът е страна по сключен с ищцовото дружество на 09.06.2017г. договор за кредит и текущо потребление при ОУ, по силата на който ищецът, като кредитодател, му е предоставил, в качеството на кредитополучател, кредит в размер на 10 000 лв., при променлив лихвен процент от 6,80 % годишно, но не повече от 13,124%. Ответникът О. се задължил да върне кредита за срок от 120 месеца, ведно с начислените лихви разсрочено на ежемесечни анюитетни вноски .

Кредитът е усвоен на 09.06.2017г., като последното плащане по него е на дата 07.04.2021г. Съгласно чл.18, т.2 от ОУ към договора вземането е станало предсрочно изискуемо. Ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с нарочно уведомление. Твърди се, че той дължи възнаградителна лихва и лихва за забава. За събиране на вземането си ищецът е подал заявление за издаване на ЗИ по реда на чл.417 от ГПК и е образувано ч. гр. дело №609/2022г. по описа на ДРС. Заповедта по чл. 417 от ГПК е връчена от ЧСИ при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което за „Банка ДСК“ ЕАД е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли се за постановяване на положително решение по предявените искове. Претендират се разноски.

При отхвърляне на установителните искове поради ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост на вземането на банката по договора за кредит преди депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК, ищецът предявява осъдителни за същите суми, на същото основание и за същите размери.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа исковата молба, като уточнява, че ответникът е просрочил 7 бр. последователни погасителни вноски с падежи от 07.05.2021г. до 07.11.2021г.

2 вкл., което е дало основание на банката да обяви вземанията си по договора за предсрочно изискуеми с нарочно уведомление, получено от длъжника на 28.10.2021г.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от редовно уведомения ответник, чрез назначения от съда с определение от 07.02.2023г. особен представител - адв.И. М. - ДАК, в който се изразява становище за неоснователността на претенциите. Моли се за отхвърляне на исковете по следните съображения: длъжникът не е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК; договорът съдържа неравноправни клаузи - относно ГПР и ГЛП , които се явяват нищожни, като нищожността на тези клаузи влече нищожност и на целия договор за кредит.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Исковете черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 430 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Договорът за банков кредит е абсолютна търговска, изключителна банкова активна сделка - чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ във вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗКИ.

Към датата на сключване на договора за банков кредит е приложим Законът за потребителския кредит и Законът за защита на потребителите.

Кредитополучателят отговоря на дефиницията за "потребител" по смисъла на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП и на чл. 9, ал. 3 о т ЗПК; банката - на дефиницията за "търговец" по смисъла на параграф 13, т. 2 от ДР на ЗПП и на чл. 9, ал. 4 о т ЗПК; договорът има за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитна институция по смисъла на параграф 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и на чл. 9, ал. 1 о т ЗПК; липсва предвиденото в този закон основание за неприложимост.

Установява се, че въз основа на подадено от „Банка ДСК“ АД ЕИК заявление за издаване на заповед за изпълнение е издадена Заповед по чл. 417 от ГПК №277/02.03.2022г. по образуваното ч. гр. д № 609/2022 г. на Районен съд - Добрич, с която е разпоредено длъжникът О. Р. О. да заплати следните суми : 6916.47 лв. – дължима главница по Договор за кредит и текущо потребление от 09.06.2017г., заедно със законната лихва от датата на 3 заявлението – 25.02.2022г. / дата на пощенско клеймо/ до окончателното плащане; 355,39 лв. - неплатена договорна /възнаградителна/ лихва за периода 07.04.2021г. – 20.01.2022г.; 25,57 лв. / двадесет и пет лева 57 ст. / лихвена надбавка за забава за периода 07.05.2021г. – 20.01.2022г. и 67,24 лв. / шестдесет и седем лева 24 ст. / - обезщетение за забава/законна лихва преди подаване на заявлението / за периода 21.01.2022г. – 25.02.2022г./, както и сторените по делото разноски: 147,29 лв. - дължима държавна и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

След като е констатирал, че са налице условията по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК - заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. Установителните искове, предмет на делото, са предявени на 01.09.2023г., при връчено съобщение на 23.09.2023г., т. е. в срока по чл.

415 от ГПК, поради което са допустими.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на установено от ищеца валидно облигационно правоотношене между страните по силата на сключен между тях договор за потребителски кредит, по който е изправна страна; настъпил падеж за плащането на цялата сума по него или обявяване на предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ, вкл. получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем; размера на претендираното обезщетение за забава - главница върху която се изчислява, период и стойност на лихвения процент. Респективно следва ответникът да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за връщане на заетата сума по договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.

В настоящото производство съдът следи за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор.

Съгласно чл.146 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са 4 нищожни освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказване пада върху него. Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. Защитата при неравноправен характер на договор, сключен с потребител е изключена за индивидуално уговорените клаузи - чл.146, ал.1 от ЗЗП, но се прилага към останалата част на договора - чл.146, ал.3 от ЗЗП. При потребителски договор и възражение за неравноправен характер на клаузи от същия, тежестта на доказване, че определено условие от договора е уговорено индивидуално, е на търговеца или доставчика. В този смисъл, при позоваване на неравноправен характер на договорна клауза от потребител или при служебна проверка от съда за евентуално неравноправен характер на клауза от потребителски договор съгласно решение № 23/07.07.2016г. по т.д.№ 3686/14г. на ВКС, I т.о., търговецът или доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне на оспорената клауза.

От приложения по делото договор за кредит за текущо потребление от 09.06.2017 г., се установява, че е уговорено отпускането на кредит от банката ищец на ответника в размер на 10 000 лв., със срок на усвояване: еднократно до 30 дни, считано от датата на сключване на договора, чрез разплащателна сметка в Банка ДСК с титуляр - ответника с IBAN: *** със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването, с месечни вноски, включващи главница и лихва по погасителен план на 7-мо число на месеца.Олихвяването на кредита е уговорено да се извършва с променлив годишен лихвен процент 6.80 % и 0.02 % на ден, върху усвоената и непогасена част от кредита, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR.

По делото не е спорно, а и от заключението по приетата ССчЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и обективно, се установява, че на 09.06.2017 г. посочената сметката е заверена със сумата от 10 000 лв., с основание „Усвояване КТП” , който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка 6.474 % при изпълнение на условията по програма ДСК „ Партньори плюс”. Между 5 страните е уговорено, че при неизпълнение на условията кредитополучателят губи правото на преференциите изцяло или частично, като приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличение на надбавката, а максималния размер на лихвения процент е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечен SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13.124 % . Съгласно чл.8.1 от договора и т.7.2.1 от ОУ променливият лихвен процент е зависещ от 6-месечен SOFIBOR, който се променя два пъти в годината на 15 януари и 15 юли, съгласно котировките обявени на страницата на БНБ два дни преди 15 януари и 15 юли . За забава в плащанията на месечните вноски от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент и надбавка от 10 процентни пункта, която ако до седмия ден след падежната дата не се прилага, в случай че в този седмодневен срок кредитополучателя погаси дължимата месечна вноска.

Вещото лице – счетоводител е пояснило, че предвид обявеното на 16 март 2017 г. решение на Управителния съвет на БНБ, че считано от 1 юли 2018 г. БНБ се преустановя изпълнението на дейностите, свързани с изчислението и публикуването на справочните индекси СОФИБИД и СОФИБОР, и съгласно чл.7.2.4. от Общите условия към Договора за кредит, с решение в Протокол № 50/25.06.2018г. от заседание на Комитета за управление на активите и пасивите / КУАП/ на Банка ДСК, са взети следните решения: