Решение № 3521 от 30.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3521 гр. София, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Въззивно гражданско дело № 20211100512816 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20140235 от 16.06.2021 г. по гр. д. № 65059/2020 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 33 състав, са отхвърлени осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от М.НА В.Р. (МВР) срещу В. В. Ц., ЕГН **********, за заплащане на сума в общ размер на 632,95 лв., платени както следва – от Софийски градски съд - 20 лв. по НОХД № 3526/2016 г.; 250 лв. по НОХД № 4239/2015 г.; 50 лв. по НОХД № 5651/2016 г. и 186,93 лв. по НОХД № 6602/2015 г.; от Окръжен съд - Бургас - 65,38 лв., изплатени през 2017 г. и от Софийски апелативен съд – 60 лв. по НОХД № 400/2017 г., ведно с лихва за забава, начислена от 28.02.2018 г. до 23.12.2020 г. в размер на 181,09 лв., ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба - 23.12.2020 г. до окончателното изплащане. Осъдено е М.НА В.Р. да заплати на В. В. Ц. сумата от 300 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца по делото – М.НА В.Р., чрез главен юрисконсулт М. С., с която се обжалва изцяло първоинстанционното решение, като са наведени доводи за неговата неправилност поради постановяването му в противоречие на материалния закон и необоснованост.

Посочва се, че решаващият съд не е преценил правилно и в съвкупност доказателствения материал по делото и доводите на ищеца, поради което е достигнал до неправилни правни изводи. Твърди се, че претендираната сума е единствено и само за явяване и защита в съдебни заседания от страна на ответника - като вещо лице - служител на МВР, на изготвени 1 експертни заключения, а не са претендирани суми, присъдени на ответника по делата, по които се е явявал като вещо лице за разноски. Твърди се, че в случая са доказани всички кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, приемайки, че ответникът правомерно е получил процесната сума на основание чл. 21 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (Наредбата) в актуалната за исковия период редакция. В случая ответникът е работил по служебно правоотношение при ищеца, като едно от задълженията му съгласно длъжностна характеристика е при необходимост да взема участие като вещо лице при огледи на местопроизшествия или други процесуални действия при строго спазване на изискванията на НПК. Сочи се, че във връзка с изготвянето на съдебни експертизи за служителите от МВР се прилагат разпоредбите на посочената Наредба № 2/29.06.2015 г. на Министерство на правосъдието за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, като в чл. 22, ал. 1 от цитираната Наредба е посочено, че когато за извършване на експертизата е определено вещо лице – служител на МВР, какъвто се явява ответникът, органите, назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд, консумативи и режийни разноски. В случая безспорно е установено, че В. Ц. е изготвял експертизи и се е явявал за изслушването и защитата им пред съд в качеството си на служител на МВР и във връзка с изпълнение на служебните му задължения по длъжностна характеристика, като за времето, през което е изготвял съответните експертизи, респективно се е явявал в съдебни заседания за изслушването и защитата им, Ц. е изпълнявал служебни задължения и е получавал ежемесечно възнаграждение от МВР. С отхвърляне на иска се стига до там, че ответникът за една и съща работа получава две възнаграждения – заплата от МВР и плащане от съответния съд. Твърди се, че явяването си пред съд като вещи лица служителите на НИКК извършват в рамките на установеното работно време, като тази дейност се включва в понятието „труд“ по смисъла на чл. 60, ал. 3 ЗМВР, съгласно която когато за извършването на експертиза е определен служител на МВР, ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд и консумативи и режийните разноски, съответстващо и на разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Наредба № 2/2015 г., в което следва да се включват и работата по защита на експертизата в съдебно заседание. Безспорно нормата на чл. 22, ал. 2 от Наредбата (обн. ДВ, бр. 82 от 2018 г.) действа занапред, но текстът на посочената норма конкретизира първата алинея на чл.

22, като уточнява, че и възнагражденията по чл. 21 от Наредбата – за явяване на вещото лице, което е служител на МВР пред съд за изслушване на изготвеното заключение, също се заплащат на министерството. Твърди се още, че по делото са ангажирани достатъчно доказателства, установяващи факта, че през процесния период ответникът е получил исковата сума (с изключение на сумата от 60 лв. по НОХД № 400/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд) в качеството си на вещо лице по наказателни дела, образувани пред Софийски градски съд, Окръжен съд - Бургас и Софийски апелативен съд, която сума е следвало да постъпи в бюджета на ищеца и с която ответникът се обогатил за негова сметка.

Освен това, въпреки наличието на служебно правоотношение с МВР, ответникът е попълвал 2 декларации по чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ за самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО. По изложените аргументи ищецът моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло съдебното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани. Претендират се разноски за двете инстанции. В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника представя съдебна практика за сведение на съда, в противоположен смисъл на приетото в обжалваното решение.

Въззиваемата страна – В. В. Ц., чрез адвокат Д. Р., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Изложени са аргументи, че правилно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства, законосъобразно е приложил материалния закон като е обосновал краен извод за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Моли се съдът да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение. Допълнителни аргументи в същия смисъл са изложени и в писмени бележки, депозирани по делото, в които е посочена съдебна практика с аналогични правни изводи на изложените в обжалваното решение. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт, становището на насрещната страна и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от М.НА В.Р. срещу В. В. Ц. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 632,95 лв., представляваща възнаграждения за работата на ответника като съдебен експерт - вещо лице, получени за периода 01.01.2016 г. - 30.06.2017 г. и сумата от 181,09 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода 28.02.2018 г. - 23.12.2020 г.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Софийски градски съд намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

3

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.

154 ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, а във връзка с изложените във въззивната жалба доводи следва да се добави и следното:

Правилно първостепенният съд е дал правна квалификация на предявените искове като такива с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За да се уважи исковата претенция по чл. 59 ЗЗД следва да са налице следните кумулативни предпоставки: увеличение на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице; обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване, отсъствието на правно основание за обогатяването, обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да произтича от един и същ факт или от обща група факти; да липсва друга възможност за правна защита на обеднелия. Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните основни форми: 1/. намаляване на актива; 2/. увеличаване на пасива – възникване или увеличаване на задължения и 3/. извършване на разходи (включително и в труд). Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива – придобиване или запазване на права; намаляване на пасива – погасяване или намаляване на задължения; спестяване на разходи. За успешното провеждане на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД не следва да съществува валидна договорна връзка между страните, нито да е налице възможност за ищеца да реализира правата си по друг ред. По отношение акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в плащането на главницата ищецът следва да установи, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Така посочените елементи от фактическия състав на сочените правни норми следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване от ищеца, което в случая не е сторено.

В конкретния случай от анализа на събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин факта, по отношение на който не е налице и спор между страните, че през исковия период от време ответникът е бил служител на НИКК – МВР на длъжност „главен 4 експерт“ в сектор „Документни изследвания“ към 01 отдел „Криминалистична техника“, а считано от 15.05.2017 г. – при НИК - МВР, като служебното му правоотношение е регулирано от правилата на ЗМВР до 01.02.2017 г., а след това от ЗДСл., както и че за същия период ответникът в качеството си на вещо лице по посочените от ищеца дела, образувани пред Софийски градски съд, Окръжен съд – Бургас и Софийски апелативен съд, е получил част от исковата сума от 572,95 лв. (с изключение на сумата от 60 лв. по НОХД № 400/2017 г.), представляваща възнаграждения за явяването му в съдебни заседания за изслушване на изготвени съдебни експертизи.