Протокол № 24 от 13.01.2023, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 535/2022
- Вид
- Протокол № 24
- Подписан
- 13.01.2023
- В сила
- 13.01.2023
- Състав
- Красимир Стефанов Комсалов
Цитирани разпоредби
- чл. 225в · Наказателен кодекс
- чл. 225в, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 115, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 247б · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 252, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 274 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 55 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 94 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 6 · Наредба за медицинската експертиза
- чл. 6 · Наредба за медицинската експертиза
ПРОТОКОЛ
№ 24 гр. Пазарджик, 11.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Красимир Ст. Комсалов при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова и прокурора С. Б. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Ст. Комсалов Наказателно дело от общ характер № 20225200200535 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Подсъдимият О. М. се явява лично и със защитника си адв. Р. А. редовно упълномощен от преди.
За ОП-Пазарджик се явява прокурор П..
По хода на делото:
ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Няма процесуална пречка. Моля да дадете ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. А.: Представям копие от личната карта и копие от страница на международния паспорт на подсъдимия относно имената му, като представям самите оригинали за сравнение от съда.
ПРОКУРОР: Представям също справка, предоставена ми от разследващия орган по делото, която е изготвена от АИС на МВР - „БДС“, относно всички издавани документи за самоличност на подсъдимия.
Справката предоставям във връзка с посочените 4 имена, и именно в тази справка се вижда, че първоначално, преди да бъдат издадени български документи за самоличност, дотогава е бил с 4 имена. Предполагам, че именно при такава справка разследващият орган е вписал тези 4 имена вместо тези по българските документи за самоличност. В тази връзка мисля, че няма спор относно самоличността, но с оглед това, че фигурира в българските документи за самоличност с двете си имена, считам, че като цяло обвинението трябва да бъде именно с точната му самоличност, както е по 1 българските документи за самоличност, а имено: с 2 имена. Считам, че това не е някакво процесуално нарушение.
Освен това, представям и Приемо-предавателен протокол за вещественото доказателство, че вече е предадено от разследващия орган и се намира на разположение при домакина на Окръжна прокуратура и ще бъде представено на съда в съдебно заседание.
При подготовката на делото констатирах, че не са били приложени по досъдебното производство 2 бр. постановления, които са във връзка с искани отводи на разследващия орган и на прокурора, които постановления не зная по каква причина не се намират в кориците на досъдебно производство и предоставям заверени копия от тях на съда. Оригиналите са в наблюдателните материали.
Съдът счита, че следва да бъдат приети представените от страните писмени доказателства, както и постъпилото по делото писмо от Началник отдел „БДС – СДВР“, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателства по делото копие от Постановление от 23.02.2022 г. на Апелативна прокуратура – Пловдив; копие от Постановление от 01.03.2022 г. на Окръжна прокуратура – Пазарджик; копие от Справка от АИС на МВР – „БДС“; Приемо-предавателен протокол от 11.01.2023 г.; копие на страница от Международния паспорт на подс. О. М., копие от Лична карта на подс. О. М., както и Писмо Рег. № 513000-77557, постъпило в Окръжен съд – Пазарджик на 21.12.2022 г. от Началник отдел „БДС – СДВР“.
Сне се самоличността на подсъдимия, както следва:
О. М. - роден на 01.01.1964 г. в гр. А., С., с двойно гражданство – българско и сирийско, живущ в гр. С., бул. "Б." № *****, с висше образование, женен, неосъждан, лекар-хирург в „Хирургично отделение“ на "М.З.В." ЕООД, както и на половин щат в ФСМП – В., ЕГН **********.
ПОДС. О. М. : Получил съм препис от обвинителния акт и от разпореждането на съда по чл. 247б от НПК преди повече от седем дни.
На подс. О. М. се разясниха правата по чл. 55, чл. 94, чл. 115, ал. 4 и чл.
274 от НПК.
НЕ ПОСТЪПИХА ОТВОДИ НА СЪДА, СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.
ПОДС. О. М. : Разбрах правата си. Владея нормално български език, работя като лекар.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
НА СТРАНИТЕ СЕ РАЗЯСНЯВА , че с оглед измененията в НПК, в сила от 05.11.2017 г., на днешната дата ще се проведе открито разпоредително 2 заседание, на което ще се обсъждат въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, а именно: 1. подсъдно ли е делото на съда; 2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство; 3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници; 4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила; 5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация; 6. взетите мерки за процесуална принуда; 7. искания за събиране на нови доказателства; 8. насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него.
СТРАНИТЕ /поотделно/ : Наясно сме с въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК и сме готови да пристъпим към обсъждането им.
Съдът дава възможност на страните да изразят становището си по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
Съдът ДОКЛАДВА постъпил Писмен отговор и Възражение от подсъдимия О. М., чрез защитника му адв. Р. А., по въпросите по чл. 248, ал.
1 от НПК.
ПРОКУРОР: Уважаеми г-н Председател, считам, че делото е подсъдно на настоящия съд, няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. Считам, че не са налице съществени нарушения на процесуални правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати. Към момента не са налице и основания за разглеждане на делото по особени правила в НПК. Няма основания за промяна на мярката за неотклонение. Нямам искания за събиране на доказателства на този етап.
Относно депозираното от защитата възражение и с оглед становището му, че не са налице съществени процесуални нарушения, искам да кажа, че това възражение в общи линии е в по-голямата си част бланкетно.
Твърденията за липса на яснота на фактите остават голословни в това възражение. Не се сочат точно кои факти не са ясни за подсъдимия или за защитата. Едва на 4-та страница се посочва, че не става ясно с кои конкретни свои действия или бездействия подсъдимият е нарушил конкретно визираните правила в обвинението, но отново не става ясно за кое от двете обвинения по чл. 225в, ал. 1 от НК става въпрос, тъй като в обвинителния акт имаме две обвинения по този текст в различна фактическа обстановка, в които даващите подкуп лица са различни, но което и от двете обвинения да вземем, по отношение на него са описани действията, с които се нарушават отделните разпоредби – т.е. описано е какво конкретно е направил подсъдимият. Подробно описание на тези действия имаме в 3 обстоятелствената част на обвинителния акт, а в диспозитива срещу всяко нарушение е посочено какво конкретно е извършил подсъдимия, нарушавайки тези конкретно посочени разпоредби. Който и от двата диспозитива да вземем по чл. 225в, ал. 1 от НК, то може да видим как срещу конкретното нарушение: примерно по чл. 6 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) (вземам конкретен пример) е посочено срещи него – „да направи невярна преценка на здравословното състояние и на неговата работоспособност при извършване на експертиза за временна неработоспособност като лекар-специалист“. Тоест, имаме нарушението, имаме действието, всичко е съвсем точно и ясно описано в обвинителния акт и не намирам основание за сочените възражения.
Несъстоятелно е възражението и за липса на връзка между нарушенията и поискания и получен подкуп. И при двете деяния по чл. 225в, ал. 1 от НК, от изложените в обвинението факти ясно личи тази връзка. Считам, че с едно такова твърдение защитата се опитва да обърка съда, тъй като смесва гледните точки на действията на подсъдимия – веднъж, както от гледна точка на даващия подкупа, и втори път - от гледна точка на подсъдимия, който иска и приема подкупа. Така например, ако вземем което и да е от двете деяние по чл. 225в от НК, ако гледаме от страна на даващия подкупа, той се дава, за да се получи болничен лист, съответно за подсъдимия, обаче, това нарушение не е само по чл. 6 от НМЕ, защото за да се стигне до това издаване на болничен лист, той минава през една медицинска процедура, където се извършват и другите нарушения, сочени конкретно в обвинението, т.е. за подсъдимия това означава, че за да обоснове след това издаването на болничен лист, той прави невярна оценка за необходимостта от диагностика и лечение, и да пристъпи към незабавен фиктивен прием в лечебното заведение в нарушение на посочените разпоредби. В примера, който взех, е за диспозитива за деянието, извършено на 13.10.2020 г., т.е. той е поискал и приел подкупа със съзнанието за цялата медицинска процедура за издаването на конкретния болничния лист, през която трябва да премине, съответно за нарушенията, които трябва да извърши и в крайна сметка извършва, описани подробно, както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на обвинението. Затова считам, че възраженията относно тази връзка между облагата и съответното нарушение е ясно видима и не са състоятелни възраженията на защитата в тази насока.
Не са налице основания за привличането на резервен съдия, за назначаването на преводач. Считам, че подсъдимият свободно говори на български език. Все пак упражняването на лекарска професия, и то за продължителен период от време, е достатъчна гаранция за това, което и сам той твърди.
АДВ. А.: Уважаеми г-н Председател, по всички точки да не се приповтарям, с изключение на две, ще взема отношение. На първо място – делото е подсъдно на Окръжен съд - гр. Пазарджик. За допуснатите според защитата съществени процесуални нарушения, ще започна от представените в 4 днешното съдебно заседание писмени доказателства. По един безспорен и категоричен начин се установи днес, че е допусната очевидна фактическа грешка, както на името на подсъдимия, така и на неговия адрес, който е посочен в обвинителния акт - нямат нищо общо с тези, които са посочени в единствения документ за самоличност (личната карта и международния паспост), с които разполага подзащитният ми.
Още повече, от тази справка, която представи представителят на държавното обвинение, там съвсем ясно е посочено, че и личната карта, и паспорта са издадени на 22.02.2019 г., а старите документи са унищожени на 20.03.2019 г., и тези обстоятелства именно полицията, с тяхната подслужба АИС, са имали на разположение, и не мога да си обясня защо е привлечен с такива имена в досъдебната фаза, водило се е това производство срещу него и е посочен един неверен адрес, който няма нищо общо с информацията, която е била на разположение на полицейския орган. Не са счели за необходимо.
Това е равносилно - все едно едно лице да си смени името и да продължаваме да го третираме със старите имена. Не мога да си обясня, но това е наймалкия проблем.
Считам, че на прокуратурата й липсваше професионална воля и желание да събере и онези доказателства, които са в подкрепа на подзащитния ми, а именно: такива, които го оневиняват. Те са длъжни в своята обвинителна реч, и изобщо в обвинителната си теза, да събират доказателства, които са в подкрепа на обвинението, а има и такива, които оневиняват и подсъдимия. В тази насока съм представил писмен отговор и възражение. Само ще акцентирам вашето внимание на следните обстоятелства: По т. 3 – ще зачета само част от мотивите на Постановлението на прокуратурата, защо се отказват доказателствените искания. Това, че подзащитният ми твърди, че никога, по никакъв начин, не е докосвал тази банкнота, че не е искал и т.н. една дактилоскопна експертиза би повредила вещественото доказателство. Аз такова нещо досега не съм чувал да има в съдебната практика. Освен това, установяваното на твърдения отрицателен факт, че обвиняемият не я е докосвал, не би могло да бъде доказано по несъмнен начин с въпросната експертиза. Аз считам, че това би се установило по изключително несъмнен начин, тъй като това са с няколко хилядни процента точност и много рядко дактолоскопни експертизи са давали различни резултати и да са възниквали някакви съмнения у тях. Аз поне не съм запознат с такива случаи.