Решение № 1466 от 24.02.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 24.02.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в публично заседание, проведено на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВКСА мл.съдия

СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря Екатерина

Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 4173 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 506291 от 11.10.2018 г., постановено по гр. д. № 64356/2017 г., по описа на СРС, 25-ти състав е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД против Л.В.А. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че Л.В.А. дължи в полза на „Т.С.“ ЕАД суми, както следва: 1/ сумата от 1542,85 лева, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г., отразена в Обща фактура № **********/31.07.2014 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. **********, аб. № 028848, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.06.2017 г. до окончателното ѝ изплащане; 2/ сумата от 272,80 лева, представляваща лихва за забава, дължима за периода 15.09.2014 г. – 23.05.2017 г. върху главницата за доставена и незаплатена топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр. д. № 36699/2017 г. по описа на СРС, ГО, 25 състав.

С решението е отхвърлен иска за главница за незаплатена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1542,85 лева до пълния предявен размер от 1615,69 лева, както и иска за лихва за забава за разликата над уважения размер от 272,80 лева до пълния предявен размер от 291,33 лева.

С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по отношение въпроса за разпределение на отговорността за разноски в производството пред себе си, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил Л.В.А. да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД сумата от 586,95 лева разноски в исковото производство и сумата от 83,92 лева разноски в заповедното производство, съответно на основание чл. 78, ал. 3 е осъдил „Т.С.“ ЕАД да заплати в полза на Л.В.А. сумата от 19,16 лева разноски в исковото производство и сумата от 14,37 лева, разноски в заповедното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.“ ООД.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от името на Л.В.А., чрез адвокат Р.Н. е депозирана въззивна жалба с вх. № 5183157/12.11.2018 г. срещу първоинстанционното решение, в частта, с която са уважени предявените от Т.С.

ЕАД против Л.В.А. искове. В жалбата се излагат съображения за недопустимост на първоинстанционното решение в обжалваните части. В тази връзка се сочи, че още в отговора на исковата молба е заявено и са представени доказателства, че между същите страни, на същото основание и за същото искане има по-рано заведено дело, а именно гр. д. № 21356/2016 г. по описа на СРС, ГО, 44 състав, заведено на 18.04.2016 г. с предмет отрицателен установителен иск предявен от Л.В.А. срещу Т.С. ЕАД за недължимост на суми за потребена топлинна енергия за периода м. 12.2009 г. – м. 03.2016 г. и за лихва за забава върху същата главница за периода 31.10.2010 г. – 17.04.2016 г.

В случай, че съдът счете първоинстанционното решение за допустимо в обжалваната част, жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното решение. В тази връзка се поддържа, че от ищеца не е проведено пълно и главно доказване, че ответникът е собственик на процесния апартамент. Излагат се твърдения, че не е настъпила изискуемостта на претендираните от Топлофиакция София ЕАД суми.

Моли се за обезсилване на първоинстанционното решение в обжалваните части, а в случай, че съдът счете решението за допустимо, моли за неговата отмяна и за отхвърляне в цялост на предявените искове. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Т.С. ЕАД и третото лице – помагач Т. ООД не са депозирали становище по изложеното във въззивната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран на 05.06.2017 г. със заявление по чл. 410 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Л.В.А. за следните суми: 1/ сумата от 1615,69 лева, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ ап. 12, находящ се в гр. София, ул. **********, абонатен № 028848 за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., както и стойността на топлинна енергия по изравнителна сметка, за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г., отразена в Обща фактура № **********/31.07.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.06.2017 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 291,33 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо за периода 15.09.2014 г. – 23.05.2017 г., върху задължението за неплатена топлинна енергия.

На 19.06.2017 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 36699/2017 г., по описа на СРС, 25 състав, с която е разпоредено длъжникът да заплати на „Т.С.“ ЕАД посочените в заявлението суми, както и разноските по делото.

Издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена лично на длъжника Л.В.А., ЕГН ********** на 17.07.2017 г., като в законоустановения срок същият е депозирал възражение по реда на чл. 414 ГПК, във връзка с което и на основание чл. 415, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок от получаване на препис от разпореждането на съда. В указания срок и по реда на чл. 422 ГПК кредиторът е предявил иск срещу Л.В.А., ЕГН ********** за претендираните в заявлението суми.

В исковата си молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответника Л.В.А., ЕГН **********. Поддържа, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.“ ООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от ответника Л.В.А., ЕГН ********** е депозиран отговор на исковата молба. В отговора се излагат съображения за неоснователност на заявените с исковата молба претенции. Посочва се, че между същите страни, на същото основание и за същото искане има по-рано заведено дело, а именно гр. д. № 21356/2016 г. по описа на СРС, ГО, 44 състав, заведено на 18.04.2016 г. с предмет отрицателен установителен иск предявен от Л.В.А. срещу Т.С. ЕАД за недължимост на суми за потребена топлинна енергия за периода м. 12.2009 г. – м. 03.2016 г. и за лихва за забава върху същата главница за периода 31.10.2010 г. – 17.04.2016 г. Оспорва се наличието на валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия, което да е обвързвало страните в производството през процесния период. Поддържа се, че не е доказано от ищеца, че доставяната през процесния период в процесния имот топлинна енергия е била с необходимото качество, за да осигури необходимия санитарен минимум по отношение температурата в жилищата.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира постановеното от СРС, 25-ти състав, решение за валидно.

Решението в обжалваната част по уважените: 1/ иск за вземане за стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ ап. 12, находящ се в гр.

София, ул. **********, абонатен № 028848 за периода 01.05.2014 г. – 31.03.2016 г. и стойността на топлинна енергия по изравнителна сметка, за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г., отразена в Обща фактура № **********/31.07.2014 г., както и 2/ иск за вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо за периода 15.09.2014 г. – 17.04.2016 г., върху задължението за неплатена топлинна енергия е недопустимо и като такова следва да се обезсили и делото по иска в тази част следва да се прекрати, доколкото към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.06.2017 г., между същите страни и по отношение на същите вземания е било налице висящо исково производство по гр. д. № 21356/2016 г. по описа на СРС, ГО, 44 състав.

Видно от представената по делото искова молба вх. № 8008738/18.04.2016 г. Л.В.А. е предявил против Т.С. ЕАД отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на Т.С. ЕАД, че Л.В.А. не дължи на горепосоченото дружество суми, както следва: 1/ сумата от 5855,88 лева, представляваща главница за стойността на незаплатената топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ул. „**********, аб. № 028848 за периода м.12.2009 г. – м. 03.2016 г.; 2/ сумата от 1983,13 лева, представляваща лихва за забава за периода 31.01.2010 г. – 17.04.2016 г., дължима върху главницата за незаплатена топлинна енергия; 3/ сумата от 147,37 лева, представляваща главница за възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода м. 05.2008 г. – 17.04.2016 г.; 4/ сумата от 61,97 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за услуга дялово разпределение за периода м. 05.2008 г. – 17.04.2016 г.

Въз основа на горепосочената искова молба вх. № 8008738/18.04.2016 г. е образувано гр. д. № 21356/2016 по описа на СРС, ГО, 44 състав.

Първоинстанционният съд в настоящото производство е бил сезиран на 05.06.2017 г. със заявление по чл. 410 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Л.В.А., т.е. заявлението, респективно исковата молба, послужили за образуване на исковото производство пред първоинстанционния съд за депозирани в съда след образуването на гр. д. № 21356/2016 по описа на СРС, ГО, 44 състав.

Видно от извършена служебна справка в интернет страницата на СРС, производството по гр. д. № 21356/2016 по описа на СРС, ГО, 44 състав е все още висящо, не е прекратено и е обявено за решаване на 15.05.2018 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 126 ГПК когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск.

Отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането може да бъде предявен винаги когато съществува спор за вземането, доколкото в този случай длъжникът винаги ще има интерес от иска. В срока за отговора на исковата молба по отрицателния установителен иск кредиторът разполага с правната възможност да предяви насрещен осъдителен иск /в този смисъл определение № 318/09.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2108/2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о./.

Пропускът на кредиторът да се възползва от тази правна възможност в законоустановените срокове за това не може да бъде поправен чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, респективно иск по реда на чл.

422 ГПК за същите суми, които са предмет на вече образувано и висящо друго съдебно производство.