Решение № 132 от 25.09.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Велико Търново, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСТИН ПЕТРОВ

Членове:

ЖЕНЯ И.А

ВАЛЕРИ СЪБЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от РАДОСТИН ПЕТРОВ Въззивно търговско дело № 20264001000115 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 20/16.02.2026 г. постановено по т.д. № 118/2024 г. по описа на Окръжен съд – Плевен на основание чл.125, ал.3 от ТЗ "КАЙ ГРУПП" ЕООД, ЕИК 206174127, със седалище гр.Плевен е осъдено да заплати на Ц. Т.

Н., ЕГН **********, с адрес гр.Искър, *********, сумата от 15 338.76 евро (равностойност 30 000 лева), представляваща част от равностойността на дружествения му дял (98 168.06 евро, равностойност 192 000 лева), представляваща 50% от капитала на дружеството, по предявения частичен иск от 98 168.06 евро (равностойност 192 000 лева); разноски по делото в размер на 872.26 евро (равностойност 1 706 лева).

Отхвърлен е предявения от ищеца по насрещния иск "КАЙ ГРУПП" ЕООД, ЕИК 206174127, със седалище гр.Плевен срещу Ц. Т. Н., ЕГН **********, с адрес гр.Искър, **********, насрещен иск с правно основание 1 чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД да заплащане на сумата от 9203.26 евро (равностойност 18 000 лева), изтеглена на 29.09.2022 г. от банковата сметка на "КАЙ ГРУПП" ЕООД без основание, ведно със законната лихва върху сумата от 9 203.26 евро (равностойност 18 000 лева), считано от датата на предявяване на насрещния иск (03.10.2024 г.) до окончателното й изплащане, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ по предявения насрещен иск със сумата, дължима на Ц. Т. Н. от "КАЙ ГРУПП" ЕООД на основание чл.125, ал.3 от ТЗ, като част от общо дължимата му сума в размер на 68 244.70 евро (равностойност 133 475 лева).

Подадена е въззивна жалба против решение № 20/16.02.2026 г. от "КАЙ ГРУПП" ЕООД чрез пълномощник адв. М. М., в частта, в която е отхвърлен предявения от "КАЙ ГРУПП" ЕООД насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД за заплащане на сумата от 9203.26 евро (равностойност 18 000 лева), изтеглена на 29.09.2022 г. от Ц. Т. Н. от банковата сметка на "КАЙ ГРУПП" ЕООД без основание, ведно със законната лихва върху сумата от 9 203.26 евро (равностойност 18 000 лева), считано от датата на предявяване на насрещни я иск (03.10.2024 г.) до окончателното й изплащане. Излага, че ОС-Плевен неправилно не е уважил насрещния иск и не е извършил прихващане на сумите предмет на правния спор, а го е отхвърлил като погасен чрез прихващане със сумата, дължима на Ц. Т. Н. от "КАЙ ГРУПП" ЕООД на основание чл.125, ал.3 от ТЗ, като част от общо дължимата му сума в размер на 68 244.70 евро (равностойност 133 475 лева).

Въззиваемият Ц. Т. Н. не е подал отговор на жалбата.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът "КАЙ ГРУПП" ЕООД се представлява от адв. М. М., който моли жалбата да бъде уважена, ведно с присъждане на разноски.

Въззиваемият Ц. Т. Н., редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред въззивния съд, не се представлява.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ОС-Плевен е образувано по предявен иск по чл.125, ал.3 от ТЗ от Ц. Т. Н. против "КАЙ ГРУПП" ЕООД за заплащане на сумата от 30000 лева, частичен иск от стойността на дружествения дял 192000 лева. Твърди се, че ищецът е бил съдружник в ответното дружество и е 2 притежавал 50% от капитала на дружеството, възлизащ на 500 лева. С уведомление от 30.05.2022 г., получено от дружеството чрез управителя Р. Н. на 02.06.2022 г., е заявил прекратяване на участието си в дружеството като съдружник на основание чл.125, ал.2 ТЗ. На 26.01.2023 г. е бил заличен в търговския регистър като съдружник в дружеството. С изтичането на срока на предизвестието - 02.09.2022 г. за него, като напуснал съдружник възниква правото да получи паричната равностойност на дружествения дял, който дял следва да се оценява въз основа на междинен счетоводен баланс, изготвен към края на месеца, през който е изтекло предизвестието. Поискал е полагащата му се сума - паричната равностойност на дружествения му дял, оценен въз основа на междинен счетоводен баланс, към края на месец септември 2022 г. да получи в 15 - дневен срок от получаване на горепосочената покана, но плащане не последвало, поради което предявява претенцията си пред съда.

Ответникът "КАЙ ГРУПП" ЕООД оспорва иска. Излага, че стойност на дружествен дял на ищеца не се дължи, тъй като съотношението на активите и пасивите към 30.09.2022 г. е нула. Твърди, че на 29.09.2022 г. Ц. Т. Н. е изтеглил в брой сумата от 18000 лева от банковата сметка на "КАЙ ГРУПП" ЕООД в „Първа инвестиционна банка“ АД, поради което за дружеството възниква правен интерес от предявяването на насрещен иск. Прави се искане да се постанови решение, с което да се отхвърли исковата претенция на Ц. Н. като неоснователна и недоказана и да се осъди Ц. Н. да заплати на дружеството сумата от 18000 лева, изтеглена на 29.09.2022 г. от банковата сметка на "КАЙ ГРУПП" ЕООД без основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на насрещния иск (03.10.2024 г.) до окончателното й изплащане.

Ц. Т. Н. оспорва насрещния иск като неоснователен. Не оспорва, че той е изтеглил тази сума, но твърди, че същата е предадена в офиса на дружеството за извършване на стопанската дейност на дружеството. Прави се искане, в случай, че се приеме за разглеждане предявеният насрещен иск, да се приеме и възражение за прихващане (в случай, че се приеме искът за основателен) и сумата бъде прихваната от претендираната с първоначалния иск сума.

С допълнителния отговор "КАЙ ГРУПП" ЕООД е уточнило, че сумата не е била предадена на дружеството след изтеглянето й, а е присвоена от ищеца.

3

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВТАС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

Решението на ОС-Плевен не е обжалвано в частта, в която "КАЙ ГРУПП" ЕООД е осъдено да заплати на Ц. Т. Н. сумата от 15338.76 евро (30000 лева), представляваща част от равностойността на дружествения му дял, по предявения частичен иск от 98168.06 евро (192 000 лева).

Предмет на спора е сумата от 18000 лева, изтеглена на 29.09.2022 г. от Ц. Т. Н. от банковата сметка на "КАЙ ГРУПП" ЕООД, както и направеното възражение за прихващане на сумата от 18000 лева с присъдените на Ц. Т. Н.

30000 лева.

Видно от ТРРЮЛНЦ е, че Ц. Н. е бил съдружник в "КАЙ ГРУПП" ЕООД в периода от 21.09.2020 г. до 26.01.2023 г., а в периода от 21.09.2020 г. до 30.11.2022 г. е бил вписан като управител на дружеството.

Не е налице спор, а и от представените доказателства е видно, че с уведомление от 30.05.2022 г., получено от дружеството чрез управителя Р. Н. на 02.06.2022 г., Ц. Н. в качеството му на съдружник и управител на "КАЙ ГРУПП" ЕООД е отправил предизвестие за прекратяване на участието му в дружеството като съдружник на основание чл.125, ал.2 ТЗ, както и да се 4 приеме и желанието му да бъде освободен като управител на "КАЙ ГРУПП" ЕООД и заличен от търговския регистър към АВ на основание чл.141, ал.5 от ТЗ.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР 1/2020 ОСТК, т.5, в чл. 125, ал. 2 ТЗ е уредена една от хипотезите на прекратяване участието на съдружника в ООД, а именно – с писмено предизвестие, направено най-малко три месеца преди датата на прекратяването. С изтичането на срока членственото правоотношение се прекратява по право. Прекратяването на членственото правоотношение на съдружника Ц. Н. в дружеството е настъпило на 02.09.2022 г., т.к. срокът на предизвестието в дружествения договор, както и в ТЗ е 3 месеца.

Уведомлението по чл.141, ал.5 от ТЗ е надлежно получено от дружеството на 02.06.2022 г., от която дата тече максималният едномесечен срок, в който дружеството е следвало да заяви освобождаването на Ц. Н. като управител. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР 1/2020 ОСТК, т.4, независимо по какъв начин дружеството ще получи уведомлението за заличаването на управителя, до изтичане на едномесечния срок последният не се освобождава от задълженията си, включително тези по чл. 141, ал. 1 вр. чл.

138 ТЗ, като при виновно неизпълнение може да отговаря за нанесените на дружеството вреди съгласно чл. 145 ТЗ.

Съгласно чл. 140, ал.6 ТЗ, овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им.

От гореизложеното следва, че след изтичане на едномесечния срок по чл.141, ал.5 от ТЗ Ц. Н. не е имал право да представлява дружеството.

Конституивният ефект на вписването в ТРРЮЛНЦ има действие единствено спрямо третите лица, а във вътрешните отношения промените настъпват в по ранен момент, т.е. след изтичането на едномесечния срок, считано от 02.06.2022 г.

Между страните не е налице спор, че на 29.09.2022 г. Ц. Т. Н. е изтеглил от банковата сметка на "КАЙ ГРУПП" ЕООД в „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 18000 лева. Към този момент той е нямал качеството на управител във вътрешните отношения. Тъй като към момента на тегленето Ц.

Т. Н. вече не е бил законно оправомощено да се разпорежда с имуществото на фирмата, той не е имал право да достъпва сметките. Сумата от 18000 лева е 5 взета (изтеглена) без основание.

От Ц. Т. Н. не са представени доказателства, че е налице основание за получаване, респ. за задържане на получената сума от 18000 лева. Не се установява сумата да е предадена на "КАЙ ГРУПП" ЕООД.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира предявения насрещен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за основателен. Ц. Т. Н. следва да бъде осъден да заплати на "КАЙ ГРУПП" ЕООД сумата от 18000 лева, ведно със законната лихва считано от 03.10.2024 г. до окончателното й изплащане.

Съгласно мотивите на т.2 от ТР 2/2020 ОСТК, Съдът се произнася по насрещния иск независимо от първоначалния. С насрещния иск изявление за прихващане не се прави. Решението установява вземанията, такива каквито са към приключване на съдебното дирене. След влизане в сила на решението всяка от страните може да направи изявление за извънсъдебно прихващане.

Насрещните вземания са определени по основание и размер и са безспорни, т.е. ликвидни. Поради това възражението за прихващане на сумите от 18000 лева и 30000 лева следва да се остави без уважение. Неправилно ОС-Плевен е извършил прихващане на сумата от 18000 лева (дължима на дружеството) със сумата над 30000 лева до 48000 лева, защото възражение за прихващане с непредявения размер на вземането не е бил направено от Ц. Т. Н.. Той е поискал сумата по насрещния иск бъде прихваната от претендираната с първоначалния иск сума.

Поради това, решението на ОС-Плевен следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен насрещния иск и същият следва да бъде уважен изцяло. Предвид неоснователността на възражението за прихващане, съдът не следва да се произнася по него в диспозитива на решението си.

Предвид изхода на спора решението на ОС-Плевен следва да бъде ревизирано в частта относно разноските. Дължимите за първа инстанция разноски в полза на "КАЙ ГРУПП" ЕООД са в размер на 720 лева – заплатена държавна такса по насрещния иск. Размерът на присъдените в полза на Ц. Н. разноски не следва да се изменя. Ищецът е претендирал и представил доказателства за направени пред първа инстанция разноски в размер на 4750 лева, а са му присъдени разноски в общ размер от 1706 лева.