Решение № 141 от 09.07.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. гр.Мадан, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100058 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Ф. А. Б. против КРЕДИ ЙЕС ООД, с която е предявен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прогласен за нищожен договор № **/ 19.09.2023г. като противоречащ на императивни изисквания на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, като противоречащ на принципа на добрите нрави - чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, заобикалящ материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК и чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В исковата молба се твърди, че на 19.09.2023 г. ищецът сключил с ответника договор, по силата на който му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 5000 лева, при ГПР 49,341%. Съгласно чл. 6 от договора, същият следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.10 от ОУ към договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за 1 размерът на получавания от тях доход. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.6 от договора, респ. на чл. 10 от ОУ към договора за кредит от договора, същият дължи неустойка визирана в чл.8 на кредитора в размер на 4536,33 лева, която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка. Ищецът счита, че процесната неустоечна клауза е нищожна, като се позовава на т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, Счита, че неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора.

Предвидената неустойка в размер на в размер на 4536,33 лева е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя била 100 % от заетата сума в размер на 5000,00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и не кореспондира с последици от неизпълнението. Предвидено било неустойката да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. Ищецът счита, че с договорения лихвен процент в размер на 3,4 % се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение. В настоящият случай договорената между страните лихва в размер на 3,4 % месечно или 40,8 % годишно надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото. Счита, че процесния договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК, доколкото посочения в договора размер на ГПР е различен от действително приложения от страните. Счита, че не са спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал.

1, т.11 ЗПК в договорът за потребителски кредит да е разписан действителния размер на Годишния процент на разходите. Счита, че опосочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът сочи, че между страните на 19.09.2023 г. е сключен посочения в ИМ Договор за паричен заем № ** между заемателя Ф. Б. и заемодателя Креди Йес ООД за сумата от 5000 лева, за срок от 21 месеца, с месечен лихвен процент 3.400% и ГПР в размер на 49,341%. В чл.6 от договора за заем е дадена възможност на заемателят да избере начините на обезпечаване на заема, като са изброени възможните варианти за това. В чл.8 от договора за заем е посочена сумата, която потребителят би заплатил при непредоставяне на исканото обезпечение в 3 дневен срок. Към договора за заем са предоставени Погасителен план и ОУ.

Това обстоятелство е посочено и в чл.4, ал.2 от договора за заем, с който ищцата е запозната и положила подпис на всяка страница. Заемната сума по така сключения договор за заем в размер на 5000 лв. е предадена в брой на заемателят Ф. Б.на чрез Разходен касов ордер. По процесния договор ищцата 2 заплатила на ответника сумата в общ размер на 1 671 лв в периода от 31.10.2023 г. до 27.02.2024 г. Ответникът се позовава на чл. 19, ал.З, т. 1 от ЗПК, като сочи, че при изчисление на ГПР не следва да бъде включен размерът на неустойката по чл.8 от договора за заем, тъй като по своята същност тя съставлява разход, който потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по договора за заем, посочено в чл.6 от същия. Неустойката по чл.8 от Доколкото ГПР не надвишава 5 пъти размера на законната лихва, клаузата за лихвения процент, като част от ГПР, в съдебната практика се приема, че в този случай лихвения процент не накърнява добрите нрави. Договора за заем няма характера на лихва, такса или друг разход по кредита. Ищцата предварително била запозната с последиците от непредоставяне на исканите от дружеството обезпечения, ако сключи договор за заем с ответното дружество. Ищцата могла да се запознае с условията, при които дружеството предоставя заеми, да ги обмисли и да прецени дали желае да сключи договор за заем при така представените условия на Дружеството. В сключения договор за заем са посочени конкретно сумите за главница, лихва, ГПР и неустойка, посочени предварително и предоставени като информация на ищцата със СЕФ. При сключване на процесния договор за паричен заем, страните по него са действали в рамките на свободата на договаряне (чл.9 ЗЗД) и по тяхна воля са формулирали клаузата по чл.8 по начин, който да гарантира изпълнението на задълженията на заемателя (обезпечителна функция), да осигури обезщетяването на заемодателя за евентуалните вреди при неизпълнение (обезщетителна функция), както и евентуално да санкционира неизправния заемател чрез заплащане на допълнителна парична сума в полза на изправната страна (санкционна функция). След като е установил, че не може да предостави исканите обезпечения, заемателят е можел да се откаже от договора, като в този вариант клаузата на чл.8 от договора за заем не би породила правно действие, предвид отлагателното условие, под което е поставена. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между Ф. А. Б. - заемател и Креди Йес ООД -заемодател е сключен Договор за паричен заем № ** от 19.09.2023 г. към искане № **, при следните параметри: Размер на отпуснатия заем: 5000 лева; Месечен лихвен процент: 3.400%; ГПР: 49,341%; Брой вноски: 21; Дата на последно плащане:

19.06.2025 г; Обща сума за плащане: 7076,67 лева. Липсва спор между страните, че заемната сума в размер на 5000 лева е усвоена от заемополучателя. Съгласно чл. 6 от Договора страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на Заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгл.чл.10, ал.2, т.3 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгл. чл.10, ал.2, т.2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгл. чл.10, ал.2, т.4 от Общите условия 4. Ценна книга издадена в полза на Заемодателя. Условията, на които следва да отговарят обезпеченията 3 са следните: Съгласно чл. 10, ал. 2 от ОУ към договора за заем /общодостъпни на интернет страницата на дружеството https://crediyes.bg/obshti-usloviya// гарантите следва да отговарят на следните условия: две физически лица, всяко от които да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000,00 лева, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със Заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. Залогът следва да е учреден върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценка) надвишава два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и лихва. Учредената ипотека следва да е първа по ред. Банковата гаранция следва да е безусловна и издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период-включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 /шест/ месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

Съгласно чл. 8 от договора в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.

10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 4536,33 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план към договора за заем.

Липсва спор между страните, че заемната сума от 5000 лева е усвоена от ищцата.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал.

4 ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето защо сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 79 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на 4 чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В исковата молба са релевирани основания за недействителност на оспорената договорна клауза от процесния договора за потребителски кредит, свързани с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Прочитът на съдържанието на оспорената клауза на чл. 8 от Договора, предвиждаща заплащането на неустойка от заемополучателя в размер на 4536,33 лева при непредставяне на обезпечение и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора. Така въведените изисквания в цитираните по-горе клаузи от договора за броя и вида обезпечения (двама поръчители и обезпечение по избор на заемателя: първа по ред ипотека, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя) и срока за представянето му (тридневен), създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в размер от 5000 лева, което предполага и нуждата му от финансови средства. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора, първа по ред ипотека върху недвижим имот, залог върху движима вещ на стойност два пъти общата сума за плащане или поне две лица- поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. От друга страна непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение, като се вземе предвид посочения в договора ГПР 49,341 %, размера на отпуснатия кредит - 5000 лева, срока на договора от 21 месеца, както и размера на неустойката от 4536,33 лева, която е в размер близък до размера на предоставената главница по договора. Самия кредитор посочва, че неустойката се заплаща разсрочено по начин описан към погасителен план към договора. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната 5 лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите. Ето защо процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, тъй като посочения в договора ГПР не отговаря на реално прилаганият между страните, което води до недействителността на договора съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че дори целият договор е нищожен поради противоречие със закона на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на ищеца, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.