Акт от 24.01.2020, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- 425/2019
- Подписан
- 24.01.2020
- В сила
- 27.10.2020
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл.112 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.113 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.152, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.155, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.161, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.175 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.113 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.113, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.113, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.114, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 24, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.25 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.25, ал.1 и ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.25, ал.1 и ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.6 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 68 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 68, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 6, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.70, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 71 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.71, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 86 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.9 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.1 · Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания
- чл.4, ал.3 · Закон за счетоводството
- чл. 329 · Търговски закон
Р
Е Ш Е Н И Е №1002 гр. Хасково, 24.01.2020г.
Административен съд – Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ХАЙГУХИ
БОДИКЯН при секретаря
Ангелина Латунова, като разгледа докладваното от съдия Бодикян административно дело № 425 по описа на съда за 2019 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 – 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от „БУЛТРАНС-73“ ЕООД, с ЕИК 202******, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.“А. К.“ №*, представлявано от Т. Г.А. – управител, срещу Ревизионен акт №Р-16002618003387-091-001/28.12.2018г. за непризнат данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 8 934,92 лв. и начислени лихви за забава в размер на 3 032,92 лв. за данъчен период м.06, м.07, м.08 и м.09. 2015г. по фактури за доставки на дизелово гориво, издадени от „ТРАНСКАР ССБ“ ЕООД и „АРТКОД РС“ ЕООД, потвърден с Решение №142/11.03.2019г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) гр.Пловдив при ЦУ на НАП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на ревизионния акт, поради издаването му в противоречие с представените доказателства, разпоредбите на Закона за данък добавена стойност, практиката на Върховния административен съд и Съда на Европейския съюз. Счита се, че констатациите в него са неверни и недоказани. Твърдяната незаконосъобразност и необоснованост на РА се обосновава с описана фактическа ситуация, според която в хода на ревизията „БУЛТРАНС-73“ ЕООД представило на ревизиращия екип документи, от които се били установили получените от дружеството доставки на гориво. Сочи се, че въпреки представените доказателства, издателите на РА отказали да признаят правото на данъчен кредит за закупеното гориво, тъй като доставчиците „ТРАНСКАР ССБ“ ЕООД и „АРТКОД РС“ ЕООД не разполагали с материален и кадрови потенциал за да осъществяват дейност, свързана с търговия с течни горива, както и че липсвали безспорни доказателства, удостоверяващи реално извършен транспорт на гориво. Смята се, че подходът на органа, използван за обосноваване липсата на реални доставки с липса на доказателства за транспорт, е порочен, тъй като транспортът на горивото бил за сметка на доставчиците и съгласно практиката на съдилищата и тази на СЕС, задълженото лице нямало как да бъде държано отговорно за липсата на доказателства в тази насока. Акцентира се върху това, че ВАС многократно се бил произнасял по въпроса за материалната и кадрова обезпеченост на доставчика, като постановявал, че било без значение обстоятелството по какъв начин доставчиците изпълнили доставките, след като било установено изпълнение.
Счита се, че РА е в противоречие с доказателствата, събрани още в хода на ревизията. Предвид последното се сочи, че по доставките на гориво, получени от „ТРАНСКАР ССБ“ ЕООД, за които с РА било отказано право на данъчен кредит в размер на 6008.47 лева за данъчни периоди м.06 и м.07 2015г., били представени документи за описаното във фактура №184/22.06.2015г. за 4002 л. гориво, фактура №217/02.07.2015г. за 5065.50 л. гориво, фактура №246/11.07.2015г. за 5043.40 л. гориво и фактура №305/30.07.2015г. за 5057.30 л. гориво, като въпросните документи се изброяват в жалбата. Именно от доказателствата във връзка с тези фактури се установявало, че „БУЛТРАНС-73“ ЕООД получило дизелово гориво по процесните фактури, издадени от „ТРАНСКАР ССБ“ ЕООД, поради което правото на данъчен кредит следвало да бъде признато, а РА отменен. По доставките на гориво, получени от „АРТКОД РС“ ЕООД, за които с РА било отказано право на данъчен кредит в размер на 2926.45 лева за данъчни периоди м.08 и м.09 2015г., били представени документи относно фактура №41/19.08.2015г. за 5061.20 л. гориво и фактура №94/03.09.2015г. за 5000 л. гориво, също посочени подробно. От доказателствата към последните две фактури също се установявало, че именно по тях оспорващото дружество получило дизелово гориво, поради което правото му на данъчен кредит следвало да бъде признато. Сочи се още, че наред с представените по-горе доказателства, в хода на ревизията от „БУЛТРАНС-73“ ЕООД била представена и имейл кореспонденция с доставчиците „ТРАНСКАР ССБ“ ЕООД и „АРТКОД РС“ ЕООД, от която били видни направените към тях заявки за доставка на дизелово гориво. Предвид подробно изброените в жалбата писмени документи се прави извод, че констатациите на ревизиращия екип /РЕ/ за липса на получени доставки на дизелово гориво от „ТРАНСКАР ССБ“ ЕООД и „АРТКОД РС“ ЕООД в полза на „БУЛТРАНС-73“ ЕООД, били резултат от неправилното интерпретиране в РА на събраните доказателства и писмените обяснения. Посочва се, че в хода на ревизията дружеството оказало пълно съдействие на ревизиращите органи по приходите, като предоставило всички писмени документи, относими към изпълнените доставки на гориво с доставчик „ТРАНСКАР ССБ“ ЕООД и „АРТКОД РС“ ЕООД. От тези документи се установявало, че доставките на гориво между „ТРАНСКАР ССБ“ ЕООД, „АРТКОД РС“ ЕООД и „„БУЛТРАНС-73“ ЕООД били реално извършени. Обратните изводи в РА били изцяло незаконосъобразни и необосновани. Същите били резултат от липсата на подкрепящи тезата на РЕ доказателствени материали. Твърди се, че въпреки множеството представени документи на ревизиращия екип, голяма част от тях били пренебрегнати и било извършвано избирателно тълкуване на представените в хода на ревизията доказателства. Това представлявало съществено нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила при извършването на ревизия. Твърдяното противоречие на РА със събрани още в хода на ревизията доказателства се обосновава и с представени от страна на „ПАУЪР ТИЙМ ГАЗ“ ЕООД доказателства, които установявали всички обстоятелства, свързани с доставките на дизелово гориво, получени от „ТРАНСКАР ССБ“ ЕООД през данъчните периоди м.06 и м.07 2015г. и „АРТКОД РС“ ЕООД през данъчни периоди м.08 и м.09 2015г. С оглед последното се посочва, че в хода на ревизията ревизиращият екип извършил насрещна проверка на лицензирания складодържател „ПАУЪР ТИЙМ ГАЗ“ ЕООД, в чийто склад в град Перник доставчиците на дружеството-жалбоподател били складирали процесното гориво. Пояснява се, е последното било предмет на ВОП от гръцкото дружество CORAL А.Е., като след преминаването на границата било транспортирано и влагано в данъчния склад на горепосоченото дружество, след което, при интервал от един ден, горивото било извеждано от склада на „ПАУЪР ТИЙМ ГАЗ“ ЕООД, добавяна била присадка биодизел, заплащан бил акциза върху горивото и накрая било превозвано до базата на „БУЛТРАНС-73“ ЕООД. Всички тези обстоятелства били подробно изследвани от самия ревизиращ екип, като при насрещните проверки складодържателят бил представил множество документи относно складирането на горивото след извършването на ВОП и впоследствие извеждането на това гориво, което се доставяло на дружеството „БУЛТРАНС-73“ ЕООД. Всички тези обстоятелства осъществявали фактическия състав на транзитната продажба по чл.29 от ТЗ, съчетан с ВОП и придвижване и складиране под режим на отложено плащане на акциз. След това се осъществявала втора продажба на допълнителния биодизел, отново транзитна, по която стоката се предавала от складодържателя на превозвача, съчетана с просто предаване на трето лице, отново превозвача, на сместа от дизел и биодизел, която се превозвала и доставяла на дружеството „БУЛТРАНС-73“ ЕООД. Счита се още, че от органите по приходите не бил направен обстоен анализ на представените доказателства и писмени обяснения от „ПАУЪР ТИЙМ ГАЗ“ ЕООД. От тях било видно, че процесните доставчици „ТРАНСКАР ССБ“ ЕООД и „АРТКОД РС“ ЕООД били вложители на акцизни стоки в лицензиран данъчен склад, притежаван от „ПАУЪР ТИЙМ ГАЗ“ ЕООД.
На следващо място се твърди, че РА е в противоречие с практиката на Върховния административен съд по дела със сходен предмет. В случая изводът за липса на извършени доставки на стоки - дизелово гориво, бил основан на обстоятелството, че не били представени достатъчно доказателства за реално изпълнение на доставките. Наличието на данъчни документи, товарителници и на приемно-предавателни протоколи, подписвани от доставчика и получателя, показващи и датата на получаване на стоката от представител на „Бултранс-73“ ЕООД, а също така и извършените плащания по тези фактури и отразяването им в регистрационните дневници по ДДС - както при доставчика, така и при получателя, означавало, че фактурите документирали реално извършени доставки. Получените по тях стоки били използвани в рамките на стопанската дейност на дружеството-жалбоподател за осъществяване на доставки на транспортни услуги, които били с право на данъчен кредит. Следвало да се има предвид, че всички спорни доставки били отразени и осчетоводени от „БУЛТРАНС-73“ ЕООД и че счетоводството на дружеството било водено надлежно и редовно, съобразно изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.
Поради това направените вписвания в счетоводните книги също следвало да се приемат като доказателство за това, че „БУЛТРАНС-73“ ЕООД било получило спорните доставки на горива, и то именно от посочените в документите доставчици. Отбелязва се, че и според практиката на ВАС, при установеност на надлежното фактуриране на процесните доставки, начисляване на ДДС и при редовно счетоводство, в доказателствена тежест на органа по приходите е да докаже нарушения и измами, чрез проверки по отношение на данъчно задължените лица. В Ревизионния доклад обаче не се съдържали твърдения, а още по-малко доказателства за това, че доставчиците на „БУЛТРАНС-73“ ЕООД са извършили данъчни измами и че дружеството знаело или трябвало да знае, че доставките, с които обосновавало правото си на данъчен кредит, били част от такива измами.
След като не било доказано участие на ревизираното лице в данъчна измама, нито били установени обективни данни, от които да се направил извод, че то знаело или било длъжно да знае за извършването на такава от някой от преките му доставчици, недопустимо било да се откаже правото на данъчен кредит на лицето.
Наред с изложеното, РА бил в противоречие с факта, че получените количества дизелово гориво по спорните фактури били използвани в независимата икономическа дейност на „БУЛТРАНС-73“ - осъществяване на последващи доставки към клиенти, които били признати в РА. Нямало как да се приеме за вярна констатацията на ревизиращите органи за липса на реални доставки по фактурите, издадени от „ТРАНСКАР ССБ“ ЕООД и „АРТКОД РС“ ЕООД, защото ако „БУЛТРАНС-73“ ЕООД не било получило предмета на спорните доставки - дизелово гориво, то нямало как впоследствие да използва същите в основната си икономическа дейност - извършване на транспортни услуги със собствени или наети транспортни средства. Сочи се, че в хода на ревизията оспорващото дружество представило доказателства за осъществени от него последващи доставки, които били посочени и в констатациите на РД на стр.
4-5. Доставките били към контрагенти, установени на територията на страната и регистрирани по ЗДДС лица, като основни клиенти на „БУЛТРАНС-73“ ЕООД през периода били „Пи Ви Прожект Сервиз“ ООД, „Био Ронико“ ЕООД, „Грийн форес“ ООД, а предмет на доставките бил превоз на дървесина и зърнени култури от обекти на доставчици до обекти на клиенти на „БУЛТРАНС-73“ ЕООД. Сочи се, че била извършена и проверка в счетоводството на дружеството, документирана с Протокол № 1515709/21.08.2018г., при която било установено, че доставките на транспортните услуги били документирани с фактури, придружени с издадени пътни листи, тахошайби, товарителници. Представени били договори за наем на МПС-та.
От представените документи при проверката и в хода на ревизионното производство било установено, че декларираните извършени доставки от „БУЛТРАНС-73“ ЕООД били документирани по реда на чл.113, ал.1 от ЗДДС, при спазване на изискванията на чл.114, ал.1 от ЗДДС. Издадените фактури към клиенти на дружеството били отразени в дневниците за продажби и СД през съответните периоди. Подчертава се и това, че в издадения РА не се оспорвало използването на горивата при извършването на транспортни услуги на различни клиенти, което водело до извод, че след като с официален документ- процесният РА, органите по приходите признали за реални доставките от „БУЛТРАНС-73“ ЕООД към негови клиенти, то не можело да бъдат приети за нереални получените стоки (дизелови горива) от дружеството-жалбоподател, използвани и вложени в последващите доставки. В този смисъл била и константната практика на ВАС.
Разпечатката съдържа 16 от 133 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1ad9a60e-5e5d-444a-af9c-807cabd6f368