Решение № 292 от 16.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Б.

Членове:

Милен Михайлов

ДИАНА Д. В.А при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА в присъствието на прокурора Л. Ст. Д. като разгледа докладваното от Даниела Б. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100602306 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХI НПК.

Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея на подсъдимия Р. Г. срещу присъда от 25.09.2025 г., постановена по НОХД № 7795/2023 г. по описа на СРС, НО, 6 състав, с която същият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 НК за това, че на 05.11.2022 г., около 21:45 часа, в сградата на Софийската опера и балет, находяща се на адрес в гр. София, бул. „******** отнел чужди движими вещи, а именно: 1 брой мобилен телефон марка “Xiomi”, модел “Redmi 9А“ на стойност 144.00 лева от владението на А. И. П.; 1 брой мобилен телефон марка Apple, модел „Iphone 11 Pro max“ на стойност 792.00 лева от владението на Б. Т. Я.; 1 брой мобилен телефон марка “Motorola Moto G 10“ на стойност 223.20 лева, ведно с поставен калъф на стойност 12.80 лева и парична сума в размер на 5 лева от владението на Р. Д. Ч.; 1 брой мобилен телефон марка Samsung Galaxy J6 на стойност 62.00 лева от владението на А. В.Б., всички на обща стойност 1239.00 лева без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, за което при условията на чл. 54 НК е осъден като му е наложено наказание 1

„Лишаване от свобода“ за срок 1 /една/ година, изпълнението на което е отложено за изпитателния срок от 3 /три/ години, на основание чл. 66, ал. 1 НК.

Първият съд е осъдил подсъдимия Р. Г. да заплати на А. И. П., чрез нейната майка и законна представителка Ц.Н.М., обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на извършеното престъпление, в размер на 144,00 лева, ведно със законната лихва, считано от 05.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Първият съд е осъдил подсъдимия Р. Г. да заплати на Б. Т. Я. обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на извършеното престъпление, в размер на 792,00 лева, ведно със законната лихва, считано от 05.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Първият съд е осъдил подсъдимия Р. Г. да заплати на Р. Д. Ч., чрез нейния баща и законен представител Д. Г. Ч., обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на извършеното престъпление, в размер на 241,00 лева, ведно със законната лихва, считано от 05.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Първият съд е осъдил подсъдимия Р. Г. да заплати на адвокат З. С. разноски по делото в размер на 2 280.00 лева, на основание чл. 13, ал. 1, т. 3 и ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. § 2а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

Първият съд е осъдил подсъдимия Р. Г. да заплати, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, направените по делото разноски в общ размер на 700.24 лева, от които 300.24 лева по сметка на СДВР и 400.00 лева по сметката на Софийски районен съд, както и да заплати сумата в размер на 50.00 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск по сметката на Софийски районен съд.

С въззивната жалба и допълнението към нея се твърди, че присъдата на СРС е неправилна и немотивирана, а също и че е постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изтъква се фактът, че не са намерение у подсъдимия отнетите телефони – предмет на престъплението и че липсват свидетели на извършеното деяние. Посочва се, че по делото са налични единствено видеозаписи, за които вещото лице е заявило, че са с лошо качество, поради което не може да се даде категорично заключение, че на тях е 2 бил подсъдимия. Жалбоподателят оспорва и проведеното процесуалноследствено действие разпознаване на лица, посочвайки, че едното поемно лице не си е спомняло нищо при разпита пред съда, а другото е заявило, че не е присъствало на извършване на разпознаване, както и че не е имало физическо разпознаване, а единствено по снимки. Подсъдимият сочи, че инкриминираното деяние не е доказано по безспорен начин, поради което и престъплението не е осъществено. Твърди, че по делото са налице противоречиви и взаимоизключващи се доказателства, които в своята съвкупност водят до извод, че престъплението не е извършено от него. Твърди също, че проведеното съдебно производство не е пълно, обективно и всестранно, т.к събраните доказателства са ценени неправилно, а защитната теза на подсъдимия не е проверявана и анализирана. По изложените съображения се моли за отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване на подсъдимия.

По делото е постъпило и възражение срещу подадените жалба и допълнение към нея от повереника на пострадалата Я. – адв. С.. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди атакуваната присъда, поради нейната правилност и законосъобразност, включително и в гражданскоосъдителната й част.

С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови доказателства и провеждане на въззивно съдебно следствие.

В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия в лицето на адв. Н. твърди, че приетата от първия съд фактическа обстановка не почива на събраните по делото доказателства. Прави кратък прочит на доказателствата по делото, като акцентира на показанията на свидетеля М. и проведеното разпознаване в хода на досъдебното производство. Моли съдът да отчете и подробно направеното в допълнението към подадената жалба изложение. В заключение се иска от съда да отмени атакуваната присъда и да признае подсъдимия Г. за невиновен по така повдигнатото му обвинение.

Представителят на СГП намира подадената жалба за неоснователна.

Посочва, че фактическите и правни изводи на районния съд са правилни и добре обосновани. Моли съдът да потвърди обжалвания съдебен акт, тъй като 3 същият е правилен, законосъобразен и обоснован.

Повереникът на ГИ и ЧО Я. – адв. С. – моли въззивният съд да потвърди първоинстанционната присъда.

Подсъдимият Г. поддържа заявеното от своя адвокат, като твърди, че повдигнатото му обвинение е недоказано, с оглед на което моли да бъде оправдан. Набляга на липсата на предмета на престъплението, както и представените документи за собственост на процесните мобилни телефони.

Счита, че по делото липсва доказана връзка между деянието, инкриминираните вещи и него. Моли съдът да постанови оправдателна присъда, тъй като счита, че присъдата на първия съд се крепи на предположения, а не на неоспорими факти.

В правото си на последна дума на основание чл. 333, ал. 2 НПК, подсъдимият Г. моли да бъде оправдан, защото не е извършил престъпление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:

Фактическата обстановка, описана в мотивите към обжалваната присъда е правилно установена, изградена е въз основа на извършен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. При това контролираната инстанция, при установяване на правно-релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите, от гледна точка на разпоредбата на чл. 102 НПК, доказателства. В достатъчна степен, за нуждите на процеса, са изследвани изведените от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства фактите и обстоятелствата, проверени чрез способи за тяхното доказване. След извършен собствен анализ на същите, настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която в главните за предмета на доказване правно релевантни обстоятелства не се различава от приетата такава от първата инстанция:

Подсъдимият Р. И. Г. е роден на ******** г. в гр. София, българин, български гражданин, реабилитиран, женен, със средно образование, работещ, с постоянен адрес в гр.София, ж.к. “Манастирски ливади-запад“, 4 ул.“********, с ЕГН **********.

На 05.11.2022 г. вечерта, в сградата на Софийската опера и балет, находяща се в гр. София, на бул. ********, изнА.ла представление по случай 30 години от основаването си детска вокално-театрална формация „Таласъмче 1992”. По тази причина за всички желаещи имало подготвени безплатни пропуски. Подсъдимият Г. решил да се възползва и по неправомерен начин да отнеме от децата мобилните им апарати. Снабдил се от касата на Софийската опера и балет с безплатен билет - пропуск за представлението и около 18:21 часа влезнал в сградата, след което заел мястото си в публиката, насочен от салонния служител – свидетеля А.В. М.. Малко преди да приключи концертът, около 20,43 часа, подсъдимият Г. напуснал залата и се отправил към втория етаж, където в коридора и на пода - между столчета децата от формацията оставили личните си вещи в ранички, които лични вещи се намирали пред дясната врата на голямата сцена. Подсъдимият отворил раниците на пострадалите А. И. П., Б. Т. Я. и Р. Д. Ч. и джоба на якето на А. В.Б., които се намирали в началото на помещението, и от тях взел намиращите се в същите мобилни апарати, а именно: мобилен телефон марка „Xiaomi”, модел “Redmi 9A”, който се намирал в раничката на А. И. П.; мобилен телефон марка „Apple”, модел „Iphone 11 Pro Max” - от раничката на Б. Т. Я.; мобилен телефон марка „Motorola”, модел „Moto G 10” и парична сума в размер на 5 лева - от раничката на Р. Д. Ч. и мобилен телефон марка „Samsung”, модел „Galaxy J6+” - от джоба на палтото на А. В.Б.. Поставил вещите в своята чанта, която носил със себе си и напуснал сградата на Софийската опера и балет.

След като концертът свършил, децата с техния ръководител – свидетелката Б. – напуснали сцената и започнали да се преобличат. Тогава те забелязали, че на някои от тях липсвали мобилните телефони. Свидетелите Р.

Д. Ч. и А. И. П. позвънили от телефоните на други участници в трупата на родителите си и им съобщили за извършената кражба. Родителите на децата – свидетелите Ц.Н.М. и Д. Г. Ч. - успокоили децата и сигнализирали за случилото се на тел. 112. Сигнал за извършено престъпление подали и другите две пострадали лица – свидетелите А. В.Б. и Б. Т. Я..

Стойността на отнетите вещи, съгласно изготвената по делото съдебно оценителна експертиза е както следва: мобилен телефон марка „Xiaomi”, 5 модел “Redmi 9A” - на стойност 144.00 лева; мобилен телефон марка „Apple”, модел „Iphone 11 Pro Max” - на стойност 792.00 лева; мобилен телефон марка „Motorola”, модел „Moto G 10” - на стойност 223.20 лева, ведно с поставен калъф на стойност 12.80 лева и мобилен телефон марка „Samsung”, модел „Galaxy J6+” - на стойност 62.00 лева.

Изложената фактическа обстановка въззивният съд, подобно на първата инстанция, прие за установена след анализ на събраните в хода на съдебното следствие, включително и въззивно такова, доказателства, а именно: гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите А. П., А. Б., Б. Я., Р.

Ч., Ц.М., Д. Ч., А. М., Д. К., П.Г. и Б.Ч.; писмени доказателства: справка за съдимост, протоколи за доброволно предаване, справки от мобилни оператори, справка от 05 РУ – СДВР; писмени доказателствени средства: протокол за разпознаване на лица и предмети и фотоалбум към него; способи за доказване: заключението на изготвената съдебно оценителна експертиза; заключението на изготвената видео-техническа експертиза; заключението на изготвената комплексна експертиза; заключението на изготвената техническа експертиза, както и всички събрани и приети по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства.

Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Без да бъдат преповтаряни изводите на контролирания съд, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, с оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба, свързани с интерпретацията на така установените фактически и правни изводи, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, следното: