Решение № 281 от 03.07.2018, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 577/2018
- Вид
- Решение № 281
- Подписан
- 03.07.2018
- В сила
- 27.09.2018
- Състав
- ДАРИНА ИЛИЕВА ПОПОВА
Цитирани разпоредби
- член 242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.315, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- член 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142 · Семеен кодекс
- член 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал.1 · Семеен кодекс
- член 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………… гр. К., 03.07.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
577 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 150 от СК.
Ищците С.И.П. с ЕГН ********** и В.И.П. с ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител К.Г.П. с ЕГН **********, тримата с постоянен адрес: *** твърдят, че ответникът бил бивш съпруг на майката и баща на родените от брака им деца – С.И.П. и В.И.П.. С Решение по гр. д. №15332/2012 г. по описа на Районен съд – П. ответникът бил осъден да заплаща на дъщеря си С. месечна издръжка в размер на 150 лева и на сина си В. - месечна издръжка в размер на 100 лева, считано от 01.10.2012 г. Твърди се, че от тази дата до настоящия момент изминали вече пет годни и половина, през които децата станали ученици и настъпили значителни промени в нуждите им. Към онзи момент основните нужди, които имали децата, били свързани предимно с изхранването и обличането им, но сега имали вече и различни интереси, свързани с развитието си, и проявявали интереси в определени области, които майката искала да удовлетвори. С. посещавала танци, гимнастика и тенис, като всеки един час от тях струвал по 7 британски лири, а В. посещавал футбол и плуване, като таксата също била на час и била в същите параметри. Осигуряването на интересите им в тези области, освен таксите на час, изисквали и закупуване на спортни екипи за всеки един вид, които разходи майката изцяло била поела.
Всяко лято, през лятната ваканция майката осигурявала почивки на децата на различни места, като два пъти ги водила и в Г.. Организирала им екскурзии, освен из А., ходили и до Б. и Ф.. В Б., въпреки голямото желание на децата, не можели да идват по друга причина, която не била предмет на настоящото производство. Твърди се, че майката има постоянна работа и обгрижва децата си по всякакъв начин, като им създавала нужните условия – осигурила и обзавела пространство на всеки един от тях. Сама заплащала и всички необходими разходи, като храната им в училище, която се заплащала всяка седмица, грижела се и за храненето и обличането им и поемала всички ежедневни разходи, които имат, като не допускала децата да изпитват нужда от нещо. Бащата на децата сам направил избора си да не поддържа лични отношения с тях, но по същия начин се бил дистанцирал и не проявявал интерес към тяхната издръжка, като от момента на раздялата им през м. март 2012 г., до настоящия момент заплатил само и единствено 200 паунда, без изобщо да се съобразява с решението по делото, с което бил осъден да заплаща издръжка. С нарастването на децата, майката изпитвала затруднения да се справя с разходите по тях и често прибягвала до помощта на своите близки, но в същото време било редно и двамата родители да се грижат за децата си. Не й било известно, макар да е физически здрав и в активна възраст, ответникът дали работи и какво. Доколкото знаела, той живеел в дома на родителите си заедно с тях. Не й било известно също дали има друго семейство и други деца, за които да се грижи, нямала и представа с какво и как се издържа, но счита, че следва да настъпи промяна в размера на определената до момента издръжка, както и да настъпи реалното й заплащане. С оглед изложеното за нея бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да измени определената с решение по гр. д.
№15332/2012 г. по описа на Районен съд - П. издръжка, която И.П.П. е осъден да заплаща на децата си С.И.П. и В.И.П. чрез тяхната майка и законен представител К.Г.П., като я УВЕЛИЧИ от 150.00 лева на 300.00 лева месечно за С.И.П. и от 100.00 лева на 250.00 лева месечно за В.И.П., считано от датата на подаване на исковата молба – 13.04.2018 г., до настъпването на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане. Претендира за разноските по делото.
Ответникът И.П.П. с ЕГН ********** *** оспорва иска по размер. Не отрича основателността на претенцията за завишаване размера на издръжката за покриване нуждите на С.И.П. и В.И.П., но увеличението следвало да бъде единствено и само до законоустановения минимум – 25 % от минималната работна заплата за страната на основание чл. 142 от СК. Твърди, че не било доказано категорично в исковата молба наличието на трайно и съществено изменение на обстоятелствата дотолкова, че да е необходимо дължимата от бащата издръжка да се увеличи на общо 550 (петстотин и петдесет) лева месечно, считано от датата на завеждане на иска до настъпване на законни причини за нейното изменение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане, каквото се претендира от ищцата. Кумулативно ответникът не разполагал с други доходи и имущество извън трудовото си възнаграждение, което доказвало, че присъждането дори на минималната издръжка би създало особени затруднения за него.
С напускането на родината си, К. сама избрала да попаднат с децата в по-различна икономическа обстановка и стандарт на живот. В нашата страна не били настъпили съществени промени, свързани с подобряване стандарта на живот, а оттам и нарастване материалните нужди на децата. Заминаването далеч не било необходимо - в Б. имали осигурено жилище, на което след сключване на брака съпрузите направили основен ремонт на стойност около 30 000 лева. Собственият й избор да живеят извън Б., сам по себе си не бил основание за увеличаване в такива размери на издръжката, която представлявала задължение за доставяне и от двамата родители на средства за съществуване на нуждаещите се от издръжка. В тази връзка, ако били в Б., ответникът щял да предостави по-добри условия за живот, развитие и образование на децата. Още повече – обстоятелствата, при които живеели сега, със сигурност не се отразявали особено добре на здравословното им състояние и психично- емоционалната им кондиция. Неизбежно липсващата фигура на бащата била травмираща и щяла бележи съзнанието им за цял живот. Ответникът твърди, че ищцата работела на постоянна работа от 2007 г., с доходи съобразени със стандарта в А.. Той самият имал единствен доход от трудово възнаграждение в размер на 400 лева като приемчик на мляко в „М. 2013“
ЕООД. Освен това изплащал потребителски кредит с месечна вноска 109 лева и срок до месец септември 2021 г. Доходът му бил недостатъчен за него и за безработната му от 10 години майка, с която живеел в едноетажна къща с месечен наем от 120 лева. Освен това се грижел за възрастната си баба, която била с 83% степен на увреждане на здравето. Описаните от ищцовата страна екскурзии и почивки, осигурявани на децата всяко лято, не кореспондирали по никакъв начин с хипотезата на чл. 143, ал.1 от СК, тъй като родителят имал своите възможности и материално състояние, осигурява условия на живот, необходими за развитието на децата си. Не било вярно твърдението, че ответникът нямал желание да поддържа режим на лични отношения с децата си, напротив - многократно в годините се опитвал да осъществява контакти с бившата си съпруга, за да вижда децата си. Но тя се криела, и не вдигала телефона. Ответникът твърди, че изпращал пари за С. и В. по хора, защото майка им отказвала да даде банкова сметка, ***. Аргументът бил, че могат да се „източват“ пари.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да определите разумна, но не и претендираната прекомерна издръжка за С.И.П. и В.И.П.. В случая не била налице потребност от задоволяване на някакви изключителни нужди, а и даването от страна на ответника на каквато и да е дори минимална издръжка, щяла да му създаде изключително големи затруднения. Претендира разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на страните съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от представения заверен препис от решение № 1445 от 09.04.2013 г. по гр. дело № 15 332/2012 г. по описа на РС П. и представените удостоверения за раждане, че родителите са бивши съпрузи, бракът им е прекратен с посоченото съдебно решение, влязло в законна сила на 08.05.2013 г., като при развода упражняването на родителските права върху двете малолетни деца С. и В. е предоставено на майката, а бащата – ответник в процеса е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева за детето С. и 100 лева за детето В., считано от 01.10.2012 г. От определяне на предходната издръжка, до предявяване на иска – 13.04.2018 г. са изминали пет години и половина. Установява се от представените два броя медицински карти на Национална здравна служба, че децата имат право на здравна помощ и избран личен лекар. Установява се от представеното удостоверение, че двете деца посещават Начално училище Д.Б. в Л., В., като С. е записана на 03.09.2012 г., а В. – на 14.09.2015 г., посочено е, че двамата посещават училище редовно. Установява се, че майката на децата е студентка – втори клас (висша дивизия) в специалността Банково дело и финанси.
Удостоверението е издадено на 01.08.2016 г. Установява се от представеното писмо, че майката работи в организация У.Х.на позиция – управител обратна връзка клиенти, считано то 13.08.2007 г. до момента на издаване на удостоверението – 20.03.2018 г. Посочено е, че статутът на работа е постоянен. Установява се от представеното споразумение за наем, че майката заплаща месечен наем в размер на 1200 лири за периода от 28.06.2017 г. до 27.06.2018 г. От представеното предходно споразумение се установява, че за периода от 26.06.2014 г. до 25.06.2015 г. наемът на жилището е бил 1100 лири месечно.
Установява се от представеното удостоверение, че бащата работи на длъжност – работник, приемане на мляко и получава брутно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната. От представения по делото договор за наем се установява, че ответникът ползва жилище под наем и заплаща месечно в размер на 120 лева, считано от 01.02.2017 г. за срок от три години. Представен е по делото договор за потребителски кредит с фиксирана лихва от 12.09.2016 г., от който се установява, че ответникът е получил в заем сумата от 5000 лева със срок на погасяване 60 месеца, платим на равни месечни вноски, всяка в размер на 103.49 лева. По делото е представено Експертно решение на ТЕЛК № *** от 054 от 18.03.2013 г. от което се установява, че Н.В.К.е с 83% степен на увреждане пожизнено като страда от глаукома. По делото е представен изпълнителен лист (препис) от 31.05.2013 г. за определения на ответника режим на лични отношения с децата. Няма данни да е образувано изпълнително производство. Представена е по делото декларация, в която ответникът е декларирал под страх от наказателна отговорност, че единственото имущество, което притежава е лек автомобил Мазда 6, производство 2003 г. По делото е представена молба за образуване на изпълнително дело срещу ответника, за издръжката присъдена на двете деца, ведно с изпълнителен лист.
Не се спори, че майката и децата живеят в Кралство В., а ответникът – в Б..
В показанията си, свидетелката Д.сочи, че познава страните, общува с майката на децата постоянно. В момента родителите на живеели заедно, К. живеела сама с децата в Л., издържала се от социални помощи и работела веднъж седмично. Работела в пункт за залагания, събирала залозите. Двете със свидетелката разговаряли по телефона ежедневно, тя имало много приятели в Л. и им гостувала. От както родителите се разделили, И. не полагал финансови грижи за децата, всички средства за издръжката осигурявала майката – за училище, дрехи храна и извънкласни занимания. Бабата на децата по майчина линия помагала в отглеждането им – гледала ги веднъж седмично, когато К. работела. Бабата живеела отделно, К. живеела сама с децата, нямала нов партньор или съпруг. Държавата поемала по-голяма част от наема на жилището, образованието на децата било безплатно, заплащали се само извънкласните занимания. Училището на децата било близо до дома им и ходели пеш, не се нуждаели от транспорт. Майката ги водела до училище, а децата посещавали различни форми – фехтовка, футбол, рисуване, театър, балет, тенис. Стойността на един урок била 10 лири на час приблизително, не посещавали всички, а пробвали кое ще им хареса. Майката и двете деца живеели в апартамент с две спални, хол, кухня и килер. Идната спалня била обособена в детска стая, другата ползвала майката. Хазяинът поел ангажимент да направи втора детска стая. В училището децата се хранели или с домашно приготвена храна от майката, или тя заплащала таксите им за храна, според желанията им. В Б. майката и децата ходели със самолет, ходили и на почивка в Г.. В Б. не си идвали, защото нямали разрешение да напуснат страната.
Разпечатката съдържа 25 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1ad8847a-6464-4bd4-a129-131081becf06