Определение № 840 от 24.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 840 гр. София, 19.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Росица Божилова Частно касационно търговско дело № 20238003901213 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка„ АД / в несъстоятелност / против определение № 455/17.02.2023г. по ч.гр.д.№ 2536/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 266049/11.11.2022 г. по т.д.№ 633/2020 г. на Софийски градски съд. С потвърденото определение е отхвърлена молба на същите - вх.№ 264921/28.01.2022 г. - за изменение на постановеното по делото определение № 265746/22.12.2021г. ,с което в тежест на масата на несъстоятелността на банката е присъдена държавна такса в размер от 782 332 лева, като се отмени същото. Оспорва се правилността на въззивното определение, като се акцентира на обстоятелството, че, завеждайки иска с правно основание чл. 60а ал. 1 т.2 ЗБН, синдиците на „КТБ „ АД /н./ са упражнили признато от закона към този момент право, уредено от норма, последващо обявена за противоконституционна.

Обявената противоконституционност е с действие занапред - чл.151 ал. 2 от Конституцията. Според жалбоподателя, ако се присъди държавна такса в тежест на ищеца в тази хипотеза „означава да се придадат последици на обявените за противоконституционни разпоредби, за които няма законово основание „.

Ответната страна – „Трансстрой холдинг „ АД - не е депозирала становище.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт .

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :

1

С определение № 264856/13.10.2021г. по т.д.№ 633/2020 г. на Софийски градски съд е прекратено производството по предявения от синдиците на „КТБ„ ЕАД / н. / против

„ Трансстрой холдинг „ АД ЕООД иск, с правно основание чл.60а ал.1 т.2 ЗБН. За да приеме производството недопустимо, поради последващо отпаднало право на иск, въззивният съд се е позовал на междувременно обявената противоконституционност на чл. 60а ал. 1 от ЗБН, с решение № 8/27.05.2021 г. по конст. дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България. С последващо определение № 265746/22.12.2021 г. , в тежест на масата на несъстоятелността на „КТБ“ЕАД е присъдена държавна такса , дължима по сметка на Софийски градски съд , в размер на 782 332 лева. По реда на чл. 248 ГПК синдиците на „КТБ „ АД / н. / са поискали да се отмени присъдената в тежест на банката държавна такса, но молбата им е оставена без уважение, с определение № 266049/15.11.2022 г. по т.д.№ 633/2020 г. на СГС. С тук атакуваното определение на Апелативен съд – София е потвърдено определението на СГС, като въззивният състав е счел, че няма основание за изключение досежно отговорността за заплащане на държавна такса по делото, от която ищецът е освободен само за предварителното й внасяне / чл.60а ал.2 ЗБН /, а не изобщо, при прекратяване на производството поради недопустимост на иска, макар с оглед междувременно обявена противоконституционност на правната норма, на която се основава.

В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/ В хипотезата на прекратено съдебно производство по иск по чл.60а ЗБН , поради обявяване на разпоредбата за противоконституционна, дължи ли ищецът плащането на дължимата държавна такса, въпреки липсата на специална норма в ЗБН в този смисъл ? и 2/ Дължат ли се разноски от ищеца при прекратяване на производството по делото въз основа на обявена противоконституционност на правна норма, за което вина няма ищецът, т.е. не е причина за завеждане на делото ? Допълнителният селективен критерий за допускане на касационното обжалване се обосновава в хипотезата на чл.

280 ал. 1 т. 3 ГПК, с формално позоваване на нормата.

Вторият от въпросите, касаещ отговорността за разноски в настоящата хипотеза, е неотносим към предмета на спора и даденото от въззивния съд разрешение, досежно дължимостта единствено на държавната такса по делото. Поради това, същият не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване.

Първият въпрос формално удовлетворява общия , но не и допълнителния селективен критерий, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Касаторът не е обосновал изводимо от коя правна норма или правен принцип - чрез аналогия на закона или на правото / доколкото хипотезата няма изрична правна уредба / – е обосновимо разрешение, в съответствие със собствената му теза. Основанието за недопустимост на производството е без значение относно отговорността за заплащане на държавна такса за разглеждането на исковете, нито е от значение момента на прекратяването му, без произнасяне по съществото на спора, респ. без значение обхвата на 2 фактически осъществените процесуални действия. Платимата държавна такса съизмерява възмездността за ангажирането на съда с произнасяне по инициирания спор, в качеството на правораздавателна услуга. Чл. 83 и чл. 84 ГПК не предвиждат подобно основание за освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса, а и не се претендира такова, а мотивиране на преценка за недължимост на държавна такса при конкретните обстоятелства. В качеството й на вреда за страната, в причинност със законодателната дейност на

Народното събрание, недължимостта й - като действие по преодоляване на неблагоприятни правни последици от приложението на противоконституционната норма – би следвало да се уреди законодателно, съгласно чл. 22 ал. 4 от Закона за Конституционен съд . Предназначението на конституционното правосъдие, да гарантира върховенството на Конституцията , може да се постигне в пълнота, ако правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен акт бъдат уредени от органа, постановил акта и съобразно мотивите на Конституционния съд. Настоящият съд няма правомощието и основанието да замести това решение с превратно приложение на иначе ясни процесуални разпоредби относно отговорността за заплащането на държавната такса, при прекратяване на производство поради недопустимост на иска.

Не е налице и противоречива съдебна практика на Върховен касационен съд по въпроса . В съответствие с даденото от въззивния съд разрешение е и определение по ч.т.д.№ 511/2023 г. на І т.о. на ВКС , както и цитираните в същото актове на други състави на Върховен касационен съд.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на № 455/17.02.2023г. по ч.гр.д.№ 2536/2020 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3