Решение № 64 от 07.01.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. В., 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20233110115744 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. С. М., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Г. Б.“ ****, срещу „Д. Р.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „В.“, бул. „А. С.“ ****, с която е предявен иск по чл. 34 ЗС за делба на следния недвижим имот: Жилище - апартамент, находящ се в гр. В., община В., област В., район О., ***, ет. 1 /ет. 2 по док./, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор **** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, последното изменение, засягащо самостоятелния обект от 28.11.2023г., разположен в поземлен имот с идентификатор ***, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ по документ от 72,50кв.м. и прилежащи части: изба, при съседни самостоятелни обекти: под обекта - ***** и *****, над обекта - няма, основан на твърдения за възникване на съсобствеността ½ ид.част за ищеца на основание договор за дарение по НА № 84/1993г. и ½ ид.част за ответника на основание договор за продажба по НА № 35/08.03.2018г.

Приета е за съвместно разглеждане претенция на Е. С. М., ЕГН ********** срещу „Д. Р.“ ЕООД с ЕИК ***** с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, за заплащане на сумата от 400лева месечно за едноличното ползване на съсобствения имот, съобразно правата й в съсобствеността, считано от постановяване на решението по допускане на делбата до окончателното й извършване, с падеж до десето число на месеца, за който се отнася плащането, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения: Страните са съсобственици на процесния имот. С НА № 58/1937г. прадядото на ищцата - Т. Б. придобил дворно място, находящо се в гр. В., кв. 444, парцел 2, с площ от 376,30кв.м, което впоследствие застроил. По силата на съдебна делба по гр.д. № 392/1964г. по описа на Варненски народен съд, наследниците на Т. Б. - Д. Б. /син/ и Д. Р. /дъщеря/ станали изкл. собственици на следните вещи: синът придобил в дял първи – стая, кухня, хол, тераса, клозет, входно антре и ½ ид. част от стълбището за етажа и от антрето, а дъщеря му дял втори, състоящ се от 2 стаи, кухня, клозет, тераса и ½ от стълбището за етажа и от антрето.

1

Приживе Д. Р., поч. на 05.03.2004г. дарила на дъщеря си - М. Р. ¼ ид. част от собствения си апартамент, находящ се в гр. В., ул.“К. М.“ 79, ведно с 74кв.м ид. част от дворното място. От своя страна приживе през 1988г. М. Р., поч. 24.08.2015г., дарила на сина си - Д. М. ½ ид. ч. от собствения си апартамент, находящ се в гр. В., ул.“К. М.“ 79, ведно с ¼ ид част от дворното място. През 1993г. М. Р. дарила и на дъщеря си Е. М. ½ ид. ч. от апартамента, находящ се в гр. В., ул.“К. М.“ 79, ведно с ¼ ид част от дворното място. През 2007г. Д. М., брат на ищцата, с договор за замяна, обективиран в НА №194/26.11.2007г. се разпоредил с дела си, като го прехвърлил на „И. И С.“ ООД, с управител Л. С.. Впоследствие била извършена и вписана апортна вноска в капитала на „В. И.“, в т.ч. имота, находящ се в гр. В., бул.“В. В.“ 79. С НА 35/08.03.2018г. „В. И.“ ЕООД прехвърлило на „Д. Р.“ ЕООД притежаваните ½ ид. ч. от процесния имот. Излагат се още твърдения, че ищцата била препятствана да ползва имота, съобразно квотата си в съсобствеността. Същата нямала достъп до него. Ответникът сменил бравата на вратата на имота. Ищцата многократно опитвала да разговаря и да се срещне с представител на ответното дружество, но без успех.

Ответникът настанил наематели, от които ежемесечно реализирал печалба, но ищцата не получавала дял от нея. Тъй като страните не могат доброволно да уредят отношенията си по повод прекратяване на съсобствеността, се отправя искане за съдебна делба.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва, като неоснователен. Не оспорва твърденията за възникнала съсобственост между страните въз основа на твърдения за дарение и покупко – продажба при равни квоти.

Оспорва към настоящия момент да е налице съсобственост, предвид че ищцата от дълги години пребивавала извън град В., не се е интересувала от имота от придобиването му от свързаното с ответника ЮЛ. Оспорва се ищцата да е правила опити за срещи и разговори.

Твърди се, че на практика ищцата е лишена изцяло от достъп до имота, считано от придобиването на имота от „И. И С.“ ООД на 26.11.2007г. След тази дата имотът се владеел от свързани с ответника дружества повече от десет години, необезпокоявано от ищцата или други трети лица. Ищцата не разполагала с ключ от имота. Твърди се, че през годините посочените ЮЛ са своили имота като свой собствен и са направили подобрения в него на приблизителна стойност от 30000евро. Предлага се страните да постигнат споразумение.

Оспорва се и претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК, като неоснователна. Заявява, че към настоящия момент имота се отдава под наем на трети лица. В евентуалност, ако не бъде уважено възражението за давност, делбата следвало да бъде допусната при сочените от ищцата квоти. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е конститутивен иск за съдебна делба с правно основание чл. 34, ал.1 ЗС.

Производството е в първа фаза, по допускане на делбата. Тук съдът изследва въпросите за: наличието на съсобственост между съделителите върху имуществото предмет на делбата, основанието, на което същата е възникнала, между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител в съсобствеността. Предвид въведеното от ответника правоизключващо възражение за придобивна давност, то негова е тежестта относно установяване твърдяното упражняване фактическа власт върху имота със субективното намерение за неговото своене във въведения период.

От ангажираните по делото доказателства се установява следното:

Видно от представеното удостоверение за наследници от Община В. с изх. № АУ110118ОД/15.11.2023г. М. К. Р., починала на 24.08.2015г. е оставила за свои наследници по 2 закон – Д. С. М. /син/и Е. С. М. /дъщеря/.

С договор за дарение, обективиран в **** М. Р. дарява на сина си – Д. С. ½ ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор ****, находящ се в гр. В., бул.“В. В. “ 79, ет. 1, ведно с ¼ ид част от дворното място.

Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства се установява, че по силата на договор за дарение, обективирано в НА № 84, том XXI, дело № 5321/04.06.1993г. ищцата Е. М. е придобила ½ ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор ****, находящ се в гр. В., бул.“В. В. “ 79, ет. 1, ведно с ¼ ид част от дворното място.

С договор за замяна, обективиран в НА № 194, том IX, рег. 11307, дело № 1685/26.11.2007г. Д. С. е прехвърлил собствеността върху притежаваните от него ½ ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор **** на „И. И С.“ ООД, представлявано от управителя Л. С..

Видно от представения дружествен договор, сключен на 05.08.2011г. в гр. В. между Л. С. и „И. И С.“ ООД е учредено дружество с ограничена отговорност - „В. И.“ ООД, като в капитала му е внесена и непарична вноска от „И. И С.“ ЕООД, а именно ½ ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор **** и ½ ид.ч от изба.

Страните не спорят, а и от представения НА № 152, том I , рег.№ 2662, дело № 151/08.03.2018г. се установява, че ответникът „Д. Р.“ ЕООД е придобил собствеността върху ½ ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор ****, ведно с ½ от прилежащата изба от „В.

И.“ ЕООД.

Във връзка с установяване твърденията за осъществявано владение върху целия имот от ответника, съотв. опровергаването им, по делото са разпитани свидетелите на ответника – И. П. и И. А. /без родство и дела със страните/ и на ищеца- А. А. /без родство и дела със страните/ и Д. Г. /братовчед на ищцата/. Съдът, кредитира показанията на свидетелите относно релевантните за спора факти като обективно изложени, съответни на ангажираните писмени доказателства, поради което и не намира основание за поставяне под съмнение тяхната достоверност.

Св. И. П. твърди, че познава Л. С., като собственик на процесния имот, придобит от него през 2007г., а св. е бил посредник по сделката, работейки тогава като брокер. Другата страна по сделката – Д., заменил своята ид.част от имота за апартамент на ул.Б.“. Сочи, че имотът бил тотална разруха и имал нужда от ремонт. Впоследствие такъв бил извършен, като били ремонтирани стаите, банята, покрива и кухнята. В имотът били настанени работници от 2007г., които работили във фирмата на С.. Преди година – две бил направен голям ремонт, който бил значително по –скъп от първия. Сочи, че към настоящия момент в имота живее жена, която плаща всички разноски вътре. Твърди, че по информация от Л. и Д. знаел, че сестрата на последния не се интересувала от имота по повод на сделката до сега. В имота е виждал само работници. Сочи, че вратата на жилището и тази на двора са винаги заключени. Ключът от 2007г. до преди две-три години държал Иван, работник при С., който настанявал работници. Свидетелят заявява, че е влизал в процесното жилище през 2007г. , а след това през 2020г., като не е сигурен точно за годините.

Св. И. А. сочи, че е работила с Л. С. по повод на имоти във връзка със строителство.

Знае, че компанията му през 2007г. е придобила ½ ид.ч. от втория етаж, който тогава бил в окаяно състояние. След закупуването му той ползвал имота основно за свои работници, на които следвало да осигури квартира. Посещавала е имота през 2008г., когато трябвало да се види какво представлява същия и от тогава не е влизала вътре в него. Достъпът до него бил ограничен. След като го закупил С. направил ремонт и го пригодил за живеене. Когато минавала в близост през последните години, установила, че дограмата на имота е подменена.

Св. А. А. излага, че е посещавал процесния имот преди 7-8 години във връзка с 3 интерес от наемането му. Тогава влязъл в имота на М. – сина на хазяйката. На излизане забелязал, че вратата на процесния имот е отворена, имало мебели и голяма стая с прозорци.

Попитал М. на кого е имота и му било отговорено, че е на негови братовчеди. По – късно влязъл вътре, защото не било заключено. При второто му посещение на жилището, то било затворено, но отключено. Това сочи, да е било след Пандемията, около 2021г. Сочи, че М. е правил ремонти, първо на покрива, защото имало теч по цялата къща. Виждал е работници на покрива два или три пъти. Твърди, че не е преговарял за наема на процесния имот, до който е имало свободен достъп и не се е свързвал с друго лице, а е имал единствено запитване към М..

Св. Д. Г. заявява, че притежава имот в гр. В., ***, като собственик е неговата майка, а той го управлява. На другата част от имота собственик е ответника, в съсобственост с братовчедка му – ищца по делото. Частта на страните вкл. три стаи, баня и тоалет и две тераси. Сочи, че брата на ищцата – Д. се е продал собствените си идеалните части от имота през 2007г. на инвеститора. Когато последният влязъл във владение през 2007г. той имал работници от строежите му, което продължило до 2016г. След 2016г. имотът бил освободен от наемателите, имотът останал отключен. През 2017г. поради извършена кражба свидетелят сменил ключалката на външната порта. Твърди, че ищцата никога не се е дистанцирала от имота и му е казвала, че редовно си заплаща данъците за него. Поддържала контакт с инвеститора, като договорката им била тя да бъде обезщетена от него. Към настоящия момент ПУП на инвеститора не бил приет и се очаквали промени в района.

Твърди, че никога не е имало прекъсване на собствеността й, като тя е посещавала имота си и след продажбата на ид.част от него. Достъп осъществявала чрез свидетеля и той я информирал какво се случва там. Самият той поддържал общите части,а тя му делегирала права да извършва действия и от нейно име. До 2016г. тя е имала достъп до жилището, защото то било отключено. Твърди, че в началото на лятото през 2023г. с него се свързал представител на „И. И С.“ ООД, като му казал, че ще ремонтират имота с намерение да го отдадат под наем и той им направил ключове. Впоследствие имотът бил обявен за продажба без знанието на братовчедка му, за което той уведомил брат й. Разбрал, че ищцата правила опити да се свържи с инвеститора, но не успяла, като не била обезщетена по никакъв начин.