Решение № 137 от 06.04.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. К., 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510101449 по описа за 2021 година

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юрисконсулт Х. А. заявява, че на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК депозира настоящия устнановителен иск. Излага следните обстоятелства, въз основа на които е издадена заповед за изпълнение: Подписан Договор за паричен заем № *** от *** г. между „И." АД като Заемодател и М. Д. М. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Сочи, че основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават от името на доверителя му е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 май 2020 г. между „И." АД и „А." ЕООД, ЕИК ***, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на „А." ЕООД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. „И." АД е упълномощило „А." ЕООД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Към настоящата искова молба прилагат и Уведомление за извършена цесия от името на „И." АД чрез „А." ЕООД, което молят да се връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.

Позовават се на постановените от ВКС, на основание чл. 290 и чл. 291 от ГПК Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на I ТО и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. 12/2009 г. на II ТО, съгласно които ако към исковата молба на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършена цесия, същото уведомление достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД. В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението да бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и в настоящото производство безспорно се 1 установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, молят съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал.

1 от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойно плащане на едно и също задължение. Счита, че длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършената цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. Фактът кога и на кого е връчено уведомлението за 2 прехвърляне на вземането не от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. (Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС постановено по гр.д. № 867/2011 г. и Решение № 173/15.04.2004г. на ВКС постановено по гр.д. № 788/2013г., ТК) Пълномощникът на ищцовото дружество заявява, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 600 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което Заемодателят е изпълнил задължението си. М. Д. М. се е задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 662.70 лв., ведно с договорната лихва на 6 седмични/месечни погасителни вноски, всяка в размер на 110.45 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва). По договора за паричен заем М. Д. М. е извършвал/а плащания в общ размер на 251.00 лв. Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 507.05 лв. За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № *** от *** г. г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 41.11 лв. за периода от 21 юни 2019 г. г. - датата на първата вноска до 18 ноември 2019 г. г. - датата на настъпване на падежа на договора. Сочи, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 18 ноември 2019 г. – последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 54.16 лв. от 19 ноември 2019 г. г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението -19 февруари 2021 г.г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Предвид гореизложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че „А." ЕООД има следните вземания срещу М. Д. М.: 507.05 лв. главница; 41.11 лв. договорна лихва за периода от 21 юни 2019 г. до 18 ноември 2019 г. г.; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 54.16 лв. за периода от 19 ноември 2019 г. г. - датата следваща датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 19 февруари 2021 г. г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по 2 чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира присъждането на разноски. Представят банкова сметка на дружество „А." ЕООД , открита при „Ю." с IBAN: ***. На основание чл. 238. ал. 2 моли съда, в случай че не се яви в първото по делото насрочено открито съдебно заседание, да разгледа делото в тяхно отсъствие. В случай, че ответникът представи списък с разноски по реда на чл. 80 от ГПК по-висок от законоустановения минимум, моли съда да приеме възражение за прекомерност, съответно да редуцира присъдените разноски в полза на ответната страна до законоустановеният минимален размер.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Д., в качеството на пълномощник на ответника, с който заявява, че счита предявените искове за неоснователни и недоказани и като такива моли съда да ги отхвърли изцяло.

Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.

Алтернативно

– счита процесния договор за кредит за нищожен/недействителен поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправност на клаузата, уреждаща размера на дължимата годишно лихва, а също и нищожен и като сключен при неспазване нормите на чл. 11, т.

9, т. 10 и т. 11 от ЗПК, вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК, като мотивите й за това са следните:

Ищецът е основал вземането си на основание договор за цесия сключен с „И." АД като цедент и „А." ЕАД като цесионер.

Не оспорва изложените факти в исковата молба, касаещи сключването на приложения Договор за паричен заем, получаването от страна на ответника на договорената сума, както и поетото задължение от заемателя да върне получената в заем сума.

Оспорва всички останали твърдения в исковата молба и най-вече изложените факти, че ответникът, съгласно чл. 2, т. 6 от договора за заем дължи фиксиран годишен лихвен процент от 35% и съгласно чл. 2, т. 8 на договора, че дължи ГПР на заема - 41.38%, както и твърдението, че ответникът дължи, съгласно чл. 4, ал. 2 на договора за заем неустойка в размер на 301.38 лв.

Счита, че неоснователността на предявените искове в горепосочените им части се предопределя от нищожността им като противоречащи на добрите нрави - чл. 26. ал. 1. предложение III ЗЗД.

Заявява, че с разпоредбата на ал. 1 на чл. 4 от договора за заем е въведено задължение за Заемателя, в срок от три дни от сключването на договора да предостави на Заемодателя едно от следите две обезпечения: две физически лица-поръчители или банкова гаранция. Според чл. 4 ал. 2 от договора, неизпълнението на това задължение има за последица дължимост на неустойка в размер на 301.38 лв. По този начин се цели да се създаде автоматично със сключването на договора, предпоставка за начисляване на неустойката предвидена в чл. 4, ал. 2.

Съображенията й за нищожност на горепосочената неустоечна клауза е следното: според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на 3 задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Смисълът и правите последици на чл. 4 от договора обаче са съвсем други. Според тази разпоредба, неустойката е дължима не при забава в плащането на дължимите вноски, а при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя, чрез осигуряване на поръчител или банкова гаранция. Следователно, дори и да не допусне забава в плащането на всяка от 6-те месечни вноски по чл. 2 от договора, заемополучателят дължи неустойка, ако не предостави посоченото обезпечение в тридневен срок след сключването на договора. От друга страна, начина по който е уредено в чл. 4, ал. 1, задължението на заемополучателя особено това отнасящо се до осигуряване на поръчител, може да обоснове извод, че изпълнението му е обективно невъзможно за заемополучателя. Това задължение не е определено от кредитора, като предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения тридневен срок информация.

Предвид изложеното моли съда да приеме, че клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД /Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/.

Заявява, че клаузата в чл. 4 от Договора, с който е уговорена неустойка в размер на 301.38 лв. е нищожна и поради противоречие и заобикаляне на закона - чл. 26, ал. 1. предложение I и II ЗЗД. Неустойката е включена като падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга – същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението. В процесния договор, още със сключването му е предвидено неустойката по чл.

4 да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.

Посоченият в размер на разходите по кредита за потребителя в чл. 2 т.

8 като ГПР от 41.38%, нараства допълнително с размера на неустойката по чл.

4 от договора. По този начин се заобикаля ограничението в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ при определяне ГПР, който не може да надвишава пет пъти законната лихва, т.е. 50%, а неустойката представлява повече от 50% от заетата сума. Тази клауза е в пряко противоречие и с разпоредбата на чл. 33, ал.1 ЗПК, която повелява, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху платената в срок сума за времето на забавата, а по ал. 2 - само на законната лихва. Клаузата в чл. 4 от Договора, с който е уговорена неустойка в размер на 301.38 лв. е и неравноправна.От договора за паричен заем не става ясно в годишния процент на разходите по процесния Договор какво е включено и как е формиран той. В договора за кредит единствено е посочено, че ГПР възлизал на 41.38%.

Счита, че процесният договор за паричен заем по свята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл.

9 от Закона за потребителския кредит. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

4

Правната норма на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 9 договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Нормата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД определя за нищожни договорите, които противоречат на закона.