Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3190 от 20.10.2025, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Административно дело 819/2025
Вид
Определение № 3190
Подписан
20.10.2025
Състав
Габриела Христова-Декова

Цитирани разпоредби

  • чл.166, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.60 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.215 · Закон за устройство на територията
  • чл.217 · Закон за устройство на територията
  • чл.225а · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3190

Плевен, 20.10.2025 г.

Административният съд - Плевен - VII състав, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА-ДЕКОВА като разгледа докладваното от съдията Габриела Христова-Декова административно дело № 819/2025 г. на Административен съд - Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 във вр. с чл.225а от ЗУТ.

Административното дело е образувано по жалба на Р. Р. Ф. с [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], подадена против Заповед № РД-12-497/26.09.2025г. на Зам.-кмета по „Териториално развитие“ на община Плевен. С оспорения акт е наредено премахването от жалбоподателя на незаконни строежи – Жилищна сграда, Постройка и Баня с тоалетна, намиращи се в [населено място], ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], изпълнени без необходимите строителни книжа, като е определен 60-дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволното й изпълнение.

В жалбата е направено и особено искане за спиране изпълнението на оспорения акт до влизане в сила на заповедта с доводи, че допускането на предварително изпълнение ще остави оспорващия и четирите му деца на улицата през зимата.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и съобрази приложимите законови разпоредби, намира искането за процесуално недопустимо.

Съгласно чл.166, ал.1 от АПК, оспорването спира изпълнението на административния акт. Законодателят е допуснал две изключения от този принцип – в хипотезите когато органът, издател на акта, с разпореждане допусне предварителното му изпълнение, или когато по силата на законова норма е допуснато предварително изпълнение на акта.

В чл.217 от ЗУТ изрично са регламентирани актовете по устройство на територията, чието изпълнение не се спира от подадена срещу тях жалба, като заповедите по чл.225а от ЗУТ за премахване на незаконни строежи (каквато е процесната) не са сред тях.

В случая е приложима хипотезата на чл.166, ал.1 от АПК и оспорването е спряло изпълнението на оспорената заповед. Ето защо при нормативно установеното суспензивно действие на подадената жалба, оспорващият няма правен интерес да иска спиране на изпълнението от съда с нарочен съдебен акт. На спиране от съда подлежи акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона или с разпореждане на самия орган. В случая нито ЗУТ допуска предварителното изпълнение на заповед за премахване на незаконни строежи, нито в оспорената заповед има разпореждане за предварителното й изпълнение, съгласно изискванията на чл.60 от АПК. Само при изрично съдържащо се в заповедта разпореждане за допускане на предварително изпълнение може да се иска спирането на изпълнението й от компетентния съд. Нещо повече – в акта изрично е даден 60-дневен срок за доброволно изпълнение от влизане в сила на заповедта.

В случая е приложимо общото процесуално правило по чл.166, ал.1 от АПК, предвиждащо суспензивно действие на оспорването срещу административен акт като вид негово обезпечение. Подадената от Р. Р. Ф. до Административен съд Плевен жалба срещу заповедта е спряла изпълнението на административния акт съгласно общата разпоредба на чл.166, ал.1 от АПК. Спирането е настъпило по силата на закона и ще важи до приключване на делото, поради което искането за спиране, в този случай, е недопустимо и поради липса на предмет.

По изложените съображения искането на Р. Ф. за спиране изпълнението на оспорената заповед следва да се остави без разглеждане като недопустимо поради липса на правен интерес и като лишено от годен предмет.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане искането на Р. Р. Ф. за спиране на изпълнението на Заповед № РД-12-497/26.09.2025г. на Зам. кмет по „Териториално развитие“ на община Плевен.

Определението подлежи на обжалване чрез Административен съд Плевен пред Върховния административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Съдия: