Решение № 337 от 21.03.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Плевен, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20234430105202 по описа за 2023 година

Обективно евентуално съединени искове с правно обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД, съединен при евентуалност с искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.21, ал.1 от ЗПК, и обективно кумулативно съединен иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД с цена на иска 50,00 лв. и иск с правно основание 26, ал.1, предложение трето, вр.чл.138 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от А.

А. М., ЕГН**********, *** против ***, ***, със седалище и адрес на управление: *** и ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, в която се твърди, че ищцата в качеството й на кредитополучател и „***“ АД, в качеството си на кредитодател, е сключен Договор за паричен заем № *** от 12.12.2022 година. По силата на този договор, последният е следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 800 лева на ищцата, а ищцата е следвало да възстанови кредита, ведно с възнаградителна лихва. Съгласно чл.

2 от договора, годишен лихвен процент по заема е 40% /четиридесет процента/, а годишният процент на разходите е 49.03% /четиридесет и девет цяло и три процента/. Уговореният срок на договора е 5 /пет/ месеца. Твърди, че във връзка с Договор за паричен заем № *** от 12.12.2022 година и на 1 основание чл. 4 от последния, ищцата сключва и договор за гаранция с "***, с ЕИК ***, с цел обезпечение на вече подписания договор за потребителски кредит. С договора за гаранция се уговаря, че ищцата дължи възнаграждение на втория ответник „***“ ЕООД, с ЕИК *** за това, че става гарант по кредитното правоотношение. Същото възнаграждение се заплаща директно по сметките на „***“ АД, с ЕИК *** ежемесечно, заедно с първоначално уговорената погасителната вноска по кредита. Твърди, че в въпреки тези факти, касаещи договорът за гаранция, ответникът „***“ АД, с ЕИК *** не е отразил това обстоятелство в годишния процент на разходите и не е включил този разход в годишния процент на разходите, въпреки че е трябвало. Твърди, че ищцата е заплатила доброволно и извънсъдебно заема. Твърди, че ежемесечно и кумулативно с месечната си вноска е плащала такса „гарант“, въпреки че такава не е предвидена в основания договор. Счита, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като Заемодателя е изискал и е събрал от доверителката ми лихви, такси и комисионни, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Също така и въпреки, че в договора е посочен лихвен процент и годишен процент на разходите, ответникът не е пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР, което е противоречие с чл. 19 от ЗПК.

Счита, че в договора не са включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът ***“ АД, с ЕИК *** няма право да формира ГПР в размер на 49.03% /четиридесет и девет цяло и три процента/. Твърди, че това е така, защото освен възнаградителната лихва, следва като разход по заема да се включи и възнаграждението за гаранта. Поради некоректно посочения размер на годишния процент на разходите е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и съответно клаузата от всеки от договорите, касаеща годишния процент на разходите, следва да бъде обявена за нищожна на основание алинея 5 от същия член. В тази връзка счита, че това нарушение има за правна последица недействителност на договора за заем и дължимост единствено на чистата стойност по кредита, в съответствие на разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Смята, че ако сумата за възнаграждение на гаранта по договора за кредит е била включена в годишния процент на разходите по правоотношението, то същия би бил многократно над допустимия максимум по закон. Невключването на 2 възнаграждението на гаранта в разходите по заема цели единствено въвеждане в заблуждение на доверителката ми относно стойността на разходите, които трябва да направи по обслужването на кредита. Излага съображения, че предвидената сума в договора за поръчителство е скрит разход по заема и като такъв е следвало да бъде включен в годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Счита, че това е така, защото годишният процент на разходите по кредита включва в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. Твърди, че това се подкрепя и от факта, че съгласно чл. 4 от Договора за паричен заем, ищцата е следвало да предостави в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на договора, обезпечение, което да бъде - две физически лица- поръчители, банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита или одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки, като въпросният гарант по всички договори винаги е "***" ЕООД, с ЕИК ***, като същевременно договорът за гаранция, се сключва непосредствено след подписване на основания договор. Същевременно в договора за гаранция се предвижда възнаграждение, а това възнаграждение се дължи пропорционално на възнаградителната лихва и погасителните вноски по основания договор.

Твърди, че поставените от ответника в чл. 4 от процесния договор условия практически са невъзможни за изпълнение, освен последното, посочено в т. 3 от цитирания член, а именно предоставя на поръчителство от одобрено от ответника дружество - гарант. Съгласно разпоредбата на чл 4, ищцата е трябвало да обезпечи заема с 1/ двама поръчители, с осигурителен доход над 1000 лева, които също така да работят на безсрочен трудов договора, да не са кредитополучатели по друг договор за паричен заем, да нямат неплатени осигуровки за последните 2/две/ години, да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат, кредитните им истории в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“, алтернативно 2/ да предостави банкова гаранция в размер, който е равен на заема. Счита, че тъй като е невъзможно да се изпълнят първите две опции за потребителя като единствен вариант остава само сключване на договор с дружество-гарант, което е предварително одобрено от ответника в настоящото производство. В тази връзка, счита че това е опит за заобикаляне 3 на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща гаранцията се нарушава изискването ГПР да не бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. По този начин, чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Твърди, че този факт се потвърждава и от приложената справка от Търговския регистър, видно от която едноличен собственик на капитала на - „***“ ЕООД, с ЕИК *** е ***“ АД, с ЕИК ***, като печалбата на първото дружество за извършваната от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала ***“ АД, с ЕИК ***. Твърди, че с цел заблуда на потребителя никъде в основания договор за заем не се посочва, че исканото поръчителство се предоставя от свързано лице на ***“ АД, с ЕИК ***, и че това поръчителство ще бъде възмездно. Твърди, че основната причина за сключването на акцесорния договор е, чрез нелоялна търговска практика, да се направи опит за заобикаляне ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и да се постигне свръхпечалба за ответниците, което от своя страна води и до недействителност на договора за кредит. Твърди, че завишаването на разходите по заема без да е изрично посочено такова, представлява и нелоялна търговска практика. Излага съображения, че разпоредбата на чл. 68г от ЗЗП дава легалната дефиницията на нелоялната търговска практика, която счита, че се използва в настоящия случай, с цел свръхпечалба на Кредитора.

Такава практика от страна на търговец към потребител се извършва ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Член 68д от същия закон гласи, че заблуждаваща е такава търговска практика, при която се съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Така в процесния договор за потребителски кредит, е уговорено размерът на оскъпяването по кредита да е в един размер, а в действителност е друг, като по този начин се е целяло 4 неоснователно обогатяване. Посочва, че съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 преди сключването на договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.

Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27 03.

2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС. В продължение на изложеното, клауза, която предвижда, че следва да се предостави поръчител след подписване на основания договор е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията, в случай че е уговорено възмездно поръчителство. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като обезпечението вместо да облекчи условията по договора и да спомогне редовното обслужване на заема, води до нарастване на дълга и вероятността от просрочие по последния. Тоест с такива нелоялни търговски практики се създава предпоставка за свърхзадлъжнялост на длъжника. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска 5 обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит /в тази връзка са и решения по дела С-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson/. Счита, че поради изложено поръчителството в настоящия случай е предварително предвиден разход по заема и следва да бъде калкулирано в годишния процент на разходите по заема.Развива съображения, че Договорът за поръчителство е с акцесорен характер, поради което може да съществува валидно само при действителен главен дълг. С оглед гореизложените съображения, касаещи нищожността на кредитната сделка и твърдението, че последната не е произвела правен ефект, смята, че и уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник „***" ЕООД, с ЕИК *** за учредяване от негова страна на лично обезпечение също е нищожна. Счита, че конкретният договор обаче е недействителен и на самостоятелно основание.