Решение № 7225 от 27.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7225 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20241100511161 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 12525/25.06.2024 г. по гр.д. № 5649/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 55-и състав, по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че В. Н. Х., ЕГН **********, с адрес гр. ****, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 50035/2023 г. по описа на СРС, 55 състав, а именно: сумата от 49.92 лева за извършено дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. - 30.04.2022 г. за топлоснабден имот – апартамент № 2, находящ се в гр. ****, абонатен номер 33989, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 08.09.2023г., до окончателното изплащане, и сумата от 0.14 лева лихва за забава върху главница за топлинна енергия за периода 16.10.2022 г. – 16.11.2022 г., като е отхвърлен искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. – 22.08.2023 г. в размер на 11.34 лева.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение в частта, с която исковете на „Топлофикация София“ ЕАД са уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника В. Н. Х.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението. Сочи се, че вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза не е посочило с категоричност откъде 1 произтича разликата в касовия бон от 0,14 лева, предмет на една от исковите претенции. Поддържа се, че сумата по сделката е платена и в последващи касови бонове не фигурира като дължима. Сочи се, че ответникът е бил лишен от възможност да избере кое дружество да извършва услугата дялово разпределение в сградата, респ. да се откаже от неговите услуги. Изразено е недоволство от формулата, по която се извършват изчисленията относно количеството доставена топлинна енергия, като се сочи, че същата е неразбираема. Развити са съображения, че заключението по приетата съдебнотехническа експертиза е пристрастно. В тази връзка се сочи, че не може да се приеме, че е налице отоплителен уред щранг-лира, тъй като отоплителната част от тялото – лирата, липсва, както и се изтъква, че методиката за определяне на разхода на топлинна енергия от лирата е изкривена, като не съответства на реално отделената енергия. Изложени са доводи, че не се установява основанието да се претендира такса за дялово разпределение за всеки месец, тъй като от доказателствата по делото става ясно, че ФДР извършва отчет веднъж годишно. Поддържа се, че доколкото ищецът има лиценз да извършва услугата дялово разпределение, респ. не му се налага да сключва договор с дружество, което предоставя такава услуга, то той няма основание да претендира отделно такса за извършването й от потребителите на топлинна енергия. Формулирано е оплакване, че неправилно първоинстанционният съд се е произнесъл по възражението за изтекла погасителна давност. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, с който същата се оспорва като неоснователна и се иска потвърждаване на решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Директ“ ЕООД не взема становище по жалбата.

В отхвърлителната му част решението не е било обжалвано и следователно е влязло в сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

2

За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: по иска за главница за цена на услугата дялово разпределение: наличието на предоставена услуга за дялово разпределение, нейната стойност за процесния период, както и основанието, на което вземането е възникнало за ищеца, а по иска за мораторна лихва: дължимостта на главницата, върху която е начислена лихвата (в което се включва наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през съответния период на начисляване на главницата, както и че количеството на доставена топлинна енергия и нейната стойност съответстват на размера на главницата по общата фактура), изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР на основание чл. 150 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. С оглед изложеното, собственикът на имот, попадащ в сграда в режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.

С оглед становището, изразено в отговора на исковата молба, правилно в първоинстанционното производство е отделено като безспорно между страните обстоятелството, че през процесния период ответникът е собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. ****. Предвид това се установява наличието на облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди от топлофикационното дружество, за което ответникът в качеството си на потребител дължи цената на доставената топлинна енергия.

Въззивната инстанция кредитира приетото от първоинстанционния съд експертно заключение по съдебно-техническата експертиза по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, като намира, че оплакването на въззивника за пристрастност на вещото лице е бланкетно и немотивирано.

От него се установява, че сградата, в която се намира топлснабденият имот, е с непрекъснато топлоснабдяване за процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., като „Топлофикация София“ ЕАД ежемесечно е извършвало отчети на общ топломер, който е от търговски тип и е преминавал метрологичен контрол, както и са отчислявани технологични разходи за сметка на топлофикационното дружество, съгласно действащата методика.

Дяловото разпределение, извършено от фирма „Директ“ ЕООД за сградата в режим на етажна собственост и процесния имот е в съответствие с 3 методиката, проверените от вещото лице документи и данни от уреди за сградата и имота. Общата сума за топлинна енергия, начислена от „Топлофикация София“ ЕАД във фактури за абоната през процесния период, изготвени по прогнозни данни за потребление, е 459,60 лв., от която 345,88 лв.

- за отопление на имот и сградна инсталация общо, и 113,72 лв. - за битово горещо водоснабдяване. Извършените измервания в абонатната станция, начисления по фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия за имота на В. Н. Х., с абонатен № 33989, са в съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяване и актуални цени на топлинна енергия за процесния период.

От приетото експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът също кредитира по реда на чл. 202 ГПК, се установява, че за процесния период са издадени изравнителни сметки, съгласно които подлежи на доплащане сума в общ размер на 70,53 лв. Вещото лице е посочило, че сумата за топлинна енергия, потребена през процесния период /01.05.2021 г. – 30.04.2022 г./, възлиза в общ размер на 530,09 лв., от които – 459,56 лв., начислена по прогнозни данни, и 70,53 лв. – за доплащане съгласно изравнителните сметки, като цялата дължима сума е била заплатена. От заключението се установява, че лихвата върху изравнителна сметка за доплащане на сума в размер на 31,89 лв. по фактура № 1022563563/01.09.2022 г. за отоплителен период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. с падеж на плащане 16.10.2022 г. е в общ размер на 0,29 лв. Вещото лице е посочило, а и се установява от представен от ответника касов бон, че по посочената фактура на 16.11.2022 г. е платена сума в общ размер на 32,18 лв., от които 31,89 лв. – за главница за потребена топлинна енергия, и 0,15 лв. – лихва върху дължимата сума. В тази връзка неоснователно се явява оплакването на въззивника, че е налице разминаване в платежните документи, приети по делото, със заключението на вещото лице. В съдържанието на коментирания касов бон ясно е посочено каква сума е платена и е уточнено какви задължения са погасени с нея, като същата информация е отразена в експертното заключение.

Въззивният съд намира, че от заключението по приетата СТЕ по категоричен начин се установява количеството и стойността на потребената топлинна енергия в топлоснабдения имот през процесния период, с оглед което се налага извод, че е възникнало задължение на ответника за заплащането на стойността на потребената топлинната енергия. Следва да се отбележи също така, че по делото се установява, че дължимите суми за потребената през процесния период топлинна енергия са изцяло заплатени от ответника, което съдът цени като извънсъдебно признание за дължимостта им в начисления от ищеца размер. Предвид това наведените от ответника оплаквания относно начина на изчисление на доставената топлинна енергия се явяват неоснователни, доколкото с плащането на сумите по фактурите и изравнителните сметки за процесния период ответникът е изразил съгласието си с обективираните в тях стойности. На следващо място, вещото лице ясно е посочило по какви формули са изчислени сумите, предвид което доводът на ответника относно наличието на неяснота на методиката на изчисление на 4 доставената топлинна енергия също се явява неоснователен. С оглед изложеното се налага извод, че е налице първата предпоставка по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а именно – наличието на задължение за плащане на главница за потребена топлинна енергия в размер на 31,89 лв., съгласно изравнителна сметка.

По делото се установи и следващата предпоставка за уважаване на иска – изпадането на ответника в забава за заплащане на посочената сума. Установи се, че падежът за плащането й е настъпил на 16.10.2022 г., а плащането е извършено на 16.11.2022 г. За периода на забава размерът на лихвата е на стойност 0,29 лв., от които ответникът е заплатил 0,15 лв. Следователно остава дължим претендираният от ищеца остатък от 0,14 лв.

На следващо място, от приетия по делото протокол за решенията на общото събрание на етажните собственици в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният топлоснабден имот, се установява, че през 2002 г. етажните собственици са избрали за изпълнител на услугата дялово разпределение в сградата „Техем Сървисис“ ЕООД. На 03.06.2020 г. изпълнението на услугата е възложено на третото лице – помагач „Директ“ ЕООД по силата на договор, сключен по реда на чл. 139в ЗЕ. Тук е мястото да се отбележи, че решението кое да бъде лицето, което да извършва услугата по дялово разпределение в сграда-етажна собственост, се взема от общото събрание на етажната собственост. Предвид това ответникът разполага с възможност да изрази предпочитанието си относно конкретното дружество, което да предостави услугата, именно чрез участие в общото събрание. Извън това ответникът в качеството му на собственик на обект в етажната собственост самостоятелно не може да избере конкретното дружество и съответно не може да се откаже от услугите на избраното от ОС на ЕС такова.