Определение № 363 от 19.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 363 гр. Пловдив, 19.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

ЧЛ.ве:

К. Ст. Пенчева

Т. Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от К. Ст. Пенчева Въззивно частно търговско дело № 20235001000567 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

С определение №136/04.07.2023г., постановено по т.д. №49/2023г. по описа на Окръжен съд Х., е спряно изпълнението по изп.д. №***/2023 г. по описа на ЧСИ Н.К. до приключване с влязло в сила решение на т.д.

№49/2023г. по описа на ОС Х..

В срок е постъпила частна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „Л.“ АД гр. С.. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила. Изразено е несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките по чл.420 от ГПК, като са изложени подробно доводи. Иска се отмяна на обжалваното определение.

В постъпилия отговор от насрещните страни - ЕТ „К. 18-К. Б.“, К. Д. Б. и В. К. Б., е изразено становище за неоснователност на подадената частна жалба. Заявено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.

Пловдивският апелативен съд, след като провери данните по делото във връзка със становищата на страните и прецени обстоятелствата по делото, намира за установено следното:

1

Обжалваното определение е недопустимо, като проверката допустимост се дължи и служебно, по следните съображения: за

Производството по т.д. №49/2023г. по описа на Окръжен съд Х. е образувано по предявен от „Л.“ АД иск с правно основание чл.422 от ГПК против ЕТ „К. 18-К. Б.“, К. Д. Б. и В. К. Б.. Иска се да се признае за установено съществуването на вземане, за което, по реда на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с инкорпорирано разпореждане за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №202/2023г. по описа на районен съд Х..

Данните по делото – конкретно данните, съдържащи се в заповедното производство - ч.гр.д. №202/2023г. по описа на районен съд Х., сочат, че ответниците ЕТ „К. 18-К. Б.“, К. Д. Б. и В. К. Б. са упражнили правото си по чл.420 ал.2 от ГПК в рамките на заповедното производство, като са поискали спиране на принудителното изпълнение по изп.д. №***/2023г. на ЧСИ с рег.

№*** по РКЧСИ, с район на действие ОС Х.. С определение №597/06.04.2023г., постановено по ч.гр.д. №202/2023г., искането за спиране на принудителното изпълнение е оставено без уважение. С определение №642/14.06.2023г., постановено по в.ч.гр.д. №373/2023г. по описа на окръжен съд Х., частната жалба, подадена от ЕТ „К. 18-К. Б.“, К. Д. Б. и В. К. Б. срещу определение №597/06.04.2023г., постановено по ч.гр.д. №202/2023г., е оставена без уважение. Въззивното определение е влязло в законна сила.

Регламентираната в чл.420 ал.1 – ал.5 от ГПК възможност за спиране на принудителното изпълнение /образувано по изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение, съдържаща и разпореждане за незабавно изпълнение/ е способ за защита на длъжника, чрез който, без да се предрешава същинският материалноправен спор относно съществуването на вземането, да се предотврати усложняване на правоотношенията в случай че изпълняемото право бъде отречено. В този смисъл спиране на изпълнението при хипотезата на чл.420 от ГПК не притежава правните белези на „обезпечение“ по смисъла на чл.389 и сл. от ГПК, поради което и липсва процесуална възможност за „повторно“ упражняване на това право.

Разпоредбата на чл.420 ал.2 от ГПК рагламентира възможността за упражняване на това право в рамките на заповедното производство. Тази възможност бе единствената преди ЗИД ГПК, обн. ДВ бр.100/2019г. С 2 посоченото изменение е въведена ал.5, която гласи: Когато е образувано исково производство, компетентен да се произнесе по искането за спиране на изпълнението е съдът, пред който е предявен искът по чл.422, ал.1.

Цитираната разпоредба регламентира само компетентността за произнасяне по искането за спиране на принудителното изпълнение, с оглед етапа на развитие на производството и доколкото исковото производство по чл.422 от ГПК е продължение на заповедното. Но разпоредбата на чл.420 ал.5 от ГПК не създава допълнителна или самостоятелна възможност за упражняване правото на спиране на принудителното изпълнение при вече упражнено такова в рамките на заповедното производство. Целта на законодателя е това право да може да бъде упражнено и в един по-късен етап от производството, но не и повторното му упражняване, ако то вече е упражнено в рамките на заповедното производство. Противното би означавало извънфункционална ревизия на акта, постановен в заповедното производство по искане за спиране по чл.420 ал.2 от ГПК. /Аргумент в тази насока е и един от предложените варианти на текста при гласуване на законопроекта „ал.8 - При образувано исково производство, искане за спиране на изпълнението по ал.3, може да се прави извън срока по ал.2 /който е 3-дневен пред заповедния съд/, в който случай компетентен да се произнесе е исковият съд“./. Следва да се посочи и че съгласно мотивите към законопроекта за ИДГПК „целта на Законопроекта е да търси балансиран подход между интересите на длъжниците и кредиторите с цел икономичен, бърз и ефективен съдебен процес, който да осигури максимална защита на всяка от страните“. Да се приеме, че неуспешно упражнено право на искане за спиране на принудителното изпълнение пред заповедния съд може да се упражни повторно в исковото производство, означава противоречие с тези цели. Ето защо искането за спиране на принудителното изпълнение в рамките на исковото производство е недопустимо упражнено, при което и постановеният по такова искане съдебен акт се явява недопустим. /Предвид казаното не следва да се коментира неправилното спиране на цялото изпълнително производство по изп.д. №***/2023г. по описа на ЧСИ Н.К., доколкото по делото са налице данни, че същото е водено не само по изпълнителното основание – изпълнителен лист по ч.гр.д. №202/2023г. на РС Х., но и по присъединени изпълнителни основания./

Ето защо и доколкото въпросът за допустимостта е с приоритетно 3 значение пред въпроса за основателността, искането за спиране на принудителното изпълнение, упражнено в рамките на исковото производство по чл.422 от ГПК, при вече неуспешно упражнено такова в рамките на заповедното производство, се явява недопустимо. Това налага обезсилване на постановеното по това искане определение.

/Що се отнася до искането за разноски, съдържащо се в отговора на частната жалба, следва да се посочи, че същите следва да бъдат съобразени от исковия съд при разпределяне отговорността за разноските съобразно крайния изход от спора./

Настоящето определение не подлежи на обжалване, тъй като определението, постановено по реда на чл.420, ал.5 от ГПК, не се обхваща от разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК /не е преграждащо, доколкото спирането по реда на чл.420 от ГПК е само етап от заповедното/исковото производство и не оказва влияние върху развитието на основното производство; същото е с привременен характер и с него не се дава разрешение по същество по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство с обособен предмет/.

Водим от горното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение №136/04.07.2023г., постановено по т.д.

№49/2023г. по описа на Окръжен съд Х., с което е спряно изпълнението по изп.д. №***/2023г. по описа на ЧСИ Н.К. до приключване с влязло в сила решение на т.д. №49/2023г. по описа на ОС Х..

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ЕТ „К. 18-К. Б.“, К. Д. Б. и В. К. Б. за спиране на изпълнението по изп.д. №***/2023г. по описа на ЧСИ Н.К. и ПРЕКРАТЯВА производството по същото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5