Определение № 1881 от 23.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1881 гр. Бургас, 23.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Гр. Стоянов

Членове:

Галя В. Белева

Пламена К. Г. Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Г. Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501263 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 ГПК вр. чл.248,ал.3 ГПК и е образувано по частна въззивна жалба с вх.рег. № 3225/27.05.2025г. на РСАйтос, предявена от „Креди Йес“ ООД с ЕИК: 200688545 ,представлявано от Владислав Михайлов Инджов, чрез пълномощник адв.Николинка Шереметова със съдебен адрес: гр.Хасково, бул.“България“№196, срещу Определение № 286/28.04.2025г. по гр.д.№ 883/2024г. по описа на РС-Айтос, с което определение е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК за изменение размера на разноските,които „Креди Йес“ ООД е осъдено да заплати на ищеца Д. Й. Д. в размер на 1145,30 лева. Сочи се, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение е несъответен и несъобразен с материалния интерес по делото, не са отчетени правилно фактически реално осъществената по делото правна помощ, липсата на фактическа и правна сложност на делото, срочното му разглеждане пред първоинстанционния съд без участие на процесуални представители на страните, както и възприетата в съдебната практика теза, че този вид съдебни производства не следва да се превръщат в източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата, като следва да се съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК.Освен това при присъждане на разноски не била съобразена и актуалната съдебна практика на СЕС,като при постановяване на обжалваното определение съдът не разгледал и не взел предвид изложените аргументи в молбата по чл.248 ГПК.Моли постановяване на определение, с което се отмени обжалваното определение и се измени размера на разноските за адвокатско възнаграждение , присъдени с постановеното по делото решение.

Постъпило е писмено становище с вх.рег.№ 4198/08.07.2025г. на РСАйтос, предявено от адв. Димитър Гърков, вписан в АК-Ловеч, служебен 1 адрес: гр, Троян, ул. Захари Стоянов, ет. 4, офис №30, пълномощник на Д. Й.

Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ** ул. *** № *, в който заявява твърдения за неоснователност на частната жалба,за което излага подробни аргументи и доводи.Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Частната жалба е допустима като предявена в законовоустановения срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл.248,ал.3 ГПК и с платена по сметка на БОС държавна такса.

Разгледана по същество, настоящият съдебен състав на въззивния съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 39/14.02.2025г. по гр.д.№ 883/2024г. по описа на РС-Айтос съдът е намерил за основателен иска на Д. Д. за прогласяване нищожност на сключен между него и ответника „Креди Йес“ ООД договор за паричен заем и на основание чл. 55,ал.1 ЗЗД е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1473,12 лева като платена при изначална липса на основание.

Присъдил е разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение от 114530 в полза на адв. Димитър Гърков/пълномощник на ищеца/ за осъществено от последния процесуално представителство по чл.38 ЗА .

С молба по чл.248 ГПК ответникът „ Креди Йес“ ООД е поискал изменение на решението в частта за разноските по съображения, изтъкнати и в частната жалба, сочейки, че делото не е с фактическа и правна сложност, приключило е с едно съдебно заседание ,на което процесуалният представител на ищеца не е присъствал.

С обжалваното Определение № 286/28.04.2025г. по гр.д.№ 883/2024г. по описа на РС-Айтос съдът е оставил молбата по чл.248 ГПК без уважение, като е счел, че адв.възнаграждение е присъдено в рамките на законовия минимум.

Разгледана по същество, настоящият съдебен състав на въззивния съд намира частната жалба за основателна по следните съображения:

С Решение от 25.01.2024г. по дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна,адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед 2 на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Цитираното решение на СЕС има задължителен характер за националните съдилища. В случая съдът намира, че приетата от съсловна организация наредба, която определя минимални адвокатски възнаграждения, ограничава конкуренцията и нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, в който смисъл е и Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 Съдът на ЕС. Поради това, съдът е длъжен да откаже нейното приложение. Тоест, същата няма задължителен и обвързващ характер за съда.

В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост.В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските,които спечелилата делото страна действително е понесла.Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.”

Приетото в обжалваното определение на РС-Айтос по този въпрос противоречи на решение С-438/22 г. на СЕС.В определение № 1001 от 06.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 553 от 2024 г. на ВКС, ГК, III г.о. и определение № 28 от 21.01.2022 г. по ч.т.д.№ 2347 от 2021 г. на ВКС, ТК, II т.о., както и на 3 определение 1183 от 14.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 2605 от 2023 г. на ВКС, ГК, III г.о. и определение № 327 от 16.07.2018 г. по ч.т.д.№ 750 от 2018 г. на ВКС, ТК, II т.о., се приема, че при произнасяне по искане по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, българският съд не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения.

При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът следва да вземе предвид не само величината на защитавания интерес /цената на иска/, но и обема и сложността на извършената дейност от адвоката, както и дали тази дейност изисква висока компетентност и знания с оглед фактическата и правна сложност на конкретното дело. Посочените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение.За пълнота следва да се посочи, че според най-актуалната практика на ВКС по приложението на Решение от 25.01.2024г. по дело № C438/2022г. на Съда на ЕС (Определение № 343/15.02.2024г. по т. д. № 1990/2023г. и Определение № 50015/16.02.2024г. по т. д. № 1908/2022г. на ТО на ВКС) се присъждат адвокатски възнаграждения от по 100-150лв. при обжалваем интерес от 9000лв.

По изложените съображения и конкретно отчитайки фактическата и правна сложност на делото,която не е висока; наложената съдебна практика по спора, разгледан от РС-Айтос; обстоятелството, че делото е приключило само с едно съдебно заседание, на което страните и процесуалните им представители не са се явили; сравнително ниският материален интерес1473,12 лева , близо до който е размера на определеното адвокатско възнаграждение от 1145,30 лева,настоящият въззивен съд намира, че адвокатско възнаграждение в размера от 800 лева е справедливо и обосновано адвокатско възнаграждение.

С оглед на това постановеното от районния съд определение следва да се отмени и се постанови ново такова, с което на основание чл.248 ГПК се измени размера на присъденото с Решение № 39/14.02.2025г. по гр.д.№ 883/2024г. на РС-Айтос адвокатско възнаграждение на адвокат Д. Г. от 1145,30 лева на 800 лева.

Мотивиран от изложеното БОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 286/28.04.2025г. по гр.д.№ 883/2024г. по описа на РС-Айтос, с което определение е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК за изменение размера на разноските съгласно Решение № 39/14.02.2025г. по гр.д.№ 883/2024г. на РС-Айтос, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 39/14.02.2025г. по гр.д.№ 883/2024г. на РС-Айтос в 4 частта за разноските, като намалява на основание чл.78,ал.5 ГПК присъдените в полза на адвокат Димитър Гърков, вписан в АК-Ловеч, служебен адрес: гр, Троян, ул. Захари Стоянов, ет. 4, офис №30, пълномощник на Д. Й. Д., ЕГН **********, разноски за адвокатско възнаграждение от 1145,30 лева на 800 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5