Решение № 11139 от 11.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11139 гр. София, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20241110137654 по описа за 2024 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване следните осъдителни искове : чл.233,ал.1,изр.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

Ищецът „Райд Шеър България“ ЕАД твърди, че на 13.5.2020г., сключили с ответната страна договор за наем на превозни средства и предоставяне на услужи, съставляващ „договор от разстояние“ по смисъла на чл.45 ЗЗП,. Ищецът твърди, че оперира под търговското наименование Спарк, като се твърди, че ответницата И. Р. С. се е регистрирала в мобилно приложение https://spark.bg, като при регистрацията си сочи, че потребителите сключват по електронен път договор за наем на електрическо превозно средство, като се съгласява с ОУ. Твърди, че подписването на договора се извършва чрез маркиране на обозначено поле за изявяване на обвързващо съгласие, като при регистрация, потребителят въвежда данни за самоличност, контакт, копие от СУМПС, като заплащането на услугите се извършва с банкова карта. Сочи се, че всяко превозно средство има GPS система за дистанционно наблюдение. При стартиране на сесия чрез потребителско име и парола, се сочи, че по непротиворечив начин може да се установи кой потребител е стартирал управлението на ППС, за какъв период. Ищецът твърди, че ППС, които отдава под наем, са собственост на различни търговски дружества, които се ползват от него по договори за лизинг. Ищецът сочи, че регистрацията на ответната страна е извършена на 13.5.2020г., с което е сключен договор за наем и е заявено съгласие с ОУ. Твърди се, че на 12.3.2022г. в 19,52 часа ответницата е резервирала чрез мобилно приложение л.а. Хюндай Кона с рег. № *, предоставен за ползване на ищеца от „Уникредит Лизинг“ ЕАД, като в 20,04 часа е стартирала управлението на л.а. Сочи се, че времето и посоката на движение на л.а. са установени от системата за електронно наблюдение. Твърди се, че по време на сесията ответницата е катастрофирала, за което не е подала сигнал до МВР, нито е уведомила 1 наемодателя, като пътуването е завършено в 22,11 часа, след което наемателят е изоставил л.а. Твърди се, че за произшествието ищецът е научил от сигнал в информационната система, подаден автоматично от GPS системата на автомобила, която реагира при удар. Твърди се, че на следващия ден л.а. е открит чрез тази система на адрес в ж.к. Гоце Делчев 53 Е, Б.

Служител на неговия мобилен екип е извършил оглед, подал е уведомление за инцидент в мобилното приложение, придружен с изготвен снимков материал на място, като според данните, уврежданията били в предна част на л.а., в областта на бронята. Сочи се, че във връзка с ПТП, ищецът е предявил пред ДЗИ Общо застраховане АД, застраховател по застраховка „автокаско +“ за л.а. претенция за заплащане на обезщетение, била образувана преписка № 44012132206547/16.3.2022г., по която е изготвен на същия ден опис – заключение, в което са посочени увредени елементи и необходими ремонтни дейности. С писмо от 18.8.2022г. застрахователят е отказал изплащане на обезщетение, поради липса на документи за установяване на събитието – контролен талон към СУМПС или АУАН и обяснения от водача. Описът е базиран на първи оглед.

Сочи се, че предвид на обстоятелството, че л.а. е лизингов, рискът е за него, като се твърди, че вследствие на ПТП ищецът е претърпял имуществени вреди – разходите за ремонт на л.а. по фактура от 28.4.2022г. в размер 4939,96 лева, която се сочи, че е платена на 16.6.2022г.

Ищецът твърди, че с разпоредбата на чл4,1 от договора за наем, ответната страна е поела задължението да носи отговорност за л.а. по време на използването му, като на основание чл.3,1 следва да го използва като разумен и добросъвестен водач. Съгласно чл.4,3 от договора, ако по време на ползването на л.а. той бъде увреден, наемателят се задължава да възстанови всички преки щети, които не са възстановени от застрахователното дружество, застраховало ППС. Ищецът счита, че разпоредбата въвежда задължение на ответника да възстанови разходите, за които е налице отказ, без значение причината на отказа, доколкото същите са непризнати, в което се изразява претенция за обезщетение за имуществени вреди. Сочи се, че съгласно т.8 от списък на неустойките, представляващи приложение 1 към договора за наем, ответницата му дължи и сумата 600 лева неустойка затова, че не е информирала наемодателя и МВР за настъпилия инцидент, което задължение било предвидено в чл.3,3 от договора за наем. Сочи се,че ответницата е поканена да плати, но плащане не последвало. Предявяват се осъдителни искове за: сумата 4939,96 лева – обезщетение за имуществени вреди, които се твърди да са дължими на основание чл.4,3 от договора за наем, сумата от 600 лева – неустойка по т.8 от списъка на неустойките, заедно със законната лихва от предявяване на иска. С уточнителна молба от 12.7.2024г.-, ищецът сочи конкретните ремонтни дейности, за които твърди, че е платил сумата 4939,96 лева.

Ответникът, в срока за отговор на исковата молба, оспорва допустимостта на иска, с довод, че ищецът не твърди да е собственик на л.а., нито представя доказателства за право на собственост, възникнало в негова полза. Сочи се, че ищецът не представя и договор за лизинг, от които да е видно какви права има и дали има правото да упражнява права по отношение на л.а.

2

Сочи се, че се оспорва валидността на договора за наем, като се твърди, че ищецът няма правото да отдава под наем л.а, както и валидното сключване на договор за наем на 13.5.2020г., като се твърди,че ответницата не е страна по този договор, като не е подписала, нито са представени доказателства как е постигнато съгласието по него.

Твърди се, че никога не е правила регистрация в платформата, и че не е сключвала договор за наем на 13.5.2020г. Оспорва се твърдението, че л.а. е бил в добро състояние на 12.3.2022г. и че към тази дата не е имал щети. Твърди се, че ремонтираните детайли са били налични към сочената дата, както и същите са настъпили след края на сесията на 12.3.2022г.

Оспорва се твърдението, че вредите са настъпили по време на тази сесия. Оспорва се настъпването на ПТП, както и че ответната страна е виновна за него. Сочи се, че не са ангажирани доказателства за механизма, време, място, участници. Сочи се, че ищецът не е положил грижата на добрия стопанин, като не е уведомил МВР за настъпването му, които, евентуално да съставят акт на виновния водач. Сочи се, че огледът на л.а. е извършен на деня, следващ сочената дата, в тъмната част на денонощието, като липсват снимки от огледа, ищецът е уведомил застрахователя 3 дни след датата на огледа, поради което и се твърди, че ищецът не е положи рижа за закрепване на вредите, както и че същите е възможно да са настъпили по друго време и час , след приключване на сесията. Не са представени доказателства, че след сочения час л.а. не е бил отдаван под наем, нито къде е съхраняван след това. Твърди се, че отказът на застрахователя е поради неполагане на дължимата грижа от ищеца, като след отказа е поискано обяснения от ответника. Сочи се, че ищецът е следвало да предяви пряк иск против застрахователя. Оспорва се твърдението за причинна връзка, като се сочи, че към момента на ползване на л.а. вредите са били налични. Оспорва се твърдението, че ПТП е причинено при управление на л.а. от ответницата. Евентуално, във връзка с това възражение, се твърди, че на 12.3.2022г. Й. В. Ф. , използвайки неправомерно придобити данни на ответницата, е резервирал л.а., като при управлението от него е настъпило ПТП. Твърди се, че акаунтът е изтрит на 14.1.2022г., а не два дни след инцидента, както твърди ищецът. По размера на претенцията, ответникът счита, че стойността е по – ниска, като с оглед възрастта на л.а. същият не е следвало да бъде ремонтиран в официален сервиз, а детайлите е следвало да се ремонтират, а не подменят с нови. Претенцията за неустойка се оспорва като неиндивидуално уговорена, неравноправна на основание чл.143 ЗЗП, поради което и нищожна. Ответната страна счита, че не е имала задължението да уведоми органите на МВР, като ако такова задължение е възникнало, то и същото е можел да стори ищецът. Оспорва основанието за отказ на застрахователя да плати.

С определението по чл.140 ГПК СРС конституира като трети лица - помагачи на страна на ответницата: ДЗИ ОБЩО Застраховане ЕАД ЕИК 121718407 със седалище и адрес на управление град София, бул. Витоша № 89Б и Й. Ф. В. ЕГН ********** с адрес *.

ДЗИ ОБЩО Застраховане ЕАД в открито съдебно заседание на 13.2.2025г. оспорва предявения иск, като сочи, че претендираната неустойка е неотносима към договора за застраховка. Сочи се, че не се оспорва твърдението за валидно застрахователно правоотношение относно автомобила, като оспорва да са налице доказателства, 3 обосноваващи основание за застрахователно покритие на вредите, не е установено какво събитие е настъпило, което е послужило за отказа на застрахователя. Оспорва се претенцията и по размер – същата не е съотносима към средните пазарни цени на ремонта, като се сочи, че л.а. е бил извън гаранция. Ако трето лице е водачът на л.а., то и застрахователят би следвало да има регресни права против него, ако се установи, че той е бил ползвателят на л.а. , като това би било основание да се откаже заплащането на обезщетение, в случай, че лицето не е било упълномощено, и е налице престъпление.

Й. Ф. В. не взема становище по иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

По иска с правно основание чл. 233, ал.1,изр.2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между страните по делото е бил сключен процесния договор за наем, причинените вреди на наетата вещ и техния размер. Приложена към исковата молба е разпечатка на хартиен носител на сключен договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от 13.5.2020г. и ОУ на ищеца. Договорът за наем на МПС е неформална сделка, поради което същата може да бъде сключена по електронен път, чрез подписването й с обикновен електронен подпис, като с оглед правилото на чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ писмената форма следва да се счита за спазена. Съгласно легалната дефиниция в чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл.3, т.10 от Регламент ЕС) №910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.06.2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, електронен подпис представлява данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. Гореизложеното води до извод, че като електронният подпис следва да бъде приета всяка информация в електронна форма, която позволява еднозначно установяване на авторството на изявлението от страна на адресата. Законодателната уредба в тази й част не отчита технологичната сигурност по отношение на установяването на автора на волеизявлението. Съгласно чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. В представената от ищеца на хартиен носител разпечатка на сключения договор, е налице клауза в чл.2.4, с която страните заявяват изрично, че сключването на настоящия договор и потвърждаването на ОУ по електронен път има същите правни последици като саморъчен подпис. От неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – компютърна експертиза, изготвена от вещото лице Н. С. К., се установява, че в информационната система на ищеца има регистриран потребител с имена – ответницата ,и идентификатор 127031, като за този потребител са вписани данни – три имена, номер на СУПМС и дата, до която то е валидно, мобилен телефон, електронна поща, адрес. В приложението е интегрирана външна услуга за проверка на самоличността – платформата Jumio, чрез която автоматично се проверява СУМПС и съответствието му с биометричните данни, включително лице, качени в приложението. Регистрацията на 4 потребител в приложението не изисква, на този етап, проверка за документи и биометрична регистрация, които се изискват на по – късен етап- за валидиране на профила и преди извършване на първа резервация на автомобил, като всяка следваща резервация става без допълнителни валидации и без идентификация на ползвателя на приложението.