Решение № 107 от 10.04.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Монтана, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело № 20241600500088 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се провежда по реда на чл. 258-273 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е по повод на въззивна жалба, подадена от „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, ж. к. „*“ *, бул. „*“ № *, вх.

*, ет. *, офис *, представлявано от законните си представители-управителите И.Д и Д.Н., действащо чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г.Г. , срещу Решение № 364 от 04.08.2023 г ., постановено по гр. д. № 810/2023 г., по описа на Районен съд-гр. Монтана, 4-ти състав, обжалвано в цялост, с което са уважени първоначално обективно кумулативно съединени положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 2 от ГПК, с правно основание чл. 26 от ЗЗД, за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 5 от Договор за потребителски кредит № *от 30.05.2021 г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение-поръчителство от „*“ ЕАД и осъдителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 1 от ГПК, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответниковото дружество да заплати на ищеца сума в размер на 21,29 лв., платена при липса 1 на основание по клаузата предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение-поръчителство от „*“ ЕАД, ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.04.2023 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение ответниковото дружество е осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца сума в размер на 1400,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Осъдено е също да заплати по сметка на Районен съд-гр. Монтана 100,00 лв. за държавна такса, 200,00 лв. за възнаграждение за вещо лице и 5,00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.

В обстоятелствената част на въззивната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно. Излага се, че районният съд неправилно е приел, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Прави се тълкуване кога един договор за потребителски кредит е недействителен според чл. 22 от ЗПК, като се стига до извод, че всички изисквания предвидени в чл. 10, ал. 1 от ЗПК трябва да са нарушени кумулативно.

Намира се за неправилно и немотивирано приетото от първоинстанционния съд, че таксата за гарант следва да бъде включена в годишния процент на разходите. Сочи се, че сключването на договор за гаранция е допълнителна услуга, която не е задължително условие за получаване на кредит, а освен това потребителят е разполагал с възможност да посочи и свой поръчител.

Изразява се несъгласие и по отношение на разноските. За недоказано се намира материалното затруднение на ищеца, въз основа на което му е оказана правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, поради което районният съд следвало да отхвърли това искане. В този смисъл се счита, че ищецът е разполагал с възможността предвидена в чл. 95 от ГПК и чл. 83, ал. 2 от ГПК, но само след представяне на доказателства за това. За нищожен намира представеният по делото договор за правна защита и съдействие, като противоречащ на добрите нрави.

Въз основа на така изложеното, въззивниковото дружество моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и за постановяване на друго решение, с което исковете да бъдат отхвърлени . Претендира се за присъждане на направените по делото разноски, включително по настоящото производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият Т.Н., действащ чрез своя 2 процесуален представител адвокат Х. Й., е подал отговор на въззивната жалба. Въззивната жалба се счита за неоснователна. За безспорно доказани се намират и двата иска. Счита се, че решението е подробно мотивирано и съдържа отговор на всяко възражение направено от ответника.

Въззиваемият м о л и да бъде постановено решение, с което първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира се за присъждане на направените във въззивното производство разноски.

В съдебно заседание страните са редовно призовани. Не се явява процесуален представител на въззивниковото дружество. Представя се писмено становище, постъпило в съда след провеждане на откритото съдебно заседание, в което подадената жалба се поддържа. В него се излага, че районният съд неправилно е приел, че „Ф.Б.“ ЕООД трябва да възстанови сумата от 21,29 лв. Сочи се, че тази сума, дължима по гаранцията, е задържана не от въззивниковото дружество, а е преведена на „*“ ЕАД. За неоснователно се намира, че следва да заплаща недължимо платени суми над главницата, тъй като не е страна по този спор. Описва се редът, по който се сключват договорите за кредит. Претендират се разноски и за двете инстанции. Въззиваемият и неговият процесуален представител не се явяват.

Преди съдебното заседание представят писмено становище, в което поддържат отговора на жалбата. Претендират за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като представят и списък на разноските.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения по чл. 259, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, от процесуално легитимирана страна-ответник в първоинстанционното производство, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане. Същата отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Окръжен съд-гр. Монтана, като взе предвид разпоредбите на закона, относимите доказателства по делото в двете съдебни инстанции, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, при така определения от въззивната жалба предмет на делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

3

Исковото производство по разгледания от Районен съд-гр. Монтана гражданскоправен спор е образувано по повод на подадена , искова молба от Т.Н., в качеството му на ищец, действащ чрез своя процесуален представител адвокат Х. Й., срещу „Ф.Б.“ ЕООД, в качеството му на ответник. С нея са предявени първоначално обективно кумулативно съединени положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 2 от ГПК, с правно основание чл.

26 от ЗЗД и осъдителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 1 от ГПК, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за сумата от 50,00 лв., като частичен от 1485,00 лв. С молба от 29.06.2023 г. (л. 93 от първоинстанционното дело) е направено искане за изменение на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, като вместо за сумата от 50,00 лв.-частичен иск от 1485,00 лв., искът да се счита за предявен за сумата от 21,29 лв. На основание чл. 214, ал. 1 от ГПК съдът е допуснал изменение в същия смисъл на предявения иск (л. 111 от първоинстанционното дело).

В производството пред районния съд са събрани писмени доказателства и са назначени съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи, заключенията по които не са оспорени от страните.

С първоинстанционното съдебно решение № 364 от 04.08.2023 г., постановено по гр. д. № 810/2023 г., Районен съд-гр. Монтана е уважил предявения установителен иск, като е обявил нищожността на клаузата на чл. 5 от Договора за предоставяне на потребителски кредит № *от 30.05.2021 г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение-поръчителство от ,,*” ЕАД в полза на ответника и предявения осъдителен иск ответниковото дружество да заплати на ищеца сума в размер на 21,29 лв., представляваща платена при липса на основание по клаузата предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечениепоръчителство от ,,*” ЕАД в полза на ответниковото дружество по договор за потребителски кредит № *от 30.05.2021 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.04.2023 г. до окончателното й изплащане. Ответниковото дружество е осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца сума в размер на 1400,00 лв. за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и да заплати по сметка на Районен съд-гр. Монтана сума в размер на 100,00 лв. за държавна такса, сума в размер на 200,00 лв. за възнаграждение за вещо лице и 5,00 лв. за служебно издаване на 4 изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.

Въззивният съд като съобрази постановеното в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за правомощията, които има, при извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо.

Изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение въззивният съд намира за неоснователни.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното в жалбата и формулирания петитум намира, че основният спорен въпрос пред Окръжен съд-гр. Монтана е нищожна ли е клаузата на чл. 5 от Договора за предоставяне на потребителски кредит № *от 30.05.2021 г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение-поръчителство от ,,*” ЕАД в полза на „Ф.Б.“ ЕООД, респ. дали таксата за гарант (възнаграждение за поръчител) следва да бъде включена в годишния процент на разходите (ГПР) по кредита.

Въззивният съд намира, че по делото са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства.

От приетите по делото писмени доказателства от фактическа страна безспорно се установява, че страните са в облигационно правоотношение от 30.05.2021 г., възникнало въз основа на Договор за потребителски кредит № */30.05.2021 г. за предоставяне на финансови услуги от разстояние (л. 2629 от първоинстанционното дело). Същият е сключен, чрез средства за комуникация от разстояние, между въззивниковото дружество, като кредитодател и въззиваемата страна, като кредитополучател, за сумата от 1500,00 лв., която последният се задължава да върне на 18 вноски, съгласно погасителен план, съдържащ се в преддоговорна информация (л. 31 от първоинстанционното дело). От представения по делото на хартиен носител договор за кредит се установява, че кредитът се олихвява с лихвен процент в размер на 35,00 %, съответно възнаградителната лихва, дължима от кредитополучателя е 525,00 лв., при годишен процент на разходите 49,66 %.

Представени са и общи условия (л. 39-50 от първоинстанционното дело), уреждащи отношенията между „Ф.Б.“ ЕООД и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството финансови услуги (заеми) от разстояние.

Макар по делото да не е представен нито договор за поръчителство, 5 сключен между „*“ ЕАД и „Ф.Б.“ ЕООД, нито едностранно изявление за банкова гаранция, отправено от първото към второто дружество, то неговото сключване се твърди и от двете страни. Съгласно чл. 5 от договора за потребителски кредит, кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от „*“ ЕАД в полза на дружеството. Не се спори, че в изпълнение на чл. 5 от договора за кредит Т. Н. е избрал като обезпечение поръчителство с посоченото от „Ф.Б.“ ЕООД дружество „*“ ЕАД. В изготвеното заключение по съдебно-икономическата експертиза (л. 78 от първоинстанционното дело) възнаграждението за поръчител е посочено, че е в размер от 1485,00 лв., платимо ежемесечно, ведно със съответната месечна погасителна вноска по кредита, включваща главница и договорна лихва.

По делото между страните не се спори за това, че на 31.05.2021 г. сумата в размер на 1500,00 лв. е изцяло усвоена от кредитополучателя. Не се спори и това, че на 04.06.2021 г. кредитополучателят е погасил изцяло задълженията си, като е направил една вноска в размер на 1537,21 лв., от които 1500,00 лв. главница, 8,42 лв. лихва, 7,50 лв. такса за предсрочно погасяване и 21,29 лв. дължима на лицето предоставяща услугата гарант.

Това се потвърждава от заключението по изготвената съдебно-икономическа експертиза.

По отношение на иска с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД:

Начинът, по който обезпечението е предвидено в чл. 5 от договора за потребителски кредит показва смесване на правните фигури на обезпечението, поръчителството, гаранцията и банковата гаранция. Такова смесване се наблюдава и в текста на т. 5 в ОУ към договора. Предвид това въззивният съд намира за необходимо най-напред да разясни правната им същност.