Решение № 138 от 27.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело № 20251100900141 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с Глава ХХI ГПК.

СГС е сезиран с жалба от „Е. Е.Р.Т.“ ООД срещу отказ N 20230524151343/18.01.2025 г. на длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписвания, постановен по заявление за обявяване на декларация по чл.38 ал.9, т.2 ЗСч. за 2022 г. Според жалбоподателя отказът на длъжностното лице е незаконосъобразен, защото наличието на обявена декларация за предходната 2021 г. не е основание да се откаже обявяването на декларация за 2022 г. Освен това се поддържа, че длъжностното лице е следвало да даде указания за представяне на декларация със заличени данни, каквато се представя с жалбата. Иска се от жалбоподателя да се отмени отказът на АВ и да се обяви декларацията по чл.38 ал.9, т.2 ЗСч. за 2022 г.

АВ е подала отговор, с който оспорва жалбата с довода, че в ТР е обявена декларация за 2021 г., поради което не е налице основание да се обяви декларация за следващата 2022 г.

Според съда жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписвания, поради което следва да се разгледа по същество.

Със заявление N 20230524151343/24.05.2023 г. е заявено да се обяви в ТР по партидата на „Е. Е.Р.Т.“ ООД декларация по чл.38 ал.9, т.2 ЗСч. за 2022 г.

Към заявлението е представена декларация по чл.38 ал.9, т.2 ЗСч., в която е удостоверено, че „Е. Е.Р.Т.“ ООД не е осъществявало дейност през отчетния период 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г.

По процесното заявление е постановен обжалваният отказ. Прието е от длъжностното лице, че декларацията по чл.38 ал.9, т.2 ЗСч. се обявява еднократно, а за 2021 г. е обявена декларация.

1

С жалбата е представена декларация по чл.38 ал.9, т.2 ЗСч. за 2022 г., в която са заличени личните данни на управителя на дружеството.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на производството пред съда по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ е жалба срещу отказ на длъжностното лице да обяви декларация по чл.38 ал.9, т.2 ЗСч.

Според съда обжалваният отказ е законосъобразен. Това е така, защото представеният със заявлението акт - декларация по чл.38 ал.9, т.2 ЗСч. за 2022 г., не подлежи на обявяване в ТР, доколкото за 2021 г. е била обявена декларация. В този смисъл съдът приема, че при извършване на проверката по чл.5 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрация правилно е приело, че не е налице предвидено със закон задължение за обявяване на представената със заявлението декларация за 2022 г.

След извършена проверка по партидата на заявителя се установи, че за 2021 г. е обявена декларация по чл.38 ал.9, т.2 ЗСч., а това обстоятелство изключва задължение за търговеца да заяви за обявяване декларация за 2022 г. Това е така, защото нормата на чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч. изрично предвижда, че предприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период, декларират това еднократно. В случая е регламентиран в закона облекчен режим за деклариране на липсата на дейност, защото това обстоятелство подлежи на деклариране еднократно.

След като за 2021 г. е била обявена декларация по чл.38 ал.9, т.2 ЗСч, за търговеца не възниква задължение да подаде за обявяване декларация за 2022 г., щом не е налице промяна. Само при промяна, т.е. при реализирана стопанска дейност, за търговеца ще възникне отново задължението за публикуване на ГФО по чл. 38, ал. 1 ЗСч.

Правният извод, че сега действащата норма на чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч. не предвижда задължение да се обявява ежегодно декларация за липса на стопанска дейност, се опира на съпоставката на тази норма с преходната. В редакцията преди ДВ бр. 96/19 г. нормата е предвиждала, че „това обстоятелство се декларира с декларация, която се публикува в срок до 31 март на следващата година“ - при действието на тази норма е следвало да се обяви декларацията за всяка година, през която не е извършвана дейност.

Сега действащата норма / ДВ бр. 96/19 г., в сила от 01.01.2020 г. / изрично гласи, че „това обстоятелство се декларира еднократно за първия отчетен период, в който не е осъществявана дейност, с декларация по образец“. Съпоставяйки отменената норма и сега действащата, съдът достига до извода, че целта на новата норма е да въведе облекчен режим за деклариране на липсата на дейност за задължените лица и това обстоятелство да се декларира еднократно, а не да се подава декларация за всяка година, както е било по действалата до 01.01.2020 г. норма.

2

Обявената декларация за 2021 г. обхваща и следващата година - 2022 г., поради което представената със заявлението декларация за 2022 г. не подлежи на обявяване, доколкото липсва промяна и през 2022 г. не е била извършвана дейност.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата следва да се остави без уважение.

Мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Е. Е.Р.Т.“ ООД срещу отказ N

20230524151343/18.01.2025 г. на длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписвания, постановен по заявление за обявяване на декларация по чл.38 ал.9, т.2 ЗСч. за 2022 г.

Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3