Решение № 372 от 19.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. София, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Петя Попова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20241100500564 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.436 вр. чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 117569/27.11.2023 г., подадена от Е. П. М., срещу постановление за разноски изх. № 56699/15.09.2023 г. на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М..П, рег. № 851 на КЧСИ, постановено по изп.д. № 20238510403066, с което не е уважено възражението на жалбоподателя за недължимост на разноските за адвокатско възнаграждение на взискател, евентуално за намаляване поради прекомерност на размера на присъединеното за събиране като разноски на взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнението за разликата над 200 лЕ. до определените с атакуваното постановление 400 лЕ., за намаляване на размера на такса по раздел I, т.3 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ТТР към ЗЧСИ/ до сумата от 12 лЕ., за намаляване на таксата по т.26 ТТР към ЗЧСИ до размера от 48 лЕ. и за недължимост на таксата по т.31 ТТР към ЗЧСИ от 24 лЕ..

Жалбоподателят поддържа, че не дължи разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, тъй като оспорва същото да е било реално авансово и в брой платено, евентуално сочи, че хонорарът в размер на 400 лЕ. е завишен и същият следва да бъде редуциран до 200 лЕ., дължим единствено за образуване на производството, тъй като след подаване на молбата за образуване не са били извършвани други действия от страна на процесуалния представител на взискателя. Навежда оплаквания, че при определяне на размера на пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ не следва да се включват 1 авансово заплатените разноски, в това число и адвокатското възнаграждение. По тези съображения, намира за дължима пропорционална такса до размера от 48 лЕ. с ДДС. Твърди, че съдебният изпълнител е изискал само две справки, поради което е дължима такса по т.3 ТТР към ЗЧСИ в размер на 12 лЕ.. Поддържа да липсва основание за начисляване на допълнителна таксата по т.31 ТТР към ЗЧСИ от 24 лЕ., тъй като няма издаден документ по Закона за счетоводството (ЗСч).

В срока по чл.436, ал.3 ГПК взискателят по изпълнителното дело П.М.М. не е депозирал становище.

По делото са изготвени мотиви от ЧСИ М..П, в които е застъпено становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Изпълнително дело № 20238510403066 по описа на ЧСИ М..П, рег. № 851 на КЧСИ, е образувано по молба вх. № 98073/15.09.2023 г. на П.М.М., депозирана чрез адв. Г.Г. от САК, въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу Е. П. М. на 11.09.2023 г. по гр.д. № 24006/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 128-ми състав за сумата от 400 лЕ., представляваща разноски в производството по гр.д. № 7808/2023 г. по описа на Софийски градски съд. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника, изготвяне на справка от НАП за декларирано имущество и доходи на длъжника от трудово правоотношение, налагане на запор върху вземания от трудово правоотношение. Взискателят е поискал присъждане на сторените в изпълнителното производство разноски, включващи адвокатско възнаграждение и таксите на съдебния изпълнител. Към молбата е представено пълномощно от взискателя в полза на адв. Г. за образуване на изпълнително дело и процесуално представителство в същото до окончателно събиране на дължимите суми. С молбата е представен и договор за правна зашита и съдействие от 14.09.2023 г., в който е вписано уговореното между страните възнаграждение в размер на 400 лЕ. с отбелязване, че е платено в брой /чл.9, ал.1/.

На 19.09.2023 г. съдебният изпълнител е изготвил запитване към среда за междурегистров обмен, въз основа на която е получена обща справка за длъжника, включваща постоянен и настоящ адрес, семейно положение, родствени връзки и обща справка за валидност на физическо лице.

Същият ден съдебният изпълнител е изготвил запитване към среда за междурегистров обмен, въз основа на която по изпълнителното дело е постъпила справка за актуално състояние на действащите трудови договори, по които длъжникът е страна. Изготвена е и справка за вписвания, отбелязвания и заличавания при всички служби по вписванията.

С покана за доброволно изпълнение изх. № 56698/15.09.2023 г. на длъжника е предоставен двуседмичен срок от уведомяването за заплащане на задълженията по изпълнителното дело, възлизащи на 400 лЕ. присъдени разноски, 400 лЕ. разноски по 2 изпълнителното дело и 210 лЕ. такси по ТТР към ЗЧСИ.

По изпълнителното делото е изготвено постановление за разноски изх. № 56699/15.09.2023 г., с което са приети за събиране следните разноски по изпълнението: по т.1 ТТР към ЗЧСИ за образуване на изпълнително дело - 24 лЕ.; по т.3 ТТР към ЗЧСИ за извършване на справка за длъжника и неговото имущество – 24 лЕ.; по т.5 ТТР към ЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал.2 и 3 ГПК – 24 лЕ.; по т.9 ТТР към ЗЧСИ за налагане на запор без извършване на опис – 18 лЕ.; по т.26 ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане – 96 лЕ.; по т.31 ТТР към ЗЧСИ за допълнителни разноски – 24 лЕ. и 400 лЕ. адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

Поканата за доброволно изпълнение и постановлението за разноски са изпратени чрез куриер на 20.09.2023 г. и са получени на 28.09.2023 г.

На 15.09.2023 г. съдебният изпълнител е изпратил уведомление до ТД на НАП София – град за образуваното изпълнително дело и е изискана годишна данъчна декларация и данни за недвижими имоти и моторни превозни средства на длъжника.

С молба вх. 98771/19.09.2023 г. взискателят, чрез процесуалния си представител, е поискал изготвяне на справка за банкови сметки, касети и вземания на длъжника и налагане на запор върху тях, справка за притежавани от длъжника недвижими имоти и за налагане на възбрана върху тях и справка за притежавани от длъжника моторни превозни средства и налагане на запор върху тях.

На 20.09.2023 г. съдебният изпълнител е изготвил справка за банкови и платежни сметки и сейфове на длъжника и на 02.10.2023 г. е изпратил четири броя запорни съобщения до „Изипей“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Първа инвестиционна банка“ АД и „Ю.Б.“ АД за налагане на запор върху вземания по сметки на Е. М..

На 04.10.2023 г. взискателят е представил доказателства за авансово внесени такси по изпълнителното дело в размер на 174 лЕ. /л.32 от изпълнителното дело/, платени въз основа на сметка от същата дата.

С молба вх. №104467/11.10.2023 г. длъжникът е поискала намаляване на разноските, приети в изпълнението с постановление за разноски изх. № 56699/15.09.2023 г. Искането е оставено без уважение с разпореждане от 11.10.2023 г. /л.36/. Искането за намаляване на разноските е уточнено с молба от 13.10.2023 г. Отказът да се измени постановлението в частта за разноските е връчен на длъжника на 10.11.2023 г.

С писмо вх. № 107714/25.10.2023 г. на третото задължено лице „Изипей“ АД е признало вземането, върху което е наложен запорът, изразило е готовност да го заплати с наличната сума по микросметка на длъжника и е посочил, че на основание чл.508, ал.3 ГПК внася наличната сума по посочената в поканата за доброволно изпълнение сметка на съдебния изпълнител. Не е спорно, че дължимите по изпълнението суми са постъпили от наложения по микросметката на Е. М. при „Изипей“ АД запор на вземания.

3

С молба от 30.10.2023 г. взискателят е поискал налагане на възбрана върху идеални части от съсобствен на длъжника недвижим имот.

На 07.11.2023 г. съдебният изпълнител изготвил съобщения за вдигане на наложените запори, сметка № **********, с която начислил разноски по т.26 ТТР към ЗЧСИ в размер на 40 лЕ. върху материален интерес от 805,20 лЕ. и такса по т.4 ТТР към ЗЧСИ в размер на 40 лЕ., върху сумите е начислен ДДС от 16 лЕ.. На същата до длъжника е изпратено съобщение за предоставяне на банкова сметка, по която да бъдат преведени надвзетите по изпълнението суми и възстановяването им е разпоредено на 10.11.2023 г.

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.436, ал.1 ГПК (с оглед депозирането й чрез куриер на 24.11.2023 г., потвърдено от съдебния изпълнител) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно новелата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноските по изпълнението, а оспорването на тези разноски не лишава длъжника от възможността да изпълни задължението си (т. 2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС).

Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл.79, ал.1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Нормата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможността при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Доколкото цитираните две разпоредби се намират в Част I "Общи правила", Глава VIII на ГПК, то те намират приложение и в изпълнителното производство.

Неоснователно е възражението на длъжника за недължимост на приетото за събиране като разноски по изпълнението адвокатско възнаграждение, поради липса на доказателства за неговото заплащане. По изпълнителното дело такива доказателства са своевременно ангажирани още с молбата за образуване на производството чрез представяне на договор за правна зашита и съдействие от 14.09.2023 г., в който е изрично вписано заплащане в брой на уговореното между страните възнаграждение в размер на 400 лЕ. /чл.9, ал.1/.

Представеният договор служи като разписка за получаване на сумата по смисъла на чл.77 ЗЗД. Удостоверяване на плащането се извършва чрез изходящ от кредитора документ, поради което положеният от адвоката подпис надлежно удостоверява получаване на сумата.

Съставеният договор за правна защита и съдействие е съобразен с даденото в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС тълкуване.

Според т.3 от същото тълкувателно решение, при преценка основателността на възражението по чл.78, ал.5 ГПК, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на страната.

4

Не се установява фактическа или правна сложност на изпълнителното дело, тъй като предмет на принудително събиране е парично вземане по един изпълнителен титул срещу едно физическо лице, събиране на суми срещу което не се констатира да представлява трудност.

В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към датата на сключване на договора за правна защита и плащането на уговореното адвокатско възнаграждение /ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г./, а съдът в производството по обжалване на акта на съдебния изпълнител не може да определи разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното производство в размер по-нисък от минимално определения такъв съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв. В посочената разпоредба от цитираната наредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лЕ. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, което с оглед размера на вземането на взискателя от 400 лЕ. възлиза на 1/2 от възнаграждението, посочено в чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредбата, т. е. на сумата от 400 лв. / чл.10, т.2 от Наредбата/.