Решение № 65 от 01.04.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Варна, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20263001000046 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, представлявано от ю.к.А. С. срещу решение № 74/17.10.2025 година, постановено по ТД №20/2025 година на ОС- *****, в частта, в която застрахователят е осъден да заплати на ищцата Т. Г. Ж. сума над 25 564,59 евро (равностойността на 50 000 лева) до присъдените 51 129,19 евро (равностойността на 100 000 лева), представляващи застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 29.10.2023г., около 13:00 часа по третокласен път III 96, в участъка от с.Дропла към с.Преспа, на около 1 400м. след табелата за край на населено място с.Дропла, причинено по вина на водача на мотоциклет „Кавазаки“, модел „ЗХ 10Р“, ДКН *****, който към момента на произшествието е бил застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от датата на отказа за изплащане на застрахователно обезщетение 27.05.2024г. до окончателно изплащане на задължението.

С въззивната жалба решението се оспорва като незаконосъобразно и неправилно.

Поддържа се, че изводите на решаващия съд са в противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства. Основните възражения на страната са свързани с размера на определеното обезщетение, който същата счита за прекомерен, определен при незачитане приноса на пострадалата за настъпване на вредите.

Твърди се, че нарушението на материалния закон се изразява в неправилно приложение нормата на чл.52 ЗЗД и заложените в нея критерии за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Счита, че това нарушение се изразява в неправилна преценка от първоинстанционния съд на характера и степента на уврежданията, периода на възстановяване и обективното състояние на пострадалата към настоящия момент. Обезщетението, определено в размер на 100 000 лева, според въззивника, не 1 съответства на претърпените от ищцата действителни вреди, установени главно от допуснатата СМЕ. Въззивникът излага освен това, че при определяне на обезщетението съдът следва да вземе предвид и икономическата ситуация в страната към момента на настъпване на вредите.

С въззивната жалба застрахователят въвежда твърдение за нов факт, осъществил се в хода на производството, а именно заплащане на пострадалата обезщетение до размера от 50 000 лева, ведно със съответните лихви за забавено изпълнение, за което се приложени доказателства. Въззивникът счита, че дължимото обезщетение не следва да надвишава вече изплатеното от застрахователя. По тези съображения претендира отмяна на решението в обжалваната част над изплатения размер обезщетение.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната страна (депозиран през ЕПЕП), в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба с искане да се остави без уважение. Пострадалата, чрез пълномощника си по делото адв.М.Я. и адв.В.З. счита, че съдът е взел предвид всички относими факти по делото като е определил справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди, че от данните по делото (допусната САТЕ и гласни доказателства) се установява, че ищцата се е возила на мотоциклета с поставена защитна каска и защитно облекло, а превозното средство не е било с „прикрита“ регистрационна табела. Не се установявало водачът на мотоциклета да е шофирал рисково или незаконосъобразно. /позовава се на данни от досъдебното производство - фотоалбум и протокол за оглед на местопроизшествие/.

Отделно от това, страната акцентира на обстоятелството, че ищцата не е собственик на процесното превозно средство, съответно няма как да знае дали моторът е бил технически изправен. Като причина за настъпване на ПТП се посочват несъобразените с пътната обстановка действия на водача на мотоциклета (по данни от САТЕ). Счита обеча, че всички тези обстоятелства са взети предвид от съда като са коментирани от него при изводите за липсата на приноса на пострадалата. Подчертава, че вследствие на настъпилите увреждания ищцата претърпяла множество оперативни интервенции, съпроведени с болки и страдания, наложил се е нееднократно болничен престой. След произшествието ищцата е изпаднала в състояние на остра стресова реакция и депресия (според СПЕ). Поради това въззиваемата счита определеното от съда обезщетение за съответно на претърпените от нея вреди.

Във въззивното производство страните поддържат процесуалните си позиции, като застрахователят -въззивник с писмена молба заявява, че поддържа жалбата на изложените вече съображения, а въззиваемата Т. Ж., чрез пълномощника си адв.И. заявява, че поддържа нейната неоснователност.

За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид, че производството е било образувано по искова молба на Т. Г. Ж. от *****, с която е предявен пряк иск съгласно чл.432 КЗ срещу ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, София, в качеството му на застраховал Гражданската отговорност на виновния за ПТП водач на мотоциклет Кавазаки ЗХ10Р с рег.

№***** – Т.Т.Т., за осъждане да заплати обезщетение за понесени от ищцата неимуществени вреди от ПТП на 29.10.2023г. на път III- 96, в участъка между с.Дропла и с.Преспа, общ.Балчик, обл.Добрич, в размер на 150 000 лева, ведно със законните лихви, считано от отказа на застрахователя на 27.05.2024г., до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба са релевирани съществените по иска обстоятелства, а именно: Твърди се, че ищцата е потърпевша от ПТП като пътник на процесния мотоциклет, управляван от Т.Т., който при управление на МПС самокатастрофира, след сблъсък на внезапно излязло на пътното плано куче, в резултат на което на пътника са причинени следните увреждания: множество счупвания на костите на дясна предмишница и счупване на дясна ключица.

Състоянието на пострадалата изисквало незабавни оперативни интеревнции, каквито били извършени. Впоследствие, поради други усложнения, отново били извършвани медицински процедура, вкл. такива под обща анестезия, които приключили едва през 01.2024г.

2

Независимо от проведеното лечение, ищцата твърди, че продължава да изпитва болки и страдания в увредените области от снагата. Продължително време след инцидента била практически на легло и не можела да полага грижи за себе си като разчитала на помощта на своите близки. Поради безпомощното си състояние ищцата не могла да полага грижи и за тримесечната си дъщеря, вкл. поради приема на лекарства и обезболяващи, не можела да я кърми. Твърди се, че цялостното възстановяване на дясната ръка е изобщо под въпрос.

Твърди се силно отражение на тези събития върху психическото състояние на пострадалата.

В исковата молба се твърди, че по случая е било образувано досъдебно производство №219/2023г. на РУ на МВР -Балчик, приключило с постановление от 22.11.2024г. по искане на пострадалата за прекратяването му.

С допълнителна искова молба се поддържат твърденията за деликта на водача на мотора, наличието на уврежгдания за ищцата като пътник на мотора, наличието на причинноследствена връзка на тези увреждания с конкретното ПТП, характера и интензитета на вредите, понесени от пътника. Оспорват се възраженията за съприняване на вредите от пострадалата като се твърди, че същата е имала поставена защитна каска на главата, а това е единствено вменено задължение съгласно чл.137е от ЗДвП. Поддържа се обоснованост на претендираните размери на обезщетяване.

Твърди се отправена застрахователна претенция към ответното дружество на 26.02.2024г. за изплащане на обезщетение за понесените неимуществени и имуществени вреди, по която ответникът се произнесъл с отказ. С тези твърдения и доводи ищцата претендира осъждането на ответното дружество като застраховател на ГО на виновния за ПТП водач на мотоциклета, да й заплати обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди.

Ответникът е оспорил основателността на иска с отговор на исковата молба както и размера на предявените искове. Оспорил е всички твърдения по исковете: механизма на произшествието и причинно-следствената връзка с получените увреждания. Въведено е възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, която е пътувала в мотоциклет с прикрита регистрационна табела, управляван от водач, който системно управлявал същия безрасъдно и опасно. Оспорват се понесените телесни увреждания в резултат на ПТП, а по отношение на изгарянията се твърди, че нямат връзка с ПТП. Оспорва се целият възстановителен период както и твърденията, че същият не е приключил към момента на иска. Оспорват се сторените разходи за лечение и отражението на уврежданията върху психиката на пострадалото лице. Като довод за съпричиняване на вредите се изтъква липсата на защитна каска и предпазно облекло за ищцата. Въвежда се и възражение за покритие на част от медицинските разходи от НЗОК както и,че здравноосигурителния статус на ищцата е бил прекъснат към 29.10.2023г. Оспорва се размера на претендираните обезщетения.

Не е постъпвал допълнителен отговор от застрахователното дружество.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на интерес от обжалването, поради което същата се преценява за допустима. Същата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е надлежно администрирана от първоинстанционния съд.

Предмет на обжалване е решението за обезщетението за неимуществени вреди над размера от 50 000 лева до присъдените 100 000 лева. В останалата необжалвана част 3 решението поради липса на жалба е влязло в законна сила.

Не се твърдят допуснати процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на действия на първата инстанция и/или събиране на нови доказателства. Не са направени искания по събиране на доказателства пред настоящата инстанция, освен приложеното от въззивника бордеро от 01.12.2026г. за извършено частично плащане на обезщетението до необжалваем размер, вкл. за имуществените вреди и присъдените законни лихви.

С оглед стабилизираната част от съдебното решение в осъдителната му част, предпоставките по основателността на прекия иск с правно основание чл.432 КЗ са извън предмета на въззивното производство, тъй като се ползват със сила на пресъдено нещо.

Същият довод е относим и за преценка допустимостта на производството по прекия иск. Не е спорна началната дата на претендираните законни лихви, считано от постановения от ответното дружество отказ до изплащане на задължението за обезщетяване на пострадалата.

/именно по този начин ответникът е изчислил заплатените извънсъдебно суми за законни лихви върху обезщетението за неимуществени вреди, видно от доказателствата във въззивното производство/

Поради изложеното, настоящият състав е обвързан от установените по делото релевантни факти относно: настъпилото на 29.10.2023г. по описания механизъм, ПТП на мотоциклет Кавазаки с ДК№ *****, управляван от Т.Т.Т., при излизане на пътното платно на куче от крайпътна нива, при което са настъпили увреждания за пътника на мотоциклета – ищцата Т. Г. Ж.; наличието на правопораждащите деликта предпоставки по чл.45 ЗЗД и обусловеното от това ангажиране отговорността на ответното дружество ДаллБогг: Живот и здраве АД, застраховало гражданската отговорност на водача на превозното средство. Не е налице спор относно упражнените от увреденото лице субективни права с подаване застрахователна претенция вх.№1133/26.02.24г., образуването на щета по нея както и отказа от определяне и изплащане на застрахователно обезщетение. /тези обстоятелства са били приети за безспорни с определение на съда по чл.374 ГПК/ Във въззивното производство застрахователят е изплатил обезщетение за неимуществените вреди до необжалвания размер от 50 000 лева. Спорът касае останалата част от присъденото от съда обезщетение за неимуществени вреди до размера от 100 000 лева. Решението е влязло в сила по отношение на присъдени имуществени вреди на пострадалата. Предмет на въззивното производство е единствено размерът на обезщетението, определим съгласно чл.52 и чл.51, ал.1 и ал.2 ЗЗД.