Определение № 16 от 07.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16 гр. София, 07.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503353 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274,ал.2 от ГПК .

Образувано е по повод частна жалба, подадена от Б. Н. С. против разпореждане № 1309 от 07.11.2025г. , постановено по гр.д. №450 /2025г. по описа на ОС-Перник, с което е върната подадената от частната жалбоподателка искова молба.

В частна жалба се излагат твърдения, че след предоставянето на правна помощ на ищцата, съобщението за отстраняване на нередовностите на исковата молба е следвало да бъде връчено на назначения й адвокат. В случая, макар че съобщението заедно с препис от разпореждането за оставяне на исковата молба без движение да било изпратено именно на адв.Св.Д. , същото било получено от ищцата. Именно поради това тя записала на разписката за връчване „лично“ и поставила подпис на същата.

Съдът неправилно възприел връчването като направено на адв.Д. и поради това разпоредил връщане на исковата молба. Така направената констатация не отговаряла на действителното фактическо положение и това довело до неправилно приложение на чл. 39, ал.1 от ГПК,тъй като съгласно тази разпоредба при наличие на процесуален представител на страната съдебните книжа следва да се връчват на него.

Жалбата е допустима доколкото е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и при внасяне на дължимата се държавна такса.

При преценка на основателността на жалбата апелативният съд в изпълнение на задължението си да извърши цялостна проверка на обжалвания акт съобразно разясненията, дадени с ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС намира следното:

Гр.д.№450/2025г. по описа на ПОС е образувано по повод подадена искова молба от Б. Н. С., с която се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Н. С., настъпила на ********г. в гр.Радомир. Претендираната 1 сума е в размер на 400 000лв. , заявена като частичен иск от общо 500 000 лв. Като ответник в първоначалната искова молба е посочена Д. К. В. в качеството й на Директор на „Дом за стари хора „Св.Иван Рилски“, гр.Радомир.

Изложени са фактически твърдения, че Н. С. -майка на ищцата е постъпила в дома на 03.06.2022г., а на ********г. е починала. Посочва се, че същата е страдала от хипертония, за което е приемала лекарства. В дните преди настъпването на смъртта й имало индикации, че тя се е нуждаела от медицинска помощ , но персоналът не е потърсил такава и това е довело до леталният изход.

С разпореждане от 21.07.2025г. на ищцата са дадени указания от съда да посочи дали искът е насочен лично към лицето Д. В. или срещу Дома за стари хора, като в последния случай посочи дали този дом е правосубектно юридическо лице. Освен това е указано да бъдат посочени конкретните действия или бездействия, които са довели до смъртта на Н. С. и кои са лицата, които с лични действия са допринесли за тази смърт, каква е медицинската причина за смъртта на посоченото лице, както и дали по ДП 107/22г. на РУП –Перник /пр.пр.1663 на ОП-Перник/ има привлечено като обвиняем лице, кое е то и за какво престъпление. Дадени са и указания за внасяне на държавна такса в размер на 16 000лв.

С молба от 18.08.2025г.,наречена „Допълнение към искова молба“ ищцата е посочила, макар и юридически неточно, че отговорността е на ДСХ- гр.Радомир, представляван от своя директор. Отново са изложени твърденията, че в дните непосредствено преди да почине нейната майка е била с високо кръвно налягане, паднала е и е давала индикации, че здравословното й състояние не е добро, но персоналът на социалното заведение не е взел необходимите мерки да потърси медицинска помощ и това е довело до леталния изход. Посочени са имената на длъжностните лица, които ,според ищцата, не са изпълнили своите задължеиня. В молбата е направено искане за освобождаване на ищцата от заплащане на държавна такса над сумата от 50 лв. поради лошото й финансово състояние, като е представена декларация по чл. 83, ал.2 от ГПК.

С разпореждане №1099 от 23.09.2025г. окръжният съд е приел, че дадените от него указания не са изпълнени. Прието е , че няма еднозначно посочване срещу кое лице е насочен иска, както и че не са налични доказателства за правосубектност на юридическо лице, ако искът е насочен против такъв субект на правото. Отбелязано е , че при проверка в ТР не е открита регистрация на дома за стари хора- гр.Радомир. Освен това съдът е счел, че не е изпълнено указанието да бъде посочено с кои лични действия или бездействия на посочената като ответница Д. В. или на трети лица са причинени вредите на ищцата.

На последно място съдът е приел, че не са изпълнени указанията да бъде посочена конкретната медицинска причина за смъртта на майката на ищцата.

Поради това отново са дадени указания да бъдат отстранени тези нередовности.

Съдът не се е произнесъл по искането за частично освобождаване от заплащане на държавна такса.

В срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба ищцата е подала молба 2 за предоставяне на правна помощ.

Окръжният съд е приел, че същата е основателна и е предоставил правна помощ на Б.

С. , като е назначил за процесуален представител на същата посочения като предпочитан от нея адвокат, а именно адв.С. Д.. Разпоредено е да му бъде изпратен препис от второто разпореждане за оставяне на исковата молба без движение.

За целта е изготвено съобщение до ищцата чрез адв.Д., като в същото е посочен адрес в гр.***, ул.“***“ №*, докато адреса за кореспонденция на ищцата е в гр.***, кв.“***“ , ул.“***“ №* . с оглед на това обстоятелство, съдът приема, че това е адресът на кантората на адв.Д..

Видно от разписката за връчване на това съобщение , на същата е записано , че същото е получено на 22.10.2025г. лично, като не е отбелязано връчването да е било направено в съда или на друго място,различно от посочения в съобщението адрес.

Доколкото няма данни ищцата в лично или служебно качество да пребивава по някаква причина на този адрес,то следва да се приеме, че връчването е осъществено на адв.Д., доколкото с подписа на длъжностното лице, което има функцията да връчва призовки и съобщения е удостоверено, че именно лицето посочено в съобщението е получило същото лично.

За пълнота следва да се посочи, че макар съгласно нормата на чл.39, ал.1 от ГПК ако страната има съдебен адресат или упълномощен процесуален представител по делото, съдът е длъжен да връчва предназначените за нея призовки или съобщения чрез тези лица, в практиката безпроиворечиво се приеме, че когато връчването е осъществено лично на страната, същото е редовно дори когато е налице посочената по-горе хипотеза / в този смисъл Определение № 5589 от 3.12.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4501/2025 г., III г. о., ГК/ .

Това означава, че дори и да се приеме за вярно твърдението, въведено с частната жалба, че ищцата, а не адв.Д. е получила съобщението, уведомяването за дадените указания е редовно и определеният едноседмичен срок е изтекъл преди постановяване на атакуванато разпореждане.

Трябва да се отбележи, че за да бъде върната исковата молба е необходимо същата да е била нередовна, на ищеца следва да са били дадени съответните указания, те да са съобщени на страната и в определения й срок тя да не ги е изпълнила. Разбира се, указанията трябва да са правилни .

В конкретния случай първоначалната искова молба действително е била нередовна, доколкото в същата като ответник е посочено физическото лице Д. В., а в същото време са изложени твърдения за противоправно бездействие на медицинския персонал на Дом за стари хора, гр.Радомир.

С уточняващата молба по-голямата част от указанията, макар и непрецизно, са били изпълнени. Поради това не е било необходимо отново да се дават указания относно излагане на фактически твърдения от какви действия е настъпило увреждането и дали става 3 въпрос за лична отговорност на директора или за отговорност на самата институция.

Неправилни са и указанията ищцата да посочи медицинската причина за смъртта на майка си, тъй като това е факт, който ще бъде установяван в хода процеса, а и ищцата не е длъжна да има медицински познания, за да може да се ангажира с такова твърдение.

Ищцата обаче не е изпълнила указанието на съда да посочи правосубектен ответник в производството. Доколкото в ЗСУ е предвидено, че предоставянето на социални услуги се осъществява самостоятелно от общините, от специално създадени юридически лица или чрез възлагане на частни доставчици на социални услуги, то съдът не може да знае какъв точно е статутът на „Дом за стари хора „Св.Иван Рилски“, гр.Радомир и дали същият е самостоятелен правен субект. Това само по себе си е достатъчно, за да бъде прието, че не са изпълнени указанията на съда и исковата молба следва да бъде върната.

След като крайните изводи и на двете съдебни инстанции съвпадат, то обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1309 от 07.11.2025г. , постановено по гр.д. №450 /2025г. по описа на ОС-Перник.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от връчването му на частната жалбоподателка.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Георги Иванов

Смятам, че предпоставката по чл. 129, ал. 3 от ГПК не е налице в случая:

Обикновена справка в интернет /каквато е могла да бъде извършена служебно от първоинстанционния съдия – особено предвид специфичния предмет на делото/ сочи, че собственик на Дом за стари хора „Св.Иван Рилски“ - гр.Радомир е Община Радомир.

В този смисъл: правосубектността на ответника е била ясна изначално /т.е.

4 указания по чл. 129, ал. 2 от ГПК досежно това обстоятелство не е следвало да бъдат давани/.

С-я Г. Иванов

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16 гр. София, 07.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503353 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274,ал.2 от ГПК .

Образувано е по повод частна жалба, подадена от Б. Н. С. против разпореждане № 1309 от 07.11.2025г. , постановено по гр.д. №450 /2025г. по описа на ОС-Перник, с което е върната подадената от частната жалбоподателка искова молба.