Решение № 4364 от 21.09.2026, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно дело 560/2026
- Вид
- Решение № 4364
- Подписан
- 21.09.2026
- Състав
- Михаил Русев
Други актове по делото
- Разпореждане № 2201 от 19.05.2026 · Михаил Русев
Цитирани разпоредби
- чл.118, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2, предложение последно · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.104 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117, ал.1-3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117, ал.1-3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117, ал.1-3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.5, ал.4, т.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68, ал.1, ал.2 и ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68, ал.1, ал.2 и ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68, ал.1, ал.2 и ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.69б · Кодекс за социално осигуряване
- чл.69б, ал.1 и 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.69б, ал.1 и 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.98, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- §9 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.18б, ал.1 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл.18б, ал.2 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл.3 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл.40, ал.1 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
РЕШЕНИЕ
№ 4364
Стара Загора, 21.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - VI състав, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
При секретар ЗОРНИЦА ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МИХАИЛ РУСЕВ административно дело № 20267240700560 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.118, ал.3, във връзка с ал.1 от КСО.
Образувано е по жалба на М. С. З., [ЕГН] от [населено място] баня, чрез пълномощника си адвокат К. Г. от АК-Стара Загора, против решение №2153-23-14 от 02.04.2026 год. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - [населено място] /ТП на НОИ - [населено място]/, поправено с решение №1040-23-50 от 28.05.2026 год. на Директора на ТП на НОИ - [населено място].
С оспорения акт, по жалба на З. е отменено разпореждане [номер] от 23.01.2026 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ -началник на отдел “Пенсии“ при ТП на НОИ- Стара Загора, относно продължителността на първоначално зачетения й към 13.11.2025 год. осигурителен стаж, като съответно същият е определен на: 1.0 г., 0 мес. и 0 дни от I-ва категория труд, 0 г., 2.0 мес. и 0 дни от II-ра категория труд, 3. 18 год., 05 мес. и 12 дни от III-та категория труд, 4. общ осигурителен стаж превърнат към III-та категория труд съгласно чл.104 от КСО в размер на 18 год., 05 мес. и 12 дни и общ осигурителен стаж – български и чужд в размер на 19 год., 11 мес. и 20 дни, а жалбата е отхвърлена по отношение останалата част от разпореждането, което е потвърдено като правилно и законосъобразно.
В жалбата се съдържат съображения за незаконосъобразност на оспореното решение, като се изтъкват доводи за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че решаващият административен орган в лицето на директора на ТП на НОИ-Стара Загора, погрешно е приел, че периодът /8 год., 8 мес. и 8 дни/, през който З. последователно е упражнявала трудова дейност в ДП„Митьо Станев“, [населено място] и „Н. принт“АД, [населено място] на длъжности репродукционен фотограф и фотограф-монтажист е от III-та категория труд, а не от I-ва. В подкрепа на това се изтъква, че от приложените към административната преписка доказателства /трудови договори, допълнителни споразумения към тях и длъжностни характеристики/ естеството на работата и в частност офсетовият печат са предполагали излъчването на радиационни вълни и досег с вредни химикали, като тези неблагоприятни условия водели до извода, че полаганият труд от жалбоподателката следва да бъде зачетен от I-ва категория. От съда се иска отмяна на оспорения административен акт и постановяването на нов, с който полаганият труд да бъде признат като отговарящ на условията на I-ва категория.
Оспорващата, редовно призована в открито съдебно заседание се явява лично и с пълномощника си по делото – адвокат Г., който поддържа изцяло депозираната пред съда жалба.
Ответникът – директор на ТП на НОИ - [населено място], редовно призован, не се явява, като се представлява от главен юрисконсулт И., която оспорва жалбата като неоснователна, излагайки съображения за законосъобразност на оспореното пред съда решение. Твърди се, че заеманите от З. през процесния период длъжности не попадат под действието на нито една точка от приложимия Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП-отм./, като единствената близка по смисъл разпоредба е тази на т. 33 от правилника, която обаче, не съдържа посочване на тези длъжности, т. е. не урежда зачитането на стажа от II-категория. Сочи се, че независимо от факта, че в част от приложените документи работодателят е посочил, че трудът е от I-категория, от една страна липсва направено конкретно предложение по коя точка от ПКТП следва да се зачете той, а от друга - единствено административният орган е компетентен да определи категорията труд, т. е. преценката е негова. В случая, визираните длъжности не попадат в никое от нормативните предложения на ПКТП, поради което трудът няма как да се зачете от исканата категория. Не на последно място се сочи, че дори и да бъде зачетен от I-ва категория, за жалбоподателката отново няма да са налице условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, Съдът приема за установено от фактическа страна следното :
Жалбоподателката е подала до директора на ТП на НОИ - Стара Загора заявление с вх. №2113-23-3093 от 13.11.2025 год. /лист 10-11 от делото/ за отпускане на ЛПОСВ, като изрично е посочена разпоредбата на чл.69б от КСО. Към заявлението са представени 2 бр. трудови книжки, както и е деклариран трудов стаж в различни от България държави-членки на ЕС. Предвид наличието на предходно подавано заявление за отпускане на ЛПОСВ, към пенсионната преписка са налични, съответно и приобщени редица документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход, в т. ч. трудови договори, допълнителни споразумения към тях, осигурителна книжка и пр. Взимайки предвид информацията от съдържащите се по така образуваната пенсионна преписка документи, удостоверяващи наличния за жалбоподателката осигурителен стаж, била извършена преценка на правото на ЛПОСВ за лицето, като в резултат и на основание чл.98, ал. 1 от КСО, ръководител „Пенсионно осигуряване“ - началник на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ - [населено място] е издал разпореждане [номер] от 23.01.2026 год. /лист 25 от делото/, с което отказал отпускане на ЛПОСВ на З.. В изложените от пенсионния орган съображения, представляващи и мотивите за издаване на акта, са разгледани законовите изисквания за отпускане на ЛПОСВ по чл.68, ал.1-3 и по чл.69б, ал.1 и 2 от КСО, като при тяхното съпоставяне с притежавания от жалбоподателката към датата на заявяване на пенсията осигурителен стаж и навършената от нея възраст, бил обоснован краен извод за липса на материалните предпоставки, за отпускане на ЛПОСВ. В разпореждането е посочено, че към 13.11.2025 год. З. имала навършена възраст от 63 години, 08 месеца и 08 дни и зачетен осигурителен стаж от първа категория в размер на 00 год., 00 м. и 00 дни, от втора категория в размер на 00 год., 00 м. и 00 дни и от трета категория в размер на 18 год., 05 месеца и 12 дни. Съответно, общият осигурителен стаж, превърнат към III категория, съгласно чл.104 от КСО бил равен на 18 год., 05 месеца и 12 дни. Осигурителният стаж от Испания и Германия за правото на пенсия бил в размер на 01 год., 04 мес. и 28 дни. Общият осигурителен стаж в трите държави за правото на пенсия бил в размер на 19 год., 10 мес. и 10 дни, превърнат към III-та категория труд. В разпореждането е посочено, че периодите на положен трудов стаж в Районно фотографско предприятие [населено място] от 09.12.1980 год. до 20.03.1981 год., като фотоработник, от 20.03.1981 год. до 01.01.1983 год., като фотолаборант, от 01.01.1983 до 01.05.1985 год., като фоторетушор, от 01.05.1985 год. до 01.01.1988 год., като определ. копирни светлини и от 01.01.1988 год. до 01.09.1989 год., като фотограф, както и периодите на положен труд в ДП“Митьо Станев“, [населено място], преобразувано в „Н. принт“АД, [населено място] за периода от 01.09.1989 год. до 01.12.1995 год., като фотограф на репродукционен апарат, фотограф-монтажист и фотограф и в “Ирита-Принт“ ООД, [населено място] баня за периода от 01.12.1995 год. до 01.04.1997 год. като фотограф, не попадат в обхвата на I-ва и II-ра категория труд съгласно ПКТП. Същите периоди били зачетени за III-та категория труд съгласно Раздел III „Трета категория труд“, т.66 от правилника – „Всички останали работници и служители, невключени в другите раздели“.
Срещу разпореждането била депозирана жалба от М. З. /лист 27 от делото/ в която са изложени съображения за незаконосъобразност на акта, идентични като цяло с тези, съдържащи се в понастоящем разглежданата от съда жалба. Приложени са и допълнителни доказателства.
По повод подадената жалба и на основание чл.117, ал.1-3 от КСО директорът на ТП на НОИ - [населено място], издал оспореното понастоящем решение №2153-23-14 от 02.04.2026 год. /лист 4-6 от делото/. С последвалото го решение №1040-23-50 от 28.05.2026 год. на директора на ТП на НОИ - [населено място] /лист 87 от делото/ е допусната поправка на очевидна техническа грешка в диспозитива на решение №2153-23-14 от 02.04.2026 год., относно извършеното изписване на датата, на която е постановено обжалваното разпореждане, която вместо правилната 23.01.2026 год. е посочена като 23.01.2025 год. В останалата си част решение №2153-23-14 от 02.04.2026 год. е запазило действието си. В решението са разгледани детайлно нормативните предпоставки, определящи условията за възникване на правото на ЛПОСВ по чл.68, ал.1-2 и чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО. Направен е подробен анализ на зачетения осигурителен стаж за жалбоподателката, като съобразно събраните в хода на административното производство доказателства е формиран извод за отричане правото й на ЛПОСВ и в частност това по смисъла на чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО. С изложени подробни мотиви в основното решение, идентични в голямата си част с тези, съдържащи се и в разпореждане [номер] от 23.01.2026 год. горестоящият административен орган е потвърдил първоначалния индивидуален административен акт, съответно е отхвърлил жалбата като неоснователна по отношение претенциите за постановения отказ за отпускане на ЛПОСВ в т. ч. и за зачитане на положения за времето от 09.12.1980 год. до 01.12.1995 год. стаж като такъв от I-ва и II-ра категория. Същевременно с решението е отменено разпореждането в частта му касаеща продължителността на зачетения за жалбоподателката към 13.11.2025 год. осигурителен стаж, като същият е определен на: 1.0 год., 0 мес. и 0 дни от I-ва категория труд, 0 год., 2.0 мес. и 0 дни от II-ра категория труд, 3. 18 год., 05 мес. и 12 дни от III-та категория труд, 4. общ осигурителен стаж превърнат към III-та категория труд съгласно чл.104 от КСО в размер на 18 год., 05 мес. и 12 дни и общ осигурителен стаж – български и чужд в размер на 19 год., 11 мес. и 20 дни. Решението било връчено на 07.04.2026 год., чрез пощенска пратка с обратна разписка /лист 7 от делото/, като жалбата срещу него е била депозирана при решаващия орган на 21.04.2026 год., където е заведена с вх. №1012-23-52 от 21.04.2026 год. /лист 1 от делото/.
Представени и приети като доказателства по делото са документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното решение №2153-23-14 от 02.04.2026 год. на директора на ТП на НОИ - [населено място] и потвърденото с него разпореждане [номер] от 23.01.2026 год. на началник на отдел „Пенсии“ - ръководител ПО при ТП на НОИ - [населено място]. По делото от страна на жалбоподателката са представени и прието от съда допълнителни доказателства.
Съдът, като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, въз основа на установеното от фактическа страна и на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира от правна страна следното:
По допустимостта: оспорването, като направено от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт /след проведено задължително административно производство/, в законоустановения срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, е процесуално допустимо.
Разгледана жалбата по същество, съдът я намира за неоснователна:
Процесното решение №2153-23-14 от 02.04.2026 год. е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” във връзка с чл. 117, ал. 3 от КСО орган - директор на ТП на НОИ - [населено място]. Решението е постановено в предвидената от закона писмена форма, като покрива изискванията за съдържание, доколкото в него са изложени конкретни фактически съображения, обусловили формирания краен правен извод. Решаващият орган е подложил на преценка доказателствата от административната преписка, като е подвел установените чрез тях факти и обстоятелствата под хипотезата на конкретни правни норми.
Разпечатката съдържа 23 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1acea3e5-6449-4c76-bdc6-a728c9e66e18