Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260958 от 14.06.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 413/2021
Вид
Решение № 260958
Подписан
14.06.2021
В сила
22.06.2021
Състав
МИЛЕНА БОГДАНОВА МИХАЙЛОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 14.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 24 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА като разгледа докладваното от съдията т. д. №413 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

Образувано е по молба на Национална агенция за приходите гр.София, бул.“********, чрез представителя си, за откриване на производство по несъстоятелност на „Д.“ ЕООД ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***, поради неплатежоспособност, която аргументира с това, че дружеството не е в състояние да изпълни изискуеми публично правни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност.

Държавата, представлявана от НАП като молител, твърди, че е кредитор на ответното дружеството с изискуеми публични държавни вземания в размер на 986 491,15лв., от които главница – 815 319,09лв. и лихви – 171 172,06лв., дължими за данъци.

Основанията, на които претендира вземането си са влезли в сила ревизионни актове, а именно Ревизионен акт №*********/22.06.2011г., издаден от ТД на НАП София, с който са установени задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2009г. и за данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2007г. до 30.04.2010г., обжалван и потвърден с окончателен съдебен акт Решение №13328/06.11.2017г. по адм.д.№8858/2016г. на върховен административен съд;

Ревизионен акт №**********/12.03.2012г., издаден от ТД на НАП София, с който са установени задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.05.2010г. до 31.05.2011г., обжалван, като жалбата е била отхвърлена с Решение №5134/12.11.2012г. по дело №9989/2012г. на АССГ.

Според молителят „Д.“ ЕООД не е в състояние да изпълни публично правните си задължения към Държавата и на осн.чл.608 ал.1 от ТЗ се намира в състояние на неплатежоспособност. В случая е налице презумпцията по чл. 608, ал. 3 от ТЗ, както и към датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ по партидата на длъжника в търговския регистър не са били подадени ГФО от 2017, 2018 и 2019г.

Молителят иска да бъде постановено решение, с което да се обяви неплатежоспособността на дружеството, да се открие производство по несъстоятелност, да бъде определена начална датата на неплатежоспособност, да бъде допуснато обезпечение чрез налагане на запор на цялото движимо имущество и сметките на „Д.“ ЕООД и възбрана върху недвижимите имоти, собственост на същото.

Ответното дружество не е взело становище по молбата на НАП, не е изпратило представител за участие в съдебно заседание.

Съдът като взе в предвид, изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда, доказателства – писмени доказателства, данни от Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза и като съобрази обявените по партидата на търговеца в търговския регистър счетоводни документи, намира за установено от фактическа страна следното.

„Д.“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище в района на Софийски градски съд.

Към настоящия момент дружеството има следните задължения – към финансови предприятия 126 000лв. и публични задължения в общ размер на 986491,15лв. по ревизионни актове №*********/22.06.2011г. и №**********/12.03.2012г., издадени от ТД на НАП София.

За публичните задължения на дружеството са били наложени обезпечителни мерки върху имущество на дружеството по реда на ДОПК с постановления изх. №1453-3864#1/17.10.2012г., изх. №1453-00-3864#1/05.11.2012г., предоставени като информация и документи от ТД на НАП София с отразяване, че няма започнати действия по принудително изпълнение срещу имуществото на дружеството по реда на ДОПК.

Според заключението на вещото лице по изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза, се установява, че „Д.“ ЕООД е извършвало стопанска дейност до 31.12.2012г. От публикуваните от дружеството ГФО е установено, че за периода 01.01.2013г. до настоящия момент дружеството не извършва дейност, не е реализирало приходи, не е реализирало разходи, няма отчетено движение на активи и пасиви, вкл. на балансови стойности. Изчислените коефициенти за отчетната 2012г., вещото лице е извело и към момента на изготвяне на експертизата с мотив, че когато едно предприятие не извършва дейност, то запазва своите финансово-икономически показатели, такива каквито са към периода, през който последното е извършвало стопанска дейност – в случая към 31.12.2012г. Вещото лице е посочило, че показателят на коефициента на обща ликвидност е значително под референтни стойности 1,0 – 2,0. За периода 2011г. - 2012г. показателят е със стойности под 1, което означава, че длъжникът не е бил в състояние да посрещне задълженията си, което го поставя в състояние на неплатежоспособност. Коефициентът на бърза ликвидност, който се определя като отношение между сумата на краткотрайните активи /намалена със сумата на материалните запаси/ и сумата на краткосрочните задължения /задълженията със срок до една година/ е с общо приета стойност като показател в границите 0,5-1,0, което означава, че тези бързо ликвидни активи трябва да осигуряват 50-100% от краткосрочните задължения. За периода 2011-2012г. при длъжника показателят е с референтни стойности – 0,0526 – 0,0397, което означава, че длъжникът не е бил в състояние да посрещне текущите си задължения с наличните текущи активи. Коефициентът на незабавна ликвидност отразява способността на дружеството да покрие своите краткосрочни задължения с наличните си финансови средства. Оптималната стойност на този показател е в границите 0,5-0,7, като стойности по-високи от 1 означават замразяване на парични средства, които не се използват ефективно. За периода 2011-2012г. стойностите на този показател са значително под референтните – за 2011-0,0226, за 2012-0,0397. При необходимост дружеството не е било в състояние да погаси своите незабавно своите задължения. Коефициентът на абсолютна ликвидност е изчислен като отношение на паричните средства и краткосрочните задължения. Общо приетата стойност на този показател е над 0,3 – всеки момент да се поддържат парични наличности, покриващи около 30% от задълженията. Стойностите на този показател за периода 2011-2012г. са значително под референтните – от 0,00226 за 2011г. до 0,0397 за 2012г.

Стойностите на показателите на финансовия анализ се използват като основа за оценка на икономическото състояние на предприятието, когато се касае за работещо предприятие. Коефициентът на финансова автономност се изчислява чрез съпоставяне на собствения капитал и привлечения такъв. Когато е под 1 е налице превишение на задълженията спрямо собствения капитал – съществуващите задължения не се достатъчно обезпечени с имущество на предприятието, което говори за декапитализиран собствен капитал. И обратно, когато този коефициент е равен или над единица, показва степен на финансова независимост от ползването на чужди средства. За периода 2011-2012г. съществуващите задължения на ответното дружество не са обезпечени с имущество. Стойностите са отрицателни, което го поставя в пълна зависимост от кредиторите му и в състояние на дългосрочна неплатежоспособност. Собствения му капитал е декапитализиран. Коефициентът на задлъжнялост изразява степента на зависимост на предприятието от сроковете и взискателността на своите кредитори за уреждане на задълженията си. Този показател при добре функциониращо предприятие обикновено е между 0,25 и 0,5, като трябва да бъде най-много равен или по-малък от 1 и показва на 1лев собствен капитал колко задължения са отчетени. Когато е под единица, това показва, че предприятието е в състояние да уреди своите задължения със своя натрупан собствен капитал. Колкото коефициентът е по-голям от единица, толкова зависимостта на предприятието от външни източници на средства е по-голяма. Ако показателят е равен на 0, то предприятието се финансира изключително за сметка на собствени средства. За периода 2011 – 2012г. е видно, че стойностите са отрицателни. Следователно ответникът е в пълна зависимост от кредиторите си.

Според експертизата, през 2011г. и през

2012г. молителят е съставил на ответното дружество два ревизионни акта, задължението по които ве е осчетоводено от последното, а именно РА №*********/22.06.2011г., с който са установени задължения за корпоративен данък и за данък върху добавената стойност в общ размер на 782 733,10лв. и РА №*********/12.03.2012г., издаден от ТД на НАП София, с който са установени задължения за данък върху добавената стойност в общ размер 209 812,87лв. Поради това, че публично правните задължения на длъжника не са били осчетоводени, вещото лице е представило и алтернативен вариант на заключението, констатациите по което за коефициентите не са по-различни. Навеждат на неплатежоспособност.

От анализа на последния публикуван от ответника ГФО към 31.12.2016г., той не е отчел притежавано имущество. Според справка от „Пътна полиция“ при СДВР към 25.03.2021г. дружеството притежава осем регистрирани ППС, он поради установената им възраст между 22г. и 34г. вероятността да са добре ликвидни е изключително малко.

Изводът е, че ответното - дружество е в много влошено финансово състояние и изпитва тежки затруднения по отношение покритието на своите текущи и изискуеми задължения. Предприятието е с изключително лоша ликвидност, установимо с икономическите показатели. Според изчислените коефициенти на ликвидност и финансова автономност, длъжникът не е в състояние да покрива текущите си и изискуеми задължения, считано от 01.01.2012г.

За длъжника не се установява към датата на приключване на устните състезания по делото да разполага с пари или ликвидно имущество, чрез които да се покрият началните разноски за производство по несъстоятелност, съответно на текущото възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността.

След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 25.05.2021г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд в 7-дневен срок на сумата от 3 000 лева, необходими за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл.629б ал.1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от молителя, като длъжник, нито от кредитор. Определението е било вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 26.05.2021г.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца съгласно чл.608 ал. 1 от ТЗ.

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че ответника е неплатежоспособен.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми парични публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност. Тези задължения не са изпълнени, което предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ). Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения.

Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 01.01.2012г.

След тази дата длъжникът не е могъл да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи. Съгласно установеното финансово състояние на дружеството след 01.01.2012г., коефициентът на обща ликвидност е бил под характерната стойност 1 (неоспорвана като съответно приложима), както и под общата норма са били коефициентът на финансова автономност и реципрочният коефициент на финансова задлъжнялост. По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.). След 01.01.2012г. икономическото състояние на ответника е било трайно влошено, което е и понастоящем. Затрудненията му не са временни, не разполага и с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).