Решение № 1801 от 12.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1801 гр. Варна, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20253110108449 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от Д. Х. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. В., ул.

... № ..., срещу ***, Булстат **********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. ....

№ ...., искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, както следва

- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2556,46 евро (5000 лева) – частичен иск от 15 338,76 евро (30 000 лева), представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, временна неработоспособност и психологически травми вследствие на счупване на външен (латерален) малеолус на десен крак при попадане в дупка на пешеходна пътека на ул. „Алеко Константинов“ в гр. Варна на 13.01.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението;

- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 71,58 евро (140 лева), представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на ортеза и патерици за лечение и възстановяване след счупване на външен (латерален) малеолус на десен крак вследствие на попадане в дупка на пешеходна пътека на ул. „Алеко Константинов“ в гр. Варна на 13.01.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на 1 задължението.

В исковата молба ищецът Д. Х. Т. излага, че на 13.01.2025 г. около обяд, при пресичане на ул. „Алеко Константиов“ в гр. Варна на пешеходна пътека до кръстовището с ул. „Баба Тонка“, десният му крак попаднал в дупка, която не се виждала поради навалелия предишния ден дъжд и сняг. Ищецът изгубил равновесие и паднал, като хората, които били с него, му помогнали да стане. След това ищецът позвънил на съпругата си, която го откарала до Спешен център на МБАЛ „Св. Анна“. След извършена рентгенография било установено счупване на външен (латерален) малеолус на десния крак. Глезенът бил обездвижен чрез ортеза, която ищецът закупил на същата дата, заедно с чифт патерици. Обездвижващата шина била свалена на 22.02.2025 г., като след тази дата, до 10.04.2025 г. ищецът бил в болнични и провел множество процедури за рехабилитация и раздвижване на глезена.

Ищецът твърди, че в периода от 13.01.2025 г. до 10.04.2025 г. се нуждаел от придружител, който да му помага за осъществяване на елементарни физиологични необходимости. Не бил в състояние сам да извършва придвижвания, нито да обслужва необходимите си жизнени функции - обличане, събличане, хранене, физиологични потребности. Излага, че това състояние влияело изключително обременяващо на психиката му, тъй като в разцвета на силите си, вместо да е очакваната опора за семейството си, се превърнал в човек, нуждаещ се от личен придружител. Самочувствието му и авторитетът му били изключително накърнени. Сочи, че по професия е ***, а случилото се провокирало стрес - предвид преживяното, и възпрепятствало временно извършването на служебните му ангажименти, а именно: да се явява по съдебни дела и да приема в *** си кантора. Изтъква, че и към настоящия момент продължава да търпи негативи, които са пряка и непосредствена последица от претърпените телесни повреди – при промяна на температурата на въздуха изпитва болки, има моменти на схващане, след края на работния ден глезенът е подут и син, поради което трудно си намира обувки, като не може да обува високи такива. Излага, че получил и допълнителни усложнения, тъй като вследствие на обездвижения десен глезен, се натоварвал повече левият, който също бил счупен преди 10 години при попадане в дупка в пешеходната зона на гр. Варна, като от допълнителното натоварване болките и в него се усилили. Ищецът се оплаква, че вече не е пълноценен в осъществяваните телодвижения, накуцвал и спрял активно да се движи, което му причинило психологически травми.

Намалил физическата си активност, поради което напълнял. Стойката му се изкривила. При изпълнение на служебните му ангажименти в съдебната зала глезените го болели, което пречело на концентрацията му и налагало да намали обема на работата си.

Сочи, че съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ПРЗ ЗМСМА, с влизането на закона в сила преминават в собственост на общините общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, поради което именно *** е длъжна да поддържа добрата инфраструктура, което не е направила.

Настоява за уважаване на предявените претенции и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът *** депозира писмен отговор, в който изразява 2 становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва, че на процесната дата и място е съществувала неравност, годна да предизвика настъпване на твърдения инцидент.

Счита, че не е доказан механизмът на увреждането и причинно-следствената му връзка с твърдените вреди. Оспорва, че причинената травма е с характер да наложи необходимост от съдействие на придружител в продължение на три месеца; оспорва също и твърденията, че психиката на ищеца е изключително обременена, а самочувствието и авторитетът му накърнени именно вследствие на инцидента. Счита, че размерът на претендираното обезщетение е завишен значително и не кореспондира на претърпените болки и страдания.

Прави възражение за наличие на съпричиняване, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради занижена бдителност на ищеца и липса на житейска предпазливост при придвижване по пътното платно, като счита, че в светлата част на деня същият е следвало да прояви внимание и да избегне дупка, пълна с вода.

Настоява за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът Д. Х. Т. се явява лично. Поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответната страна *** не се представлява. С молба вх. № 29572/14.04.2026 г. оспорва предявените искове; в условията на евентуалност настоява за значително намаляване на размера на обезщетението.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 000466, издаден от Спешно отделение на МБАЛ „Света Анна - Варна“ ЕАД – Варна, Д. Х. Т., ЕГН **********, е прегледан на 13.01.2025 г. от 13:43 ч. до 13:58 ч., след рентгенография е поставена основна диагноза S826 – счупване на външен (латерален) малеолус. Снета е анамнеза: на 13.01.2025 г. травмира дясна глезенна става; с оплаквания за болка и ограничени активни движения в същата. Отразено е в графа „Обективно състояние“: локален статус – наличие на спонтанна и палпаторна болка, изразен мекотъканен оток, ограничени движения в областта на дясна глезенна става. Назначена е имобилизация за 4 седмици; обезболяващи, противооточни, криотерапия, елевация на крайника, гел за травми.

Видно от Амбулаторен лист № 2505320053D2 от дата 22.02.2025 г. и Амбулаторен лист № 25056А05F344 от дата 25.02.2025 г., извършени са прегледи на ищеца във връзка с продължаване на срока на временната неработоспособност по преценка на ЛКК; основна диагноза: S826; отразено е, че към датата на прегледите имобилизацията е свалена; пациентът е насочен към рехабилитация.

Видно от Амбулаторен лист № 25072607В742 от дата 13.03.2025 г. за преглед на ищеца, посочена е основна диагноза S826 – счупване на външен (латерален) малеолус, с доуточняване: вдясно, с-е след имобилизация. Отразено е обективно състояние: палпаторна болезненост в областта на дясна глезенна става, засилваща се при активни и пасивни движения, оток.

Издадени на ищеца във връзка с диагноза S826 – счупване на външен (латерален) малеолус, са: първичен болничен лист № Е 2024 3914800 от дата 14.01.2025 г. за временна неработоспособност от 14 дни, от 13.01.2025 г. до 26.01.20225 г.; болничен лист № Е20243618311, съгласно решение № 28 от 28.01.2025 г. на ЛКК при МЦ „Плазмамед клиник“ ЕООД – Варна, за временна неработоспособност от 30 дни, от 27.01.2025 г. до 25.02.2025 г.; болничен лист № Е20243618364, съгласно решение № 71 от 25.02.2025 г. на ЛКК при МЦ „Плазмамед клиник“ ЕООД – Варна, за временна неработоспособност от 14 дни, от 3

26.02.2025 г. до 11.03.2025 г.; болничен лист № Е20251177479, съгласно решение № 1453 от 19.03.2025 г. на ЛКК при ДКЦ „Света Клементина“ ЕООД – Варна, за 30 дни, от 12.03.2025 г. до 10.04.2025 г.

Установява се от физиопроцедурни карти амб. №№ 585/55.03.2025 г. и 783/25.03.2025 г., че е проведено физиотерапевтично лечение на ищеца по диагноза: с-е след фрактура десен малеолус, за периодите от 05.03.2025 г. до 18.03.2025 г. и от 25.03.2025 г. до 07.04.2025 г.

Видно от фискален бон от дата 13.01.2025 г., издаден от „Медилан“ ЕООД – Варна, закупени са ортеза на стойност 95,00 лева и 2 бр. патерици на стойност 45,00 лева.

От заключението на вещите лица д-р Р. М. – ортопед-травматолог, и д-р Р. Б. – специалист по психиатрия и съдебна психиатрия, по допуснатата комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза се установява, че в резултат на травмата ищецът е получил счупване на фибуларния малеол неразместено, обусловило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни. Това счупване се получава от форсирано свиване в горна и долна скочни стави по посока на ъгъл, отворен навътре, и може да се получи по описания в исковата молба начин. Проведено е лечение с обездвижване на дясната глезенна става с ортеза за глезен за 4 седмици; след свалянето са проведени два курса физиотерапия и лечебна физкултура. Според медицинската документация, лечението е продължило от 13.01.2025 г. до 07.04.2025 г. По време на лечението са приемани обезболяващи медикаменти и локално лекарство за намаляване на отока. Счупването от този тип причинява в първите един-два дни много силни болки, които постепенно намаляват и към десетия ден са слаби; след сваляне на имобилизацията и започване на рехабилитацията се усилват и с напредването постепенно намаляват. Към момента лечението е приключило, като е останало леко ограничено движение в дясната глезенна става в посока свиване на глезена към гърба на стъпалото – движенията са в границите 15-0-45 градуса, при норма 20-0-45 градуса; при прегледа е установен и лекостепенен оток около фибуларния малеол. Възможно е при по-голямо физическо натоварване и при рязка промяна на времето да се появяват болка и дискомфорт в ставата, изискващи провеждане на физиотерапия или медикаментозно лечение. Лявата глезенна става е увредена от счупване през 2014 г., като поради по-голямото й натоварване по време на лечението на десния глезен е възможно да се появява оток и болка периодично.

При проведеното психиатрично изследване е установено, че претърпяната травма на 13.01.2025 г. е била стресова ситуация за ищеца, която е променила начина и качеството му на живот. Отключила се е Реакция на остър стрес, преминала в разстройство на адаптацията – субективен дистрес и емоционално разстройство, нарушаващи социалното функциониране, които възникват в периода на адаптация към жизнени събития, като се достига до нарушаване в някаква степен на извършване на рутинни ежедневни дейности. С времето симптомите са отзвучали и към момента няма данни за разстройства на адаптацията или други психогенно възникнали разстройства.

В съдебно заседание на 20.03.2026 г. вещото лице – ортопед, потвърждава, че и след възстановителния период при по-продължително ходене или при промяна на времето е възможно ищецът да изпитва болка и дискомфорт в глезена, тъй като глезенната става се уврежда, а има и ограничение на движението от 5 градуса в посока свиване на глезена към гърба на стъпалото, като този дискомфорт ще остане.

В хода на производството са събрани гласни доказателства посредством разпит на свидетелите Ю. С. Т. и П. С. Х. – на страната на ищеца.