Определение № 689 от 12.11.2021, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 689 гр. Пловдив, 12.11.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Частно наказателно дело № 20215330206741 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК и е образувано по подадена жалба от Р.Г.А. чрез адв. С.Я. от АК- Пловдив, против постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.09.2021г. по досъдебно производство № 302/2020 г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. В жалбата се излагат съображения, за незаконосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Сочи се, че проведеното разследване не било пълно, в**нно и обективно. Прокурорът бил стигнал до неправилни изводи, тъй като се бил позовал на свидетелските показания на свид. М.Т.К. и нейният **, както и на ** на К., без да ги проверява и подлага на съмнение. По този начин бил приел, че К. и А. били в интимни отношения, което не било проверено и не отговаряло на действителността. Също така, безусловно било прието, че дадените от А. на К. пари били върнати, за което нямало доказателства.

Неправилно били отхвърлени показанията на С.А.А. Показанията на К. имали само за цел да защитят интересите на К. и нейният **. Прокурорът не бил подходил правилно към показанията на **а на К.. В сигнала си до прокуратурата А. бил заявил, че бил дал парите през ноември 2019г. с уговорката да бъдат върнати след три месеца. След като не ги бил получил в този срок си ги поискал на петия месеца, а това било април 2020г. Нямало логика изтеглените и дадени на К. пари да не бъдат върнати веднага, а след два месеца. Сочи, че изначално К. нямала намерение да връща парите и, че 1 бил направил запис на проведен разговор с телефона си, в който тя му била заявила, че няма да му върне парите и, че го била „врътнала“. Било поискано записът да бъде представен по досъдебното производство, както и да бъде разпитан свидетел, който бил прослушал записа, но тези искания не били уважени. Не бил разпитан свидетелят А.П.. Моли постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Районна прокуратура – Пловдив за продължаване на действията по разследването с разпит на поискания свидетел и да бъде прослушан описания запис.

Съдът, като се запозна с постъпилата жалба и материалите по делото намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от активнолегитимирано да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство, лице.

Насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт. Подадена е в законоустановения за това 7-дневен срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Досъдебно производство № 302/2020 г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив е образувано с постановление на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив от 24.07.2020 г. за това, че през 2019 г. в с. Радиново, обл. Пловдив с цел да набави за себе си имотна облага възбудила у Р. Г. АНТ. заблуждение и с това му причинила имотна вреда – престъпление по чл.209, ал. 1 от НК. В хода на досъдебното производство не е привлечено лице, в качеството си на обвиняем. С постановление от 30.11.2020г. Районна прокуратура- Пловдив е прекратила наказателното производство. По повод постъпила жалба от Р.А., с определение № 198/ 17.05.2021г. постановено по чнд № 1221/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, е отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство и е върнато делото на Районна прокуратураПловдив за изпълнение на дадените с определението указания. В изпълнение на дадените указания са извършени действия по разследването на 11.06.2021г. разпит на свид. Й.К. и свид. Т.К. приобщени са писмени доказателствени средства- медицинска документация, извлечение от Банка „ДСК“, договор за кредит за текущо потребление от 06.02.2020г. С постановление за прекратяване от 27.09.2021г. на Районна прокуратура- Пловдив, 2 наказателното производство по досъдебно производство № 302/2020 г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, е било прекратено отново, което е предмет на настоящата проверка.

В обжалваното постановление прокурорът е приел, че след събирането на всички относими и необходими по делото доказателства, не е доказано да е извършено престъпление по чл.209 ал.1 от НК. Приел е, че липсват доказателства, които да установяват, че К. е възбудила по някакъв начин заблуждение у А., че ще му върне заема и по този начин да е заела посочената парична сума в размер на 10 000.00 лева. Приел е, че А. и К. са били в много близки отношения, като А. е предоставил в заем на К. сумата в размер на 10 000.00 лева, която е получила парите. Приел е, че К. не е въвела А. в заблуждение и, че не е имала такова намерение преди и по време на предаването на парите от А. на нея, че ще му върне парите, а му е върнала заетата от нея сума и поради това, не бил осъществен състава на престъплението по чл.209 ал.1 от НК. От правна страна е направен извод, че от събраните по делото доказателства не се установява, К. да е действала с изначално намерение да въведе А. в заблуждение, нито да не е имала намерение да му върне получения от нея заем.

От фактическа страна е установено, че свид. Р.А. и свид. М. К. били приятели, като според свид. К. двамата имали интимни отношения. В началото на месен ноември 2019г. свид. А. предоставил на свид. К. заем в размер на 10 000.00 лева. За предаването на сумата не била съставена разписка или какъвто и да било друг документ, удостоверяващ предаването на сумата. Според показанията на свид. А. на предаването на сумата присъствала неговата ** свид. С.Г.А., което последната потвърждава.

Свидетелката К. обаче отричала да е присъствал свидетел на предаването на сумата. След като изминал уговореният срок за ползване на сумата, свид. А. потърсил свид. К. и поискал да му върне сумата от 10 000.00 лева. Същата не била върната. Свидетелят А. считал, че бил измамен и че К. нямала никакво намерение да му върне сумата. В показанията си свид. К. заявила, че се познавала със свид. А. от седем години и имали интимна връзка. През този период А. й помагал финансово, като винаги й давал пари на ръка, без разписка и тя винаги му връщала парите отново без разписка. През есента на 2019 г. свид. К. имала нужда от парични средства, за да помогне бизнеса си, като споделила това със свид. А., който сам й предложил заем от 10 000.00 3 лева. Свидетелят А. предал на К. сумата от 10 000 лева на два пъти, като това се случило в нейния офис. Нямало установен срок за връщане на парите. През януари 2020г. **ът на свид. К. разбрал за интимната връзка на **ата си със свид. А., поради което тя прекратила отношенията си с него. Тогава свид. А. си поискал дадените 10 000.00 лева от К.. Първоначално тя не могла да върне веднага сумата, тъй като се намирала в болница, но през месец март 2020 г. отново се срещнала със свид. А. в офиса си, като тогава К. му върнала сумата от 10 000.00 лева. Отново разписка не била съставена и нямало свидетели на връщането на парите. Свидетелят Й.К., който бил ** на свид. К., заявил в показанията си, че в началото на 2020 г. разбрал за интимната връзка на **ата си и свид. А., както и че той дал сумата от 10 000.00 лева на **ата си, за да върне тези пари на свид. А.. Твърди, че К. е върнала сумата от 10 000.00 лева на свид. А., като заявява, че не е присъствал на предаването на сумата.

Заявява, че тъй като свид. А. притеснявал свид. К. в офиса й, тя подала жалба в РУ Труд против А.. **ът на свид. К.- свид. Й.К. представил по делото банково извлечение от Банка ДСК, от което е видно, че на 06.02.2020г. същият е изтеглил от банката сумата от 10 000.00 лева. Представен е договор за банков кредит за текущо потребление между Й.Т.К. и Банка ДСК АД, сключен на 06.02.2020г. въз основа на който е изтеглена сумата от 10 000.00 лева, за да може **ата му свид. М. К. да я върне на свид. А., което тя и направила. Свид. Т.И.К. заявява, че е разбрал от свид. М. К., че е имала извънбрачна връзка със свид. Р.А., както и, че същата е дължала на А. сумата от 10 000.00 лева. Със ** си Й. обсъдили случая и решили Й.К. да изтегли кредит за сумата от 10 000.00 лева, за да може свид. М. К. да ги върне на свид. А., което и направили. Както свид. Т.К. така и свид. Й.К. сочат, че свид.

М. К. е с онкологично заболяване, като според свид. Й.К. заболяването прогресира и поради това същата не може да бъде разпитана. По делото е приложена медицинска документация- епикриза от Гинекологично отделение на УМБАЛ „Света Марина“- Плевен, епикриза от Клиника по лъчелечение при УМБАЛ „Св.Георги“ Пловдив, решение на Обща Клинична онкологична комисия, както и МРТ изследване по ядрено- магнитна резонансна диагностика „Русев“ ЕООД- Пловдив от които се установява, че свид. К. е имала онкологично заболяване (карцином) на посочен в епикризата орган, като е претърпяла оперативна интервенция и лъчетерапия (химиотерапия).

Прието е, че предвид извършения разпит на ** на свид. К., наказателното 4 производство може да бъде решено без нейния повторен разпит. В случая свид. К. не отрича, че е получила от свид. А. сумата от 10 000.00 лева, за което обстоятелство не била съставена разписка или друг документ. Разписка или друг документ не бил съставен предвид близките отношения между двамата, които както сочат свид. К. и свид. Т. и Й. К. били интимни. Свид. К. заявявала, че била върнала сумата от 10 000.00 лева на свид. А., което се потвърждавало от показанията на свид. Й.К. и свид. Т. К.. Били предприети и действия в тази насока, като свид. Й.К. изтеглил сумата от 10 000.00 лева от Банка „ДСК“ АД и ги предал на свид. К., за да ги върне на свид. А.. На срещата между свид. К. и свид. А., на която среща му върнала парите, не присъствали други хора. Показанията на свид. С.А.А. ** на свид. А. не следвало да бъдат кредитирани, тъй като същата е в родствена връзка със свид. А. и не биха могли да бъдат приети като безпристрастни, а и били лишени от житейска логика.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Предмет на проверка в настоящото производство е обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Обосноваността се изразява в това, дали установените по делото фактически положения и изводи на прокурора обективно съответстват на събрания, проверен, верен и пълен анализ на събраните по делото доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. Законосъобразността се изразява в това, дали постановлението на прокурора съответства с процесуалния и материалния закон. Следва да бъде проверено дали проведеното разследване е обективно, в**нно и пълно, което би изяснило дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства. Следва да се прецени и, дали в доказателствения материал не се съдържа потенциал за събиране на нови доказателства, предвид задължението на прокурора по чл.14 ал.1 от НПК, за извършване на всички допустими и необходими действия за разкриване на обективната истина.

За да е налице измама при формата на изпълнителното деяние възбуждане на заблуждение, от обективна страна следва да е установено, че деецът създава невярна, неправилна представа за конкретни факти от 5 действителността у заблуденото лице и по този начин то бива мотивирано да извърши акт на имуществено разпореждане, чрез който се причинява нему или на друго лице имотна вреда. При измамата деецът въздейства пряко и непосредствено върху друго физическо лице, в чиято фактическа власт се намира определено имущество, което представлява имущественият предмет на престъплението. С други думи, въвеждането в заблуждение, включващо формирането на неправилна представа у измаменото лице е пряката и непосредствена причина то да вземе решението за разпореждане с имуществения предмет. Измамливите действия пък следва да бъдат извършени с цел имотна облага за дееца или друго лице, физическо или юридическо, т.е. целта е посочена като доминиращ психологичен елемент извън умисъла. За осъществяването на състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК е достатъчно деянието да е извършено с посочената цел и имуществото да е напуснало патримониума на неговия собственик фактическата власт над него да е преминала в дееца или друго лице. Така Решение № 124/29.07.2019 по н.д. № 560/2019 г. на ВКС, III н.о. По същия начин следва да бъде възприет и мотивът за извършване на разпореждане при формата на изпълнително деяние – поддържане на заблуждение. При нея се изисква на базата на вече създадено заблуждение, то да се поддържа като едно трайно състояние на взаимоотношение между измамника и жертвата, и това поддържано заблуждение да е пряката и непосредствена причина да бъде взето решение за извършвана на разпореждане и такова да бъде осъществено.