Решение № 26 от 27.02.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Велико Търново, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20224000500206 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно обжалване.

С Решение № 54/23.03.2022 година по гр. д. № 205/2021 година на Окръжен съд Габрово П. Д. В. е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата 12 848.25 лева – дължима главница по Договор за потребителски паричен кредит № 1721860/22.01.2015 година, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 12.05.2021 година, до окончателното изплащане.

Със същото решение П. Д. В. е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата 762 лева – разноски.

С посоченото решение е отхвърлено възражението на П. Д. В. за извършване на прихващане със сумата 7 560.13 лева като неправомерно преведена от праводателя на ищеца от банка „Уникредит Булбанк“ АД вследствие на удръжки от обезщетението за безработица, които суми са несеквестируеми и праводателят на ищеца не е имал правото да ги получи, като неоснователно.

Със същото решение е отхвърлен предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против П. Д. В. иск в останалата част – за заплащане като дължими по Договор за потребителски паричен кредит № 1721860/22.01.2015 година: сумата над 12 848.25 лева до размер на 29 042.91 лева – главница; 1 394.69 лева – възнаградителна 1 лихва за периода 21.10.2019 година – 20.05.2020 година; 956.63 лева – обезщетение за забава за времето от 22.10.2019 година до датата на подаване на исковата молба в съда – 12.05.2021 година.

С посоченото решение „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъдено да заплати на П. Д. В. сумата 907 лева – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Решение № 54/23.03.2022 година по гр. д. № 205/2021 година на Окръжен съд Габрово в частите, с които са отхвърлени частично иска за главница, претенциите за възнаградителна лихва и обезщетение за забава, присъдените разноски. Във възивната жалба се изтъква, че неправилно съдът е отхвърлил исковите претенции за главница, възнаградителна и мораторна лихва като е приел, че не е ясно как е формиран годишният процент на разходите. В договора за кредит са посочени фиксиран лихвен процент и годишен процент на разходите, поради което изискванията на закона, касаещи референтни стойности, индекси и методики, съответно допускания по променливи във формулата за изчисляването им, са неприложими – в договора е инкорпориран ясен погасителен план без уговорки за промяна. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит по изчерпателен начин изброява компонентите, които съставят годишния процент на разходите, и не може да става дума за неяснота у потребителя за разходите, включени в него. Изискването на чл. 11, точка 10 от Закона за потребителския кредит за посочване на годишен процент на разходите по кредита, както и на общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, видно от съдържанието на договора, е спазено. В процесния договор са отразени общият размер на кредита; лихвеният процент, който е фиксиран; годишен процент на разходите, който не надхвърля величината по чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит; съдържа се общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора; приложен е и погасителен план, подписан от двете страни, в който е посочен броят на погасителните вноски, падежът на всяка от тях, като тази информация изпълва императивно заложеното изискване към съдържанието на договора за потребителски кредит. За потребителя не са останали никакви скрити разходи и/или допълнителни такси, както и не са настъпили никакви неблагоприятни последици – всички искани суми са обективирани в първата страница от договора. Ответникът е разбрал икономическите последици от договора още при неговото подписване. Процесният договор изцяло съответства на действащото към датата на подписването му законодателство. Разпоредбата на чл. 11, точка 10 от Закона за потребителския кредит не изисква да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява годишният процент на разходите – в рамките на Европейският съюз (в това число и в България) има две нормативно предвидени формули (точки 1 и 2 от Приложение № 1 към Закона за потребителския кредит), които единствено могат да се прилагат за изчисляване на годишния процент на разходите. В решението по дело С-42/15 Съдът на Европейския съюз приема, че посочването на годишен процент на разходите в 2 договор за кредит е от съществено значение в контекста на Директива 87/102, доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Доколкото непосочването в договора за кредит на тези данни би могло да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение, предвидената в националната правна уредба санкция за кредитодателя, изразяваща се в загуба на правото му на лихви и разноски, трябва да се смята пропорционална по смисъла на чл. 23 от Директивата. Все пак прилагането на подобна санкция, имаща сериозни последствия за кредитодателя, не би могло да се смята за пропорционално, когато липсващите данни по чл. 10, § 2 от Директивата са от такова естество, че не могат да засегнат способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. От представените писмени доказателства безспорно се установява основателността на предявения иск.

Направено е искане да се отмени Решение № 54/23.03.2022 година по гр. д. № 205/2021 година на Окръжен съд Габрово в обжалваните части и да се постанови друго такова, с което да се уважат изцяло предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Н. С. – пълномощник на П. Д. В., в който са развити подробни съображения за нейната неоснователност. По същество се поддържат доводите, наведени от ответника в производството пред първоинстанционния съд. Излагат се аргументи, че договорът за потребителски кредит не е написан по ясен и разбираем начин, като не са спазени и изискванията за вид, формат и размер на шрифта, поради което договорът е недействителен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит. В договора е уговорено заплащането на такси, надбавки, лихви и обезщетения в нарушение на чл. 10а, ал. 4 и чл. 33, ал. 1 от Закона за потребителския кредит. Твърди се нарушение на изискването за посочване на годишен процент на разходите и лихвен процент, предвидено в чл. 11, ал. 1, точки 9, 9а и 10 от Закона за потребителския кредит. В договора се съдържат и неравноправни клаузи, които са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на потребителите.

В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново процесуалният представител на П. Д. В. оспорва въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 205/2021 година на Окръжен съд Габрово е образувано въз основа на предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против П.

Д. В. искове. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди П. Д. В. – кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит № 1721860/21.01.2015 година, да плати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумите: 29 042.91 лева – главница за периода 21.10.2019 година – 21.01.2025 година, за която е обявена предсрочна 3 изискуемост преди депозиране на исковата молба в съда; 1 394.69 лева – възнаградителна лихва за времето от 21.10.2019 година до 20.05.2020 година; 956.63 лева – обезщетение за забава за периода 22.10.2019 година – 12.05.2021 година (датата на подаване на исковата молба в съда), с изключение на времето от 13.03.2020 година до 14.07.2020 година, за което не е начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС; законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на претенцията до окончателното погасяване на дълга; направените по делото разноски.

В исковата молба се излага, че на 20.05.2020 година е подписан индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 2.11.2018 година, сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 1721860/21.01.2015 година, сключен с П. Д. В., е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. На ответника е изпратено уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите за извършената цесия. Към исковата молба е представено и копие от уведомлението за осъществената цесия, което да се връчи на ответника в случай, че оспори действията във връзка с уведомяването му за извършената продажба на вземания. Описват се вземанията по договора за потребителски кредит. Сочи се, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на основание чл. 12, ал. 2, б. „а“ от Общите условия. Длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем изцяло. Обективирано е изявление за предсрочна изискуемост на непадежираните към датата на подаване на исковата молба в съда главници.

С Молба с вх. № 1015/3.06.2021 година по повод дадени от първостепенния съд указания е уточнено, че общият размер на кредита е 46 350 лева – сбор от чистата стойност на кредита – 45 000 лева, такса за разглеждане на кредита – 1 350 лева, която длъжникът се е съгласил да изплаща на 120 броя равни части, включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. Посочено е, че към момента на подаване на исковата молба ответникът частично е погасил задължението си по процесния договор, като общо претендираната главница е в размер на 29 042.91 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от П. Д.

В. чрез адвокат Н. С., с който оспорва предявените искове изцяло. Излага съображения, че договорът за потребителски кредит не е написан по ясен и разбираем начин, не са спазени и изискванията за вид, формат и размер на шрифта, поради което договорът е недействителен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит. В договора е уговорено заплащането на такси, надбавки, лихви и обезщетения в нарушение на чл. 10а, ал. 4 и чл. 33, ал. 1 от Закона за потребителския кредит. Налице е нарушение на изискването за посочване на годишен процент на разходите и лихвен процент, предвидено в чл. 11, ал. 1, точки 9, 9а и 10 от Закона за потребителския кредит. В договора се съдържат и неравноправни клаузи, които са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на потребителите.

Оспорват се истинността и авторството на документите, приложени към исковата молба, навеждат се доводи и за симулативния им характер. Твърди се, че ответникът не дължи 4 нищо на дружеството-ищец, тъй като рамковият договор не е произвел действие и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД няма право да претендира от ответника посочените в исковата молба суми; евентуално – ответникът дължи само непогасената част от получената главница предвид разпоредбите на чл. 21, 22 и 23 от Закона за потребителския кредит, но не всички суми, претендирани с исковата молба. В отговора е релевирано и възражение за прихващане за сумата 7 560.13 лева, за която се сочи, че е преведена неправомерно на праводателя на дружеството-ищец от „Уникредит Булбанк“ АД вследствие на удръжки от обезщетение за безработица, сумите по което са несеквестируеми. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на дължимите разноски в полза на ответника.

Разпечатката съдържа 27 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1acb7731-ce42-46cf-b68c-4bde7d594c77