Решение № 237 от 22.05.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Русе, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Ралица С. Костадинова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20254520201857 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. К. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, ******, чрез адв. В. В. от АК – Русе със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Драма“ № 15, против Наказателно постановление № 25-1882-000593/29.10.2025 г. на началник сектор в Първо РУ към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя са му наложени наказания „глоба“ в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че не е притежавал и не е придобивал собствеността върху МПС „Хюндай Аксент“ с рег. № *****. Същото било собственост на сина му, който му го предоставил за ползване преди около година, заедно с всички необходими документи за управлението му, включително и СРМПС част втора. Нито синът му, нито друго лице, го били уведомявали за сключван договор за покупко-продажба. След издаването на оспореното НП узнал, че от 16.09.2025 г. синът му вече не бил собственик на това превозно средство, като не му било известно нито кой, нито кога бил 1 придобил собствеността върху него и неговият собственик не е изпълнил задължението да регистрира превозното средство, поради което той нямал вина при осъществяване на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, за него се явява адв. В. В. от АК – Русе, който поддържа жалбата, моли същата да бъде уважена, като излага подробни съображения за това, като претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката, осъществил правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Административнонаказващият орган – началникът на сектор в Първо РУ при ОД МВР – Русе, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 10.12.2025 г. чрез ССЕВ, при положение че наказателното постановление е било връчено лично нарушителя на 27.11.2025 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 25-1882-000593/29.10.2025 г. на началника на сектор в Първо РУ при ОД МВР – Русе, е издадено против С. К.

Д., за това, че на 16.10.2025 г., в 16,00 ч., в гр. Русе, на ул. „Мануш Войвода“, като водач на лек автомобил „Хюндай Аксент“, с рег. № *****, собственост на Р. С. К., управлявал МПС по пътищата отворени за обществено ползване, което било със служебно прекратена регистрация, считано от 16.09.2025 г.

От приобщените по делото гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Свидетелите Д. И. И. и С. П. Д. били служители на Първо РУ при ОД МВР – Русе. На 16.10.2025 г., около 16,00 ч., двамата били зачислени в автопатрулен наряд на дневна смяна, като им било възложено да осъществяват контрол на пътното движение. Те се намирали в гр. Русе, в кв. „Долапите“, на кръстовището на улиците „Стремление“ и „Свиленград“. Тогава те забелязали, че от кв. „Средна кула“ в посока към централната част на кв. „Долапите“ се движел лек автомобил „Хюндай Аксент“, с рег. № *****. За посоката, от която идвал този автомобил, преди кръстовището имало поставен знак Б2 – „Стоп“, 2 като полицейските служители очаквали водача на този автомобил да съобрази поведението си съгласно предписаното от знака. Вместо това лекият автомобил „Хюндай“ нито спрял, нито намалил, когато навлязъл в кръстовището, и продължил нормалното си движение. Тогава полицейските служители се качили в служебния автомобил и го последвали. На ул. „Мануш войвода“ № 15, посредством звуков и светлинен сигнал, те спрели лекия автомобил „Хюндай“ за проверка. Те изискали документите на водача и установили, че автомобилът се управлява от С. К. Д., но считано от 16.09.2025 г. бил с прекратена регистрация, защото бил продаден на лицето О. Н. М., като не била извършена последваща регистрация след продажбата в двуседмичен срок съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Жалб. Д. отговорил, че не знаел за прехвърлянето на автомобила. Понеже жалбоподателят бил спрян близо до своя дом, на място дошъл и предишният собственик – синът на жалбоподателя Р. С. К..

Тази фактическа обстановка не е спорна между страните, като спорно е само приложението на материалния закон и дали така описаното в АУАН и НП изпълва от обективна и субективна страна състава на визираното административно нарушение. Поради тези обстоятелства не е необходимо за съдебният състав да излага подробни мотиви на основание чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, защото не са налице доказателства, които да си противоречат.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Съставът на нарушението по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП предписва 3 административнонаказателна отговорност за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Именно такова МПС действително е управлявал жалб. С. Д., защото от доказателствата по делото се установява, че поради неизпълнение на задължението на новия собственик (по аргумент от езиковото тълкуване на текста на чл. 143, ал. 15 ЗДвП както и текста на чл.

145, ал. 2 ЗДвП, защото собствеността се придобива след сключването на договора за продажба, а не от регистрирането на МПС от новия собственик в службата по пътен контрол) в двумесечен срок да извърши регистрация на новопридобитото си МПС, регистрацията му бива прекратена служебно, което е и станало на 16.09.2025 г. – близо един месец преди жалб. Д. да бъде спрян за проверка. Жалб. Д. действително и непротиворечиво се установява да е управлявал лек автомобил „Хюндай Аксент“, с рег. № ***** и е имал качеството на „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от ДР ЗДвП. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по т.д. № 3/2022 г. на ОСС на ВКС и ВАС не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 ЗДвП водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Действително цитираното тълкувателно постановление касае прекратяването, извършено по реда на чл.

143, ал. 10 ЗДвП – поради прекратяване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но принципните положения и съждения, които са изложени в мотивите, са приложими и в настоящия казус. Задължението да се регистрира МПС след продажбата в контролните органи на „Пътна полиция“ е на собственика съгласно чл. 145, ал.

2 ЗДвП, който е длъжен в едномесечен срок от придобиването на МПС да го регистрира, като при изтичането на двумесечен срок от датата на придобиване съществуващата регистрация на това МПС се прекратява служебно на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Така знанието на съответното законово задължение съобразно презумпцията, че всяко лице, намиращо се на територията на Р България, е запознато с всички нормативни актове, обнародвани и влезли в сила, като незнанието на закона не е извинителна грешка, създава у приобретателя съзнание за това, че при неизпълнение на това негово задължение санкцията се изразява в дерегистриране на превозното средство. Знанието за тези неблагоприятни последици обаче не могат да се презумират или да се очаква да важат и за трети лица, различни от новия 4 собственик на превозното средство. В настоящия случай жалб. С. Д. е баща на прехвърлителя, като нито един от тях двамата не е бил нито длъжен, нито е могъл да узнае по някакъв начин, че регистрацията на това превозно средство е била прекратена. Никой от тях двамата е имал и задължение да го регистрира в службата за пътен контрол, като би противоречало на правната сигурност тяхното поведение да е зависимо от действията на трето лице и бездействията на последното да рефлектират по някакъв начин пряко в тяхната правна сфера, най-малкото като им се следва някакъв вид отговорност за обстоятелства, за които те нямат обективен начин, по който да се осведомят.

По делото не са събрани доказателства на жалб. С. Д. да му е било известно, че управляваният от него автомобил е бил с прекратена регистрация. За да бъде съставомерно нарушението по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, е необходимо да са осъществени елементите не само от обективна, но и от субективна страна.

Безспорно като форма на вината за осъществяване на административно нарушение не се изисква само пряк умисъл съгласно текста на чл. 7 ЗАНН, но за да бъде едно деяние осъществено при форма на вината небрежност, то деецът следва да е имал задължение да се осведоми или да е могъл да стори това. Тези обстоятелства не са налице при жалб. Д.. Колкото до самонадеяността като форма на непредпазливост – деецът следва да съзнава конкретните обстоятелства, които водят до извършване на нарушението, а жалбоподателят Д. не ги е знаел. При това положение деянието се явява несъставомерно от обективна страна, поради което съдът приема, че същото не е извършено виновно от жалбоподателя и неговото поведение не съставлява административно нарушение.

При тези обстоятелства съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото жалбоподателят има право да му бъдат присъдени сторените в хода на производството разноски, като е направил искане да му бъдат присъдени разноски в размер на 200 евро за оказаната безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв, защото е бил защитаван от упълномощения адвокат безвъзмездно. Така съдът намира, че следва да присъди разноски в полза на „Еднолично адвокатско дружество В. В.“ в размер 200 евро, представляващи адвокатско възнаграждение за осъществена правна помощ в административнонаказателното производство.

Тази сума следва да се поеме от юридическото лице, в чиято структура се 5 намира наказващият орган – ОД МВР – Русе, съгласно § 1, т. 6 АПК.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1882-000593/29.10.2025 г. на началник сектор в Първо РУ към ОД МВР – Русе, с което на С. К. Д., ЕГН:

**********, с адрес гр. Русе, ******, са му наложени наказания „глоба“ в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Областната дирекция на МВР – Русе, със седалище в гр.

Русе, бул. „Ген. Скобелев“ № 49, ДА ЗАПЛАТИ на „Еднолично адвокатско дружество В. В.“, с булстат № 180697879, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Драма“ № 15, сумата от 200 евро – разноски за производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд – Русе.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Русе, 22.05.2026 г.