Решение № 29 от 25.03.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Враца, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Н. Христов при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Търговско дело № 20241400900064 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Претендира се и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на законната лихва до окончателното изплащане на сумите.

Постъпила е искова молба от Т. В. Т., с ЕГН **********, от *** срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***.

В исковата молба се твърди, че на 22.03.2024 г., около 20,15 ч. на път III - 101, в района на км 17 + 500 пред табелата за град Криводол, настъпило ПТП, при което л.а. марка „Фолксваген", модел "Лупо", с рег. № М***СА, управляван от правоспособния водач Д. Н.

С., с ЕГН **********, с адрес: *** и собственост на М. Д. Н., с ЕГН **********, се движи с несъобразена с пътните условия скорост, губи контрол над управлението на МПС, завърта се и навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска в л.а. марка „Опел", модел „Астра", с рег. № СА *** МТ, собственост на ОДМВР Враца, с ЕИК ***, управляван от П. И. П., с ЕГН **********, адрес ***. В пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП ищеца Т. В.

Т., пътник на предна седалка в л.а. марка "Опел", модел „Астра", с рег. № СА *** МТ, претърпял фрактура на дясна раменна кост /хумерус/ и извадена дясна раменна става, транспортиран бил с линейка до СО -„МБАЛ Враца" АД, където му били направени изследвания и бил прегледан. На 22.03.2024 г. бил приет в Ортопедо - травматологично отделение на „МБАЛ Враца" АД, където му била извършена операция под местна анестезия - закрито наместване на дислокация на рамо. Под мониторен контрол била направена 1 репозиция и поставена имобилизираща превръзка по Дезо. Освободен бил за домашно лечение. Механизмът за настъпване на процесното ПТП, реализирано на 22.03.2024г. бил описан в Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № 156/22.03.2024 г. с рег. № 967000 - 4340/25.03.2024г. на ОД МВР Враца, и бил следният: На 22.03.2024 г., около 20,15ч. на път III -101, в района на км 17 + 500 пред табелата за град Криводол, настъпило ПТП, при което л.а. марка „Фолксваген, модел "Лупо", с рег. № М *** СА, управляван от правоспособния водач Д. Н. С. се движи с несъобразена с пътните условия скорост, губи контрол над управлението на МПС, завърта се и навлизащ в лентата за насрещно движение и се блъснал в л.а. марка „Опел", модел „Астра“, с рег. № СА *** МТ, собственост на ОДМВР Враца, управляван от П. И. П.. По случая било образувано ДП № 24/2024 г. по описа на ОСлО при ОП - Враца. Към датата на събитието било налице валидно застрахователно правоотношетие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за л.а. марка „Фолксваген", модел "Лупо", с рег.№ М *** СА с ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ. Изложеното сочело доказаност на настъпилото събитие, неговата противоправност и виновността на дееца, а оттук доказано било и наличието на гражданска отговорност, попадаща в покритието на чл. 493, ал. 1 вр. чл. 477, ал. 1 КЗ. Ищецът, в качеството си на пострадало лице имал право, на основание чл.

432, ал. 1 КЗ, да претендира пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния водач, плащане на обезщетения за всички претърпени болки и страдания, които са във връзка с процесното ПТП. На 16.04.2024 г. ищеца представил застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ, ведно с пълномощно, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, медицински документи доказващи причинените телесни увреждания и фактури за заплатени разходи. Извънсъдебната застрахователна претенция, била администрирана в ЗК "ЛЕВ ИНС" АД и била образувана щета № 0000-1000-03-24-7326/16.04.2024 г.. Съгласно чл. 496, ал. 3, т.

1 КЗ, застрахователят не можел да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилисти когато за удостоверяване на пътнотранспортното произшествие бил представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица. В допълнение към горното, констативният протокол за ПТП с пострадали лица свидетелствал за настъпването на процесното произшествие.

Последният бил надлежно съставен от компетентен държавен орган, съдържал всички необходими реквизити и бил подписан от длъжностно лице. Налице били всички основания да се счита, че контролният орган спазил стриктно служебните си задължения и процедурата по изготвянето на протокола, като проверил надлежно всички факти, констатирани в него. В този смисъл по своята правна природа констативният протокол за ПТП с пострадали лица съставлявал официален свидетелстващ документ и съгласно чл. 179 от ГПК протоколът имал обвързваща съда, респ. ответника, материална доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице, а именно - механизмът на процесното ПТП. Въпреки представянето на необходимия набор от документи по смисъла на чл. 4, ал. 3 КЗ, получили отговор на 17.04.2024 г., обективиран в писмо с изх. № 3414 от ответника, с който били уведомени, че следва да предоставят влязъл в сила краен акт на 2 наказателното производство и други неизготвени към момента документи. Описаните по горе действия и бездействия на ответника представлявали отказ, който по своята същност е неправилен. Съгласно чл. 106, ал. 5 от КЗ, не се допускало изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуването на нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. С оглед на тези съображения, липсата на банкова сметка, дори и такава да е изискана, както и на други документи не възпрепятства възможността на застрахователя да разгледа претенцята и да определи застрахователно обезщетение, в какъвто смисъл ищеца сочи съдебна практика.

Непредоставянето на банкова сметка от страна на ищеца, който желае да получи застрахователно обезщетение имало за последица единствено забава на кредитора по отношение на плащането, ако бъде постановен основателен отказ, като застрахователят не дължал законна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение /чл. 380, ал.3 КЗ вр. чл. 409 КЗ/. Такава лихва би се дължала, както и в настоящата хипотеза, когато неоснователно са изискани допълнителни документи, различни от тези в чл. 498, ал. 3 КЗ, в какъвто смисъл ищеца сочи съдебна практика. В пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП - Т. В. Т. претърпял вреди, а именно: фрактура на дясна раменна кост /хумерус/ и извадена дясна раменна става, транспортиран бил с линейка до СО - „МБАЛ Враца" АД, където му били направени изследвания и бил прегледан. На 22.03.2024 г. ищеца бил приет в Ортопедо - травматологично отделение на „МБАЛ Враца" АД, където му била извършена операция под местна анестезия - закрито наместване на дислокация на рамо. Под мониторен контрол била направена репозиция и била поставена имобилизираща превръзка по Дезо. Освободен бил за домашно лечение. Впоследствие, след приключване на болничното лечение ищецът продължил лечението си в домашни условия, и се нуждаел от чужда помощ при изпълнение на ежедневните си занимания и тоалет, изпитвал болки и пиел обезболяващи.

Влошеното здравословно състояние на ищеца се отразявало тежко и на психиката му - чувствал се много зле, ставал потиснат, раздразнителен, самовглъбен, затварял се в себе си, изпитвал чувство на тревожност, безспокойство, загуба на апетит.

Обобщавайки, настъпилото събитие имало за последица силно негативно влияние върху целия бъдещ живот на ищеца, който претърпял и продължавал да търпи болки и страдания от настъпилото ПТП, както и дискомфорт в ежедневието си, свързан с различни по вид психологични проблеми. За компенсиране на неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания, които ищецът претърпял, търпи и щял да продължава да търпи, претенцията била в размер на 50 000,00 лева, ведно със законна лихва. Следвало да се вземе предвид и финансовата обстановка, през последните години, нивото на инфлация, съответно дефлация, индексът на потребителските цени. Предвид гореизложено, ищеца претендира постановяване на решение, с което да се осъди ответника да му заплати сумата от 50 000,00 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху посочената сума от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 16.04.2024 г. до 3 окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В двуседмичен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор. Ответника оспорва исковата претенция изцяло по основание и по размер. Пред застрахователя била предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от Т. В. Д. за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП от 22.03.2024 г., във връзка с което била образувана застрахователна преписка №00001000-03-24-7326 от 16.04.2024 г.. Застрахователната преписка била разгледана, като представените при образуване на преписката документи били недостатъчни за изясняване на обстоятелствата, при които се осъществил транспортния инцидент и по причина от действията на кой от участниците в произшествието се реализирал неговия механизъм, във връзка с което застрахователя уведомил пълномощника на заявителя за необходимостта от представяне на допълнителни документи с писмо с изх. № 3414/17.04.2024 г.. Поисканите от ищеца допълнителни документи не били представени пред застрахователя, а едва със завеждане на исковата претенция. Ищеца към момента на инцидента бил в трудови правоотношения с ОД на МВР - Враца. Транспортния инцидент настъпил по време по което ищецът изпълнявал трудовите си задължения, с оглед на което инцидента представлявал трудова злополука. Във връзка със същия били приложими разпоредбите на Глава X, раздел I от КТ. В чл. 200 от същите било уредено, че за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник, или служител, има вина за настъпването им. В чл. 212 от КТ пък било предвидено, че за неуредените в тази глава въпроси по имуществената отговорност на работодателя за причиняване на смърт или увреждане на здравето на работника или служителя, както и по имуществената отговорност на работника или служителя към работодателя, се прилага гражданският закон. По аргумент за противното следвал извод, че за уредените въпроси, разпоредбите на гражданския закон за неприложими. В този смисъл било и TP № 45/1990 г. на ОСГК на ВКС. В случая, при наличие на трудова злополука, правата на пострадалия работник за претърпените от това неимуществени вреди подлежали на уреждане по реда на чл. 200 и сл. от КТ, и по отношение на тях не били приложими тези на гражданския закон, т. е тези на чл. 45-54 от ЗЗД. Този тип злополука пораждала специална трудовоправна отговорност, различна от гражданската отговорност, уредена в разпоредбите на чл. 45-54 от ЗЗД, явяваща се обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". За ЗК „Лев Инс" АД не възниквало задължението да обезщети на основание тази застраховка претърпените от ищеца вреди от тази трудова злополука, което правело претенцията по чл. 432 от КЗ неоснователна. Сочи съдебна практика в подкрепа на доводите си. При неприемане на горните аргументи за неоснователност на исковата претенция, оспорва твърденията в исковата молба, че процесното произшествие настъпило единствено по причина от действията на водача Д. С. при управлението на лек автомобил „Фолксваген Лупо" с peг. №М***СА. Оспорва твърденията за механизъм на процесното произшествие, така както същият е описан в 4 исковата молба, както и че механизма на произшествието в конкретната му изява се осъществил поради нарушение на правилата за движение от страна на водача С.. Вина за настъпилия транспортен инцидент имал изцяло водача на лек автомобил „Опел Астра" с peг.