Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2008 от 31.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно наказателно дело 7217/2024
Вид
Определение № 2008
Подписан
31.05.2024
В сила
31.05.2024
Състав
ПАВЕЛ ГЕОРГИЕВ ПАНОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2008 гр. София, 31.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Г. П. като разгледа докладваното от П. Г. П. Частно наказателно дело № 20241110207217 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 213, ал. 5 НПК.

Образувано е по жалба на В. П. чрез адв. Л., срещу Постановление на СРП от 28.03.2024 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 14396/2024 г. по описа на СРП, потвърдено с Постановление на Софийска градска прокуратура от 26.04.2023 г.

В жалбата се съдържат доводи, че постановлението е неправилно. Моли за неговата отмяна.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок и изхожда от легитимирано лице – лице, направило съобщението, като прокурорският отказ е да образува досъдебно производство за престъпление, което се явява тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, поради което подлежи на разглеждане по същество.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните съображения:

В рамките на производството по чл. 213 от НПК, съдът следва да прецени обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство. Следва да се има предвид, че в рамките на настоящия контрол върху действията на прокурора по извършената от него предварителна проверка и обективирана преценка за липса на предпоставки за образуване на ДП се проверява единствено обосноваността и законосъобразността на постановлението за отказ да се образува ДП. В конкретния случай настоящият състав следва да прецени дали събирането на материали по реда на ЗСВ и предоставени сведения са едностранно и формално извършени, дали съществува преодолима непълнота на събрания към момента материал, допуснати ли са съществени процесуални нарушения, които могат да бъдат отстранени при евентуалната отмяна на постановлението. Съдът проверява и дали са обсъдени само част от материалите и 1 данните, събрани в хода на проверката. При проверка на законосъобразността на прокурорския акт съдът следи дали е спазен процесуалният закон, съответно дали правилно е приложен материалният. Постановеният прокурорски акт следва да отговаря на изискванията за изчерпателност на мотивите и съответно същите следва да са непротиворечиви и същият да е обоснован, като се проверява дали съществуват логически пропуски и грешки в оценката на прокурора, респективно може ли от аргументацията на държавния обвинител да се проследи начинът на формиране на правните му и фактически изводи.

Съдът има правомощието в процедурата по контрол да проверява законност на акта, съответно дали непълнотата на събрания в хода на предварителната проверка материал и данни са пряк резултат от допуснато съществено процесуално нарушение. Съдът е длъжен да извърши цялостна проверка на материалите по делото и да даде указания какви точно действия следва да бъдат извършени. Съдът проверява за наличие на пропуски при събирането на данни и може да дава указания на прокурора.

Съгласно чл.207, ал.1 от НПК досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. От своя страна чл.208, ал. т.

1-4 от НК изброява изчерпателно кои са законните поводи за започване на разследване, а именно: съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление; информация за извършено престъпление, разпространена чрез средствата за масово осведомяване; лично явяване на дееца пред органите на досъдебното производство с признание за извършено престъпление; непосредствено разкриване от органите на досъдебното производство на признаци за извършено престъпление.

От своя страна чл.211 от НПК предвижда, че достатъчно данни за образуване на досъдебно производство са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление. За образуване на досъдебно производство не са нужни данни, от които могат да се направят изводи относно лицата, извършили престъплението, или относно правната му квалификация.

При липса на достатъчно данни към съобщение за извършено престъпление прокурорът има право да извърши проверка по реда на чл.145 от ЗСВ, каквато в случая въобще не е извършвана.

В случая законен повод е налице, доколкото П. е съобщил за твърдяно от него извършено престъпление.

За да откаже образуване на ДП прокурор от СРП е преценил, че не са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, като е изложил само правни доводи за липса на престъпление, които съдът не споделя, а отделно не е извършена никаква проверка, не са събрани относими към преписката материали.

След извършване на анализ на представените към преписката материали, съдът констатира, че атакуваното постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

2

В случая прокурорът от СРП е постановил отказ да образува ДП преждевременно, преди изобщо да разпореди предварителна проверка, без да събере относими към делото материали и без да ползва правомощията си по чл.145 от ЗСВ, което прави акта му необоснован и постановен при непълнота на събраните данни.

СРП следва да извърши проверка по реда на чл.145 от ЗСВ с цел събиране на информация дали са налице достатъчно данни за извършено престъпления. В случая в предоставената на съда преписка липсва посочената в сигнала жалба до органите на МВР, в която се твърди П. да е уличен в извършване на престъпление. Отделно прокурорът от СГП, осъществил контрол върху акта на прокурор от СРП, е коментирал протокол от съдебно заседание на граждански съд, който липсва по предоставената на съда преписка. Тези книжа следва да бъдат изискани в хода на предварителна проверка.

Основен мотив да бъде отказано образувано досъдебно производство е, че твърдяното в жалбата е обективно несъставомерно по чл.286 от НК.

Съгласно цитираната разпоредба Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.

Неправилни са изводите на СРП и СГП, че началникът на 02 РУ СДВР не бил надлежен орган, пред който да се извърши набеждаване. Първо липсва установен адресат на подадената жалба, доколкото същата не е приобщена по преписката, а отделно посочената от СРП съдебна практика е неактуална и постановена по действащия преди 2005 година отменен вече НПК. Според Решение № 558 от 4.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 1760/2013 г., I н. о., НК доводите, че началникът на РУП не е надлежен орган на власт не могат да бъдат споделени. Както в правната теория, така и в практиката е прието, че надлежният орган на власт по смисъла на чл. 286, ал. 1 от НК е този, който може да инициира наказателно производство срещу набеденото лице. При действието на НПК (отм.), началото на наказателно производство е изисквало съставянето на постановлeние за образуването му от прокурор или следовател, което е намерило отражение и в цитираната в искането съдебна практика на ВС на РБ от 1975 - 1990 г. Според сега действащия НПК досъдебното производство може да започне и с извършване на първото действие по разследването. Разследващи органи освен следователите, са разследващите полицаи и полицейски органи в МВР, които могат да извършват действия по чл. 212, ал. 2 от НПК, когато това им е възложено от прокурор, следовател или разследващ полицай.

Тази процесуална уредба, дадена с НПК (ДВ, бр. 86/2005 г.) разширява кръга на надлежните органи по отношение не само на тези, които могат да образуват, но и които могат да започнат наказателно преследване. В конкретния случай жалбата, подадена до РУП може да представлява основание за започване на наказателно производство от разследващи полицаи. Без значение е обстоятелството дали с оглед длъжностното качество на набеденото лице би се наложило впоследствие преобразуване на досъдебното производство в следствено дело и дали разследващите полицаи са на щат към ОД на МВР.

Престъплението по чл. 286, ал. 1 от НК е формално. В момента на устното или писменото уведомяване на надлежния орган от страна на дееца, че набеденото лице е извършило престъпление, съставът на престъплението по чл. 286, ал. 1 от НК от обективна страна е реализиран. Ако набеденото лице е било привлечено към наказателна отговорност, то това е основание за квалифициране на извършеното по чл. 286, ал. 2 от НК. Ето защо в случая адресатът на жалбата, ако това е действително началника на 2 РУ СДВР, е надлежен орган.

Ето защо този аргумент на СРП и СГП се явява несъстоятелен.

Вторият аргумент на СРП и СГП се състои в това, че нямало приключило производство с краен акт без да се посочва кое и с какъв характер. Този аргумент също не се споделя от съда, доколкото престъплението по чл.286 от НК е формално и не е признак от обективната 3 му съставомерност установяването на набеждаването с акт по същество, в който органът по ръководство и решаване да приеме съобщението за извършено престъпление за неоснователно. Това би лишило от смисъл образуването на досъдебно производство за набеждаване и установяване на обективната истина в рамките на същото. Няма разпоредба в НПК, която да обвързва прокурора или съда по отношение на фактически установеното по друго дело, още по-малко по полицейска или прокурорска преписка. При твърдение за извършено набедяване на самостоятелно основание се провежда разследване, при наличие на предпоставките за такова, в което се установява истинността на твърдението в инкриминираното съобщение. Същите аргументи на държавното обвинение са още по-малко важими по отношение на лъжесвидетелстването, както твърди СРП, доколкото това би лишило разпоредбата на чл.422, ал.1, т.1 от НПК от смисъл, доколкото според прокуратурата съществува забрана да се поставя под съмнение истинността на доказателство след постановяване на краен съдебен акт в производството, в което то е събрано.

В този смисъл следва да се има предвид, че не всяко производство приключва с акт, в който да се коментира истинността на сигнал, жалба или доказателство. Според аргументите на прокурора, ако производството по подаден жалба или сигнал до надлежен орган на власт е прекратено без произнасяне по същество, то тогава отново не би могла да се направи преценка дали е извършено набедяване или лъжесвидетелстване, което очевидно не е целта на законодателя.

В случая съдът следва да посочи, че гражданският съд не е орган, който реализира наказателната отговорност, но началникът на полицейско управление е по изложените съображения. Още повече, че адресатът на жалбата е все още неясен поради нейното неприобщаване.

Ето защо постановлението на СРП подлежи на отмяна, като следва прокурорът да извърши проверка по реда на чл.145 от ЗСВ преди да се произнесе има ли основание за образуване на ДП.

С оглед на изложеното, обжалваното постановление се явява необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 213, ал. 5 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Постановление на СРП от 28.03.2024 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 14396/2024 г. по описа на СРП, както и потвърждаващото го Постановление на Софийска градска прокуратура от 26.04.2023 г.

ВРЪЩА преписката на СРП за изпълнение на посочените указания по извършване на проверка по реда на чл.145 от ЗСВ.

ПРЕПИС да се изпрати на жалбоподателя за сведение.

Определението на основание чл. 213, ал. 5 от НПК е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4