Протокол № 185 от 18.10.2021, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 185 гр. Пазарджик, 13.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20215200500498 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподател

ИСМ. Т. АРД., редовно призован, не се явява. Не се явява и пълномощникът му адвокат Ч.С. Ч.. Ответник М. С. П., редовно призована, не се явява. За нея се явява адвокат Н.Г. А., надлежно упълномощен да я представлява .

Съдът докладва постъпила молба от адв. Ч., в която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие, поради ангажираност. Представя писмено становище. Поддържа се въззивната жалба. Няма доказателствени искания.

Адв. А. – Не възразявам, въпреки липса на мое редовно уведомяване да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото.

Страните са редовно призовани, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

С решение на Велинградски районен съд № 260112 от 12.05.2021г.

1 постановено по гр.д.№131/2020г. по описа на същия съд, е отхвърлен предявения от ИСМ. Т. АРД., ЕГН-**********, с постоянен адрес гр.Сърница, ул.“Спартак“ №1, община Сърница, обл.Пазарджик, със съдебен адрес гр.Пазарджик, ул.“Иван Вазов“ №18,против М. С. П., с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.Сърница, ул.“Свобода“ №20, обл.

Пазарджик, иск с правно основание в чл.124 от ГПК, за признаване за установено по отношение на отв.М. С. П., че ищецът И.Т. А. е собственик на основание давностно владение, упражнявано в периода от 1983г. на следния недвижим имот, а именно поземлен имот №699, с площ от 369 кв.м., находящ се в кв.59 по действащия кадастрален план на гр.Сърница, от 1983г., при граници и съседи на имота-улица, имот №698, имот №1462;имот №697;имот №701 и имот №700, който имот попада в УПИ 11-698,699 в кв.59 по регулационния план на гр.Сърница, за който регулацията не е приложена. Със същото решение е осъден ищеца ИСМ. Т. АРД., да заплати на М. С. П. сумата от 850лв представляваща разноски в производството.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба с вх.№262722 от 02.06.

2021г. подадена от ищеца ИСМ. Т. АРД. чрез пълномощника си адв. Ч.Ч. с доводи за неправилност като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила изразяващо се в необсъждане поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства както и да обсъди всички наведени възраженията от страните. Коментира се ,че предмет на материалния спор е поземлен имот №699 в кв.59 по КП на гр.Сърница от 1983г. с неприложена регулация, поради което неправилно съдът е приел ,че се касае за претенция за реална част от УПИ и е обособявал изводите си с разпоредбите на ЗТСУ и ЗУТ. Излага теоретична правна постановка, че с ПИ се свързва собствеността върху дадена територия, че УПИ представлява проект за обособяване на нови ПИ с нови граници и площи, гарантиращи функционалното използване на територията и постигане на минимални изисквания за осъществяване в него, които след одобряването им и уреждане на регулационните смети се нанасят в кадастралния план и им се дават нови номера на ПИ. Посочва се, че в ЗТСУ и ЗУТ е установено правилото, че в урегулираните територии всеки собственик на имот притежава право на собственост в рамките, очертани от регулационния план, като при този режим след влизане в сила на регулационния план правото на собственост върху имотите послужили за кадастрална основа, се преобразува в право на 2 собственост върху парцелите, които са отредени за тези имоти, ако два или повече имота са урегулирани в един парцел, при наличието на предпоставките за това, то собствениците им стават съсобственици на парцела като възниква съсобственост по регулация при което е налице преобразуване на правото на собственост върху кадастралната основа в право на собственост на парцела по силата на непосредственото отчуждително действие на ДРП/дворищно-регулационния план/, които са придаваеми по регулация части. Цитира се съдебна практика по приложението на ДРП до 01.01.2001г. Посочва, че предмет на спора, е при действието на ЗКИР и ЗУТ от 2001г да се установи правото на собственост, придобито по давност на имот, който е нанесен като самостоятелен в кадастралния план. Коментирано е заключението на експерта и извода му, че по КРП от 1983г., изменен от 09.06.017г., за процесният имот №699 от 369кв.м. е отреден УПИ II 698, 699 в кв.59 с урегулирана площ от 610кв.м., в който ПИ №699 участва с площ 369кв.м., а ПИ №698 участва с площ от 111кв.м. и че с последното изменение от 2017г. не е създаден ПИ №699, защото е образуван още с плана от 1983г., а единственият новообразуван имот е ПИ 1462, който по плана от 1983г. е принадлежал към имот №697. Проследено е регулационното отреждане на ПИ №699 по плана от 1956г., към 1971г., е представлявал част от парцел III-108 в кв.14 отреден за имот пл.№108 с площ от 520кв.м.,като по действащия план от 1983г. с изработването на кадастралната основа част от бившия имот с пл.№108, включена в парцел III-108 по плана от 1956г. е отразена като имот с пл.№698, а останалата площ от парцел III-108 е отразена като част от други 4 имота. Коментират се правните последици на постановено съдебно решение от 03.05.1971г. по гр.д.№152/1970г. на РСВелинград чийто предмет на спора е друг парцел и имот/III-109 от 642кв.м./ , който не е идентичен с процесния, и че страните погрешно са отразени в разписния лист като собственици на спорния имот- парцел III-108, в който е съществувала и отразена паянтова сграда. Навежда се извода, че преди 1971г. процесното дворно място реално се е владяло само от братята-Т.С. А., и Н.С.

А., извършвали подобрения в имота, като с тяхно съгласие през 1973г. и без противопоставяне от другите наследници на С. А., ищецът завладял реална част от това дворно място от 369кв.м., оградил го с телена мрежа и железни колове, и в оградената част извършил преустройство на бащина паянтова 3 постройка, изграждайки масивна селскостопанска сграда на 68кв.м.,като другата част от имота от 129кв.м. била оградена от Н.С. А.,която придал към собственото му дворно място с отреден парцел IV-109, а останалата трета част била завладяна и придобита от наследниците на Ш.А.П.. Твърди жалбоподателят, че с едностранни фактически действия той завладял изцяло за себе си тази реална част от 369кв.м. от това дворно място, непрекъснато, явно и несъмнено, без някой да му оспорва това право. Като в последствие това негово владение при материализирани на място граници, тази реална част по новия КП от 1983г. била заснета като самостоятелен ПИ №699 с площ от 369кв.м. и че от обособяването на процесния имот от 1983г. като отделен обект на собственост, ищецът го владее до момента явно, непрекъснато и несъмнено без оспорване повече от 10г. Твърди се, за неосъществена процедура по снабдяване на ищеца КНА за собственост поради постъпило възражение от част от наследниците -М. С. П. като наследник на С. С.ов А. и сънаследник С. М. А. и без да е предявен от последните иск. Счита за неоснователни възраженията на ответника за новообразуваност на процесния имот със заповед №420 от 09.06.2017г.,доколкото ПИ №699 е образуван още по плана от 1983г., а единственият новообразуван имот е ПИ 1462, принадлежал по плана от 1983г. към имот пл.№697. Коментира се липсата на идентичност между спорния имот и този предмет на делба -парцел III-109 в кв.14 с площ от 642кв.м.,като според записванията в разписния лист към РП от 1983г. е записан на наследниците на С. М. А., което не е годно доказателствено средство за правото на собственост. Направен е анализ на свидетелските показания и се навежда извода за липса на установено физическо държане на имота от ответницата или някой друг от наследниците и установено единствено владение от ищеца, но не въз основа на наследствено правоприемство или друго правно основание, а едностранно с фактически действия, със съгласието на баща си Тефик С.ов А. и Н.С. А. от 1973г. и без противопоставяне от другите наследници на С. М. А. като завладял дворното място, оградил го с телена мрежа и железни колове плюс преустройство на съществуваща и изградена от баща му сграда изграждайки и масивна селско-стопанска сграда на 68км.м Жалбоподателят акцентира на приложимостта на презумпцията на чл.69 от ЗС при липса за лицето установило фактическа власт без основание да демонстрира промяна в намерението си за своене по отношение на собственика тъй като от момента 4 на установяване на фактическата власт, последната имала характер на владение а не на държане. При което достатъчно за придобиването на имота по давност е владението да е явно, необезпокоявано, непрекъснато и да е упражнявано в предвидения от закона срок. Твърди, че в случая презумпцията не е оборена тъй като е налице своене на вещта от владеещия е от началния момент на установяване на фактическа власт върху нея и че ако владението е осъществявано в срока на придобивната давност вещта или идеална част от нея ,притежавана от третото лице, става собственост на владелеца. Твърди, че при преценката дали е установено владение следва да се вземат в предвид характеристиките на владението, да не е загубено за период повече от 6месеца,да е спокойно/да не е установено по насилствен начин/, и да е явно / да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя. Твърди, че по делото е установено, че владението упражнявано от ищеца е непрекъснато през целия исков период, установено спокойно от И.А., явно, несъмнително и с явно намерение да държи вещта като своя, продължаващо и понастоящем. Поддържа още, че с направеното извънсъдебно възражение от страна на М.П. при направено от ищеца искане за снабдяване с КНА, не се прекъсва придобивната давност, ако по делото ответникът не е предявил насрещен иск за собственост и че плащането на данъци и декларирането на имота са ирелевантни за осъществяване на фактическата власт по смисъла на чл.68 от ЗС. Моли да се отмени решението и се уважи предявения иск.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна М.П. чрез адв. А. от АК-Пловдив. Излагат се довади, че обжалваното решение е валидно, допустимо и по същество правилно и не страда от пороците изложени във въззивната жалба.Твърди се, че доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения са бланкетни и без конкретика като не са посочени доказателствата необсъдени от съда. Твърди се още, че съдът е изготвил законосъобразен и правилен доклад, разпределил е доказателствената тежест, приел е доказателствата и е уважил всички доказателствени искания на ищеца-настоящ жалбоподател, правилно е определил предмета на спора, като е проследил регулационното състояние на процесното дворно място по всички регулационни планове, отрежданите за него парцели и записванията по разписната книга към плана. Разгледан е въпроса за идентичността на процесния имот с този предмет на гр.д.

5

№152/1970г. по описа на РС-Велинград, коментирана е приетата без възражения от страните СТЕ, отчетено е от съда приложението на забраната по чл.59 от ЗТСУ за придобиване по давност на реално определени части от ДРПарцели и е наведен извода, че придобивна давност не може да тече, както и приетото от съда, че при това положение, независимо от срока , в който е продължило владението на ищеца, при действие на ЗТСУ и до влизане в сила на ЗУТ не е придобита собственост по давност, при отчитане и на разпоредбата на чл.200 ал.1 от ЗУТ за придобиване на реално определени части от ПИ в границите на населени места само чрез правни сделки или по давност, само ако са спазени минималните размери по чл.19 от ЗУТ.

Поддържа и изложеното в писмената си защита пред първоинстанционния съд за липсата на елементите на чл.79 от ЗС. Моли да се потвърди обжалваното решение с присъждане на разноските.

Няма направени доказателствени искания от страните по спора по реда на чл.266 от ГПК.