Решение № 50 от 16.10.2026, Районен съд - Поморие
- Съд
- Районен съд - Поморие
- Дело
- Административно наказателно дело 278/2026
- Вид
- Решение № 50
- Подписан
- 16.10.2026
- Състав
- Димитър Маринов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, предл.първо · Закон за движението по пътищата
- чл.15, ал.3 · Закон за нормативните актове
- чл.574, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.14 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 50 гр. Поморие, 16.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ НАКАЗ., в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Административно наказателно дело № 20262160200278 по описа за 2026 година взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.58д и сл.ЗАНН и е образувано по жалба от Б. М. Л. против наказателно постановление № 26-0320-000250/29.05.2026 г., на началник група в ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер от 255.65 евро /500 лв./ и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП, затова, че на 18.03.2026 г., в гр.Поморие, ул. „Княз Борис І“, № 160, управлявал лек автомобил „Волво В50”, с рег. № .., негова собственост, който е със служебно прекратена регистрация от 08.07.2025 г., поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“ за 2026 г.
Като правна квалификация на нарушението в НП е посочена нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се иска от съда да отмени НП, като неправилно и незаконосъобразно.
Претендират се и съдебни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв.Андон Андонов, който поддържа подадената жалба.
АНО не взема участие в производството и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е допустима, тъй като същата е подадена от надлежно лице, посочено в обжалваното НП като нарушител, в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното НП съдът взе предвид от фактическа и правна страна следното.
1
Безспорно се установява от доказателствената съвкупност по делото, че на 18.03.2026 г., в гр.Поморие, ул. „Княз Борис І“, № 160, жалбоподателят Б. М. Л. е управлявал лек автомобил „Волво В50”, с рег. № .., негова собственост.
При извършена проверка на водача от служители на РУ – Поморие, в лицето на св.С. М. Ж. – мл.автоконтрольор в РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, било установено, че управляваното от жалбоподателя МПС е със служебно прекратена регистрация, поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“, считано от 08.07.2025 г., за което обстоятелство също не се спори.
Във връзка с проверката и установеното при нея на жалбоподателя бил съставен АУАН № 5221069/18.03.2026 г. и образувана преписка вх. № 7587/2026 г., по описа на РП – Бургас, ТО – Поморие, по която с постановление на прокурор от 15.05.2026 г., било отказано образуване на досъдебно производство, след което било издадено обжалваното НП.
Несъмнено се установява по делото, че на горепосочените дата и място жалбоподателят е управлявала МПС, регистрацията на което е била прекратена, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, но извършеното от него не съставлява административно нарушение, поради несъставомерност на същото от субективна страна, поради следното.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.1 от КЗ.
Служебно прекратена регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно действащата редакция на чл.143, ал.10 от ЗДвП, изискването за уведомяване на собственика за прекратяване на регистрацията от компетентния по регистрация орган е отпаднало, макар такова задължение да продължава да съществува в разпоредбата на чл.18б, ал.2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, която обаче не следва да бъде прилагана по силата на чл.15, ал.3 от ЗНА.
Правната регламентация, дори и след изменението й от 2025 г., налага съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на ВАС, според което собственикът на МПС обективно няма как да знае, кога точно е била прекратена служебно регистрацията на автомобила му. Не е възможно чрез прецизиране редакцията на чл.143, ал.10 от ЗДвП, да се елиминира задължението, всякога и във всеки отделен случай да се доказва знанието за точната дата на дерегистрацията, като съдържателен елемент на субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до недопустимо въвеждане на презумпции в сферата на обществените отношения, свързани 2 с реализация на административно-наказателна отговорност, а именно, чрез предположение и вероятностни изводи, на които се базира то, да се извежда знанието като факт, когато отсъстват доказателства, необходими за формиране на категорично становище.
Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът, какъвто е жалбоподателя, е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на МПС и с породените от нея правни последици. Собственикът на МПС е длъжен да знае, че за МПС няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Само по себе си незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на управлявано МПС на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл.175, ал.3, прдл.първо от ЗДвП.
По делото не се доказва, а и не се твърди от АНО, че жалбоподателят е знаел/респ. е била уведомен за прекратената регистрация, поради което същият не е действал виновно.
Регистърът на МПС с прекратена регистрация не е общодостъпен, поради което жалбоподателят е бил в обективна невъзможност да разбере статуса на МПС. Вярно е, че по регистрационния номер на МПС може да се направи справка, дали за конкретното МПС и към конкретен момент има действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но липсата на такава не води до автоматичния извод, че МПС е с прекратена регистрация. Съобразно чл.14 от НК, приложим в административнонаказателните производства по ЗАНН, на основание чл.11 от ЗАНН, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост.
При съобразяване на изложената правна регламентация и фактически обстоятелства се налага извод за несъставомерност на извършеното деяние по чл.175, ал.3 от ЗДвП, в който смисъл е константната съдебна практика на касационната инстанция, в това число решение № 6525/20.07.2026 г., по адм. дело № 1213/2026 г., на АдмС –Бургас и Решение № 6697/24.07.2026 г., по адм. Дело № 1381/2026 г., на АдмС –Бургас.
След като жалбоподателят не е действал виновно, то извършеното от него не съставлява административно нарушение, поради което НП е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени изцяло.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
По силата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по 3 производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Предвид посоченото и с оглед изхода на делото, на жалбоподателят се дължат разноски, представляващи заплатено от него адвокатско възражение в размер 350 евро, поради което искането му за присъждане на такива следва да бъде уважено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, Районен съд – Поморие РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 26-0320-000250/29.05.2026 г., на началник група в ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие.
ОСЪЖДА ОДМВР – Бургас да заплати на Б. М. Л., ЕГН **********, със съдебен адресат в гр.Бургас, ул. „Генерал Гурко“, № 49, адв.Андон Андонов, сумата от 350 /триста и петдесет/ евро, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
4