Решение № 1037 от 28.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1037 гр. Пловдив, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Андреева Въззивно гражданско дело № 20265300501198 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

Постъпила е въззивна жалба от Д. Д. Я. с ЕГН: ********** против решение № И. К. и В. К.. г., постановено по гр.д. № 920/2023 г. на Районен съд - Пловдив, ХХІІІ гр. състав, с което същата е осъдена да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД сумата от 1 713,2евро, представляваща регресно вземане по щета № 71021212107761 и № 71021212107761/2 от 09.02.2022 г., вследствие на настъпило на 23.11.2021 г. в с. *** пътнотранспортно произшествие с материални щети, при което ответницата е отказала да бъде изпробвана за алкохол, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Жалбоподателката поддържа, че постановеното решение е неправилно.

Заявила е, че обжалва поставеното решение, само в частта относно присъдените разноски и частично относно размера на регресното вземане, като не оспорвам принципната си регресна отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ. Сочи, че е неправилна преценката на доказателствата по регресното притезание, не е доказано наличие на отказ от вземане на алкохолна проба.

Сочи се, че е налице и нарушение при присъждането на разноските, тъй като не е дала повод за завеждането на делото поради липса на отправена към нея регресна покана, като твърди да са извършвани разходи за неоспорени факти.

Моли окръжният съд да извърши цялостна проверка на решението и да постанови ново решение по същество.

1

Въззиваемото застрахователно дружество ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД чрез адв.Т. оспорва жалбата като неоснователна. Моли решението на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира заплащането на разноски за въззивната инстнция.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предявеният иск с правно основание чл.500 ал.1, т.1 от КЗ, според която застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования, като освен в случаите по чл. 433, т. 1 има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал превозното средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

Ищецът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е основало иска си на твърдението, че на 23.11.2021 г. при управление на л.а. марка „Опел Фронтера", с рег. № ***, ответницата Д. Я. е причинила ПТП с материални щети. За произшествието е съставен Протокол за ПТП № *** г., съгласно който поради движение с несъобразена скорост с л.а. „Опел Фронтера" по ул.

***, ответницата е загубила управление над автомобила и се е блъснала в паркирания пред № ***лек автомобил „Мицубиши“, след което се е блъснала в пътната врата на имота и паркирания в двора на същия лек автомобил „Сеат Леон“, който от удара се е блъснал в ролетната врата на гаража, намиращ се в имота. Твърди, че служителите на РУП-Труд са поискали да изпробват ответницата за алкохол и наркотични вещества, но същата е отказала. При настъпване на произшествието, управляваният от Д. Я. л.а. „Опел Фронтера" е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ищцовото дружество, като по искане на третите лица И. К. и В. К. за изплащане на обезщетение за причинените им вреди върху притежавано от тях имущество в резултат на произшествието дружеството им изплатило обезщетение в размер на 3350.80 лв., от което: 850.80 лв. за мотор за плъзгаща външна врата, 1800 лв. за плъзгаща врата от ковано желязо, 270 лв. за ламели за гаражна врата; 180 лв. за водачи за ролетка на гаражна врата и 250 лв. за ремонт на мотор на гаражна врата. Тъй като след настъпване на произшествието ответницата Д. Д. Я. е отказала да бъде изпробвана за алкохол и наркотични вещества, предявява регресната си претенция спрямо нея на основание чл. 500, ал.1, т. 1 от КЗ, за възстановяване на платеното обезщетение от 3350.80 лв.

С отговора на исковата молба ответницата Д. Д. Я., чрез адв. П. е оспорила иска като неоснователен, като е оспорила да са налице 2 предпоставките по чл.500, ал.1 КЗ за ангажиране на регресната и отговорност.

Оспорила е изцяло изложените фактически твърдения в исковата молба относно фактическите твърдения за посоченото ПТП. Поддържа, че протоколът за ПТП е бил съставен в по-късен момент, поради което счита, че същият не е годно доказателство относно удостоверените в него обстоятелства. Оспорва твърдението, че тя е управлявала лекия автомобил „Опел Фронтера" с рег. № ***, с който е станало произшествието, като счита, че неправилно искът е предявен спрямо нея. Поддържа, че не е представено доказателство за отправена от ищцовото дружество до нея регресна покана за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение. Оспорва размера на дължимото се обезщетение като поддържа, че изплатеното от застрахователя обезщетение е прекомерно завишено и не съответства на стойността на претрпените вреди.

С решението си районният съд е уважил иска като е счел, че е налице предвидения в закона фактически състав за уважаването му.

Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

С въззивната жалба не се оспорва следната фактическа обстановка приета за установената с първоинстанционото решение:

Не се оспорва установеното въз основа на представения с исковата молба Протокол за ПТП № ***г., носещ подпис и на ответницата, че на същата дата в с. *** е настъпило ПТП с лек автомобил „Опел Фронтера" с рег. № ***, управляван от ответницата Д. Я., която поради движение с несъобразена скорост се ударила последователно в паркиран л.а. „Мицубиши АСХ" с рег. № ***, след това в метална пътна врата на имот с адрес ул. *** и паркиран в двора на имота л.а. марка „Сеат Леон“ с рег. № ***, който от сблъсъка се ударил в ролетна врата на гараж, попадащ в имот с адрес ул. ***.

Според представената по делото Застрахователна полица № BG/03/121002623667 към момента на настъпване на процесното ПТП лек автомобил „Опел Фронтера" с рег. № *** е имал валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с ищцовото дружество с период на покритие от 08.09.2021г. до 07.09.2022г.

Не се оспорва установеното въз основа на представените по делото писмени доказателства - уведомление за щета по застраховка "Гражданска отговорност" на МПС от 23.11.2021 г., опис на претенция № 52-05000-005И.

К. и В. К.И. К. и В. К./21/25.11.2021г., опис на претенция № 52- ***/25.11.2021г., доклад по щета №71021212107761/09.02.2022г., доклад по щета № 71021212107761/2/ 09.02.2022 г., фактура и платежно нареждане, че въз основа на подадено от собственика на увредените вещи уведомление, за причинените от ответницата Я. при управлението на л.а. марка „Опел Фронтера", с рег. № *** имуществени вреди, на лицата И. К. и В. К. е изплатено застрахователно обезщетение от 3350.80 лв., от което: 850.80 лв. за мотор за плъзгаща външна врата, 1800 лв. за плъзгаща врата от ковано желязо, 270 лв. за ламели за гаражна врата; 180 лв. за водачи за ролетка на гаражна 3 врата и 250 лв. за ремонт на мотор на гаражна врата.

Не се оспорва, че ЗЕАД „Булстрад В.И.Г." ЕАД е превело по банковата сметка на увреденото лице И. К. определеното обезщетение от 3350.80 лв.

Относно факта за виновността на ответницата за причиненото ПТП и отклоняването и от даване на алкохолна проба са ценени приетите по делото като писмени доказателства Наказателно постановление № 21-6207-00091И.

К. и В. К./15.12.2021г. и Наказателно постановление № 21-6207000907/15.12.2021г. на ОДМВР – Пловдив, като въз основана тях е прието за установено, че на ответницата като водач на л.а. марка „Опел Фронтера", с рег.

№ *** е наложена глоба за това, че не е избрала скоростта си на движение съобразно атомсферните условия, с което винвно е нарушила чл. 20, ал. 2 ЗДвП, както и е отказала проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол, с което виновно е нарушила чл. 17, ал. 3 ЗДвП, като и е наложена глоба в размер на 2000 лева.

Механизъм на настъпване на процесното ПТП е установен от приетото по делото заключение на САТЕ с вещо лице инж. В. С.. Приета е за установане причинно-следствената връзка между установените увреди от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп " АД - описани в Описи на претенция № 52-05000- 005/21/25.11.2021 г. от 25.11.2021 г. и 03.12.2021 г. и посочения в заключението механизъм на ПТП.

Въззивната жалба е бланкетна. В същата изрично първоначално се заявява, че се обжалва решението само в частта относно присъдените разноски и частично относно размера на регресното вземане, като не се оспорва принципната регресна отговорност на ответницата по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Оплакванията към решението са общи и се свеждат до недоказаност на претенцията по размер и на преподставките изобщо на регресната и отговорност поради липса на доказателдства за това жалбоподателката да е извършила отказ от извършване на алкохолна проба. Възраженията обаче се намират за неоснователни, изводите на първоинстанционния съд са направени въз основа на задълбочен анализ на доказателствения материал, като установените факти сами по себе си не са оспорени в това производство.

Конкретно относно наличието на предпоставките на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ за носенето на регресна отговорност е ценено като доказателство Наказателно постановление № 21-6207-00091/15.12.2021г. на ОДМВР – Пловдив /л.90 от първоинстанционното дело/, като въз основа на същото правилно е прието за установено, че ответницата е отказала проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол.

Първоинстанционният съд е анализирал доказателствата по делото поотделно и в съвкупност, като въз основа на тях е установил правилно фактическата обстановка и е формирал извод за наличие на предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на ответницата. Въззивният съд намира за ненужно да преповтаря изложените мотиви и предвид дадената му процесуална възможност, на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Липсват данни по делото ответницата да е заплатила на ищеца 4 исковата сума, поради което съдът приема иска за доказан по основание и размер, като същият следва да се уважи.

Присъдените разноски съответстват на извършените процесуални действия, които са били необходими с оглед направеното от ответницата оспорване на иска с отговора на исковата молба и разпредЕ.та на ищеца доказателствена тежест.

Решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова ще бъде потвърдено.

Предвид неоснователноста на жалбата, въззиваемата страна има право на присъждане на разноски, като такива ще се присъдят в размер от 215 евро за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

По тези съображения и на основание чл.272 от ГПК, Съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 28И. К. и В. К./22.01.2026 г., постановено по гр.д. № 920/2023 г. на Районен съд - Пловдив, ХХІІІ гр. състав.

ОСЪЖДА Д. Д. Я., с ЕГН: ********** с адрес: с. *** И. К. и В. К., община Марица, обл. Пловдив, да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК: 00069286 със седалище и адрес на управление гр. София, пл. "Позитано" № 5, сумата в размер на 215 евро /двеста и петнадесет евро/ , представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция

Разпечатката съдържа 46 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1aca1267-c089-4993-9cce-9ef11100a9fc