Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4344 от 27.08.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1753/2026
Вид
Определение № 4344
Подписан
27.08.2026
В сила
27.08.2026
Състав
Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Деница Славова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4344 гр. Варна, 27.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20263100501753 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Н. В. Н. чрез адвокат Д. В. против решение № 2329 от 09.06.2026 г., постановено по гр.д.№ 6676 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, осми състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Й. В. Н. иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижими имоти, находящи се в град Варна - квартал „Галата”, местност „Черноморец” /"Мимишона"/, с идентификатор № ***, с площ 1740 кв.м, при граници: имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***,

***, ***, ***, както и недвижим имот с идентификатор №

***, с площ 260 кв.м, при граници: имоти с идентификатори №№

***, 11 ***, ***, ***, ***, и двата, образувани от недвижим имот с идентификатор № ***, въз основа на изтекла в полза на ищеца придобивна давност в периода от 2002 г. до депозиране на исковата молба /31.05.2024 г./, на основание член 124, алинея 1 от ГПК; както и е осъден Н. В. Н. да заплати на Й. В. Н. сума в общ размер от 1 175,14 евро, представляваща съдебно-деловодни разноски за първата инстанция, на основание член 78, алинея 3 от ГПК Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че е направено искане да бъде конституирана като съответник С.Н. Н. – съпруга на въззивника -, която е задължителен необходим другар, а съдът е длъжен да следи служебно за участието на задължителните другари. Излагат се подробни аргументи защо се счита въз основа на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, че ответницата не е придобила процесния имот на заявеното от 1 нея основание – фактическата й власт е черпена от качеството й на пълномощник и тя е управлявала имотите от името и за сметка на ищеца; не е променила намерението си и не е своила имота, нито е демонстрирала това пред ищеца. Намира се, че съдът е тълкувал събраните доказателства изолирано, повърхностно и едностранчиво – свидетелските показания и заключението на СТЕ, неоснователно е изключил ключови писмени доказателства; объркал е доказателствената тежест.

Иска се обжалваното решение да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, като бъде конституиран задължителния другар. В условията на евентуалност се желае отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да се уважи предявения иск.

Във въззивната жалба са направени следните доказателствени искания:

1/ За приемане на нотариално заверена декларация от С.Н. Н., имаща характер на извънсъдебно признание на фактите от съсобственик;

2/ За приемане на два броя нотариално заверени пълномощни за ответницата, доказващи ролята й на държател на имотите;

3/ За допускане на допълнителна съдебно-техническа и фотограметрична експертиза /СТФЕ/, изпълнена от вещо лице – геодезист или фотограметрист, която да издири, събере и извърши анализ на наличните сателитни изображения, орто-фото карти, планове, кадастрални и помощни материали за процесните имоти за всяка календарна година в периода 2003 г. – 2024 г. и да установи дали за всяка календарна година поотделно за периода 2003 г. – 2024 г. са съществували материализирани граници, масивни огради, бетонни колове с метална мрежа или други видими линейни съоръжения за фактическо обособяване границите на имота; за всяка календарна година поотделно за периода 2003 г. – 2024 г. дали се виждат следи от земеделие /оране, копане, бразди, лехи, вади, редове с изключение на седем реда старо лозе в дъното на имота, успоредни на вътрешната регулационна линия/, пътеки, геометрични форми или други фигури, които показват интензивна селскостопанска обработка и земеделие;

4/ За изискване от Районна прокуратура – Варна материалите по образувани прокурорски преписка №№ 3222/2023 г., 19356/2025 г., 12889/2025 г. и 18362/2025 г. със съмнения за лъжесвидетелстване пред нотариус, документни измами и други престъпления на ответницата и нейните свидетели, които имат пряка връзка и обуславящо значение за изхода на спора.

Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Излага конкретни доводи за правилност и законосъобразност на постановеното решение и иска същото да бъде потвърдено. Възразява против събирането на поисканите доказателства, като чяст от тях намира за недопустими, а друга – че не са необходими.

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът 2 констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.

По искането за конституиране на Светла Н. като ответник съдът намира, че в случая не е налице хипотезата на задължително необходимо другарство.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че по предявен установителен иск за собственост пасивно легитимиран ответник по делото е лицето, което оспорва правото на собственост на ищеца върху имота. По тези искове съсобствениците не са необходими другари по смисъла на член 216, алинея 2 от ГПК, тъй като нито с оглед естеството на спорното правоотношение, нито по разпореждане на закона е нужно решението на съда да бъде еднакво спрямо всички съсобственици. Съсобствениците са обикновени другари, тъй като извън общите факти те могат да имат различно материално правно положение /с оглед възможността съсобствеността да произтича от различни юридически факти/, което обуславя тяхната процесуална самостоятелност. Поради това при предявен положителен установителен иск за приемане за установено, че ищецът е собственик на поземлените имоти на оригинерно основание /изтекла в негова полза придобивна давност/ не налага задължителното участие на всички евентуални съсобственици като предпоставка за допустимост на процеса.

По направените доказателствени искания въззивният съд намира, че във въззивното производство с разпоредбата на член 266, алинея 3 от ГПК е осигурена процесуална възможност за страните да поискат от въззивната инстанция да събере нови доказателства, които са от значение за спора, но не са били допуснати от първата инстанция или не са били събрани поради процесуални нарушения. Допускането на доказателствата предполага кумулативното наличие на две предпоставки: доказателствата да са поискани от страната в рамките на предвидените за това преклузивни срокове и отказът на първоинстанционния съд да ги приобщи към делото да не е съобразен с правилата на процесуалния закон. При сезиране с искане във въззивната жалба за допускане на нови доказателства, за въззивния съд възниква задължение да се произнесе с определение за допускане или недопускане на доказателствата, в зависимост от преценката дали са осъществени предпоставките на закона и дали исканите доказателства са допустими, относими и необходими за правилното решаване на спора.

Страните са длъжни още в началната фаза на исковото производство да направят пред съда своите твърдения за релевантните факти и да посочат доказателствените средства, чрез които ще ги установяват. Настъпващата още в първоинстанционното производство поетапна преклузия за посочване и представяне на доказателства изключва възможност страната да поправи във въззивната инстанция собствената си небрежност, попълвайки делото с нови доказателства. По изключение, законът предоставя възможност на страните да попълнят делото с относимите към спорното право доказателства и в тази фаза на процеса в две хипотези: когато са съществували обективни пречки доказателствата да бъдат посочени и представени в срок при разглеждане на делото от първата инстанция и когато 3 доказателствата не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения.

В тази връзка настоящият състав на въззивния съд намира, че искането за приемане на два броя нотариално заверени пълномощни за ответницата, доказващи ролята й на държател на имотите, следва да бъде оставено без уважение, тъй като е преклудирано, както и е прието от първостепенния съд. Няма наведен довод във въззивната жалба, че въззивникът не е могъл да направи съответното доказателствено искание в срок по обективни причини, поради което се налага извод, че несъбирането на поисканите доказателства е резултат от процесуалното поведение на ответника, а не се дължи на процесуално нарушение на съда.

Пред първата инстанция съдът е изслушал заключението на вещото лице Рени Попова по назначената СТЕ, като ответникът е поискал назначаването на допълнителна експертиза, като въпроси са поставени и от ищеца, което искане е уважено от съда. Допълнително заключение е изготвено от вещото лице К. и същото е прието в съдебно заседание, проведено на 14.05.2026 г., като никоя от страните не го е оспорила, нито е поискала нова допълнителна експертиза.

Отново следва да бъде отбелязано, че във въззивното производство е възможно посочването и събирането не на всички допустими, относими и необходими доказателствени средства, а само на тези, които, въпреки проявената добросъвестност от страната не са събрани от първата инстанция. Това са новооткритите, нововъзникналите доказателства за твърдяни обстоятелства, както и всички допустими и необходими доказателства за установяване на новооткрити и нововъзникнали релевантни факти и обстоятелства, също и непосочените и несъбрани доказателства поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от първата инстанция, като в конкретния казус нито една от тези хипотези не е налице. Още повече, че вещото лице К. при изготвяне на заключението си по делото е съобразило данните, съдържащи се в делото, както и е направило справки в Google Earth, а за целените за установяване обстоятелства са били допуснати и свидетели пред първата инстанция.

Без уважение следва да бъде оставено и искането за прилагане на преписки от Районна прокуратура – Варна, тъй като въззивникът не сочи каква пряка връзка имат посочените доказателства с предмета на доказване. Събраните материали по преписките не могат да бъдат обосновани с необходимостта от проверка на верността на показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото не са налице твърдения за влязла в сила присъда за лъжествителестване. Субективното убеждение на въззивника, че тези доказателства са от значение за изхода на делото и несъбирането им в първата инстанция е в резултат на допуснато процесуално нарушение, не може да обоснове извод за произнасяне на въззивната инстанция по поставения процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС по приложението на член 266, алинея 3 от ГПК.

Делото следва да бъде насрочено в съдебно заседание.

С оглед гореизложеното и на основание член 267 от Гражданския процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивника Н. В. Н. за приемане на нотариално заверена декларация от С.Н. Н.; за приемане на два броя нотариално заверени пълномощни за ответницата; за допускане на допълнителна СТФЕ, изпълнена от вещо лице – геодезист или фотограметрист, която да издири, събере и извърши анализ на наличните сателитни изображения, орто-фото карти, планове, кадастрални и помощни материали за процесните имоти за всяка календарна година в периода 2003 г. – 2024 г. и да установи дали за всяка календарна година поотделно за периода 2003 г. – 2024 г. са съществували материализирани граници, масивни огради, бетонни колове с метална мрежа или други видими линейни съоръжения за фактическо обособяване границите на имота; за всяка календарна година поотделно за периода 2003 г. – 2024 г. дали се виждат следи от земеделие /оране, копане, бразди, лехи, вади, редове с изключение на седем реда старо лозе в дъното на имота, успоредни на вътрешната регулационна линия/, пътеки, геометрични форми или други фигури, които показват интензивна селскостопанска обработка и земеделие; за изискване от Районна прокуратура – Варна материалите по образувани прокурорски преписка №№ 3222/2023 г., 19356/2025 г., 12889/2025 г. и 18362/2025 г.